Проф. Илия Христов: Както се вижда и без увеличително стъкло протести всъщност липсват. ЗАЩО ли ?
Уважаема г-жа Томова,
В последното издание на Вашето ежеседмично предаване “АФЕРА” от 12.09.2010 темета – въпрос “Дойде ли времето на БОЙКОТА?”, според мен, не получи ясен и още по-малко аргументиран отговор. За себе си съм убеден, че в общия случай (изключения, пак в общия случай, в рамките на 10-15% винаги може да има – така вероятно е и сега) българите не спят, а просто си траят – вече 20 години, независимо от все по-растящите количествени натрупвания, които на пръв поглед, би трябвало да предизвикат “канонада” от всевъзможни видове протести.
Но както се вижда и без увеличително стъкло такива всъщност липсват.
ЗАЩО ли ?
Още във втората половина на 1996 година, тогава живият професор Марко Семов в телевизионно предаване (съвместно с тогавашния министър на правосъдието проф. Петър Корнажев и един депутат – доколкото си спомням, с фамилно име Дилков и прякор “Лорда”) съвсем ясно заяви (перифразирам): “Ако някой от нашите управници си мисли, че с тези средни заплати, пенсии и социални помощи у нас може поне някак си да се живее, той е просто безумец. И ако средностатистическият българин физически все пак някак си оцелява, то е защото най-малкото 60-70 процента от пълнолетните граждани живеещи в България, щейки или нещейки са станали болтче, пружинка или гайка от някоя мафиотска верига или верижка”. (Междувпрочем, дори официално в съвсем наскоро проведеното национално анкетно проучване над 58 процента от анкетираните са заявили, че са свързани със “сивата” икономика у нас).
Някъде в началните години на ХХ век в отворения печат (доколкото си спомням, във в. “Монитор”, 2001) доцент Иван Ценов (тогава преподавател по статистика в “Техническия университет”), публикува един “пространствен” материал, в който извежда, че т.нар. “сива” (сенчеста) икономика у нас е около 400 % или иначе казано, пише той, на всеки 5 лева оборот само 1 лев от него “излиза на яве”, т.е. официално бива отчетен.
Към т. нар. “сива” икономика се отнасят и контрабандата, и наркоразпространението, и сутеньорството, и легалната и нелегалната проституция, и данъчните измами, и укриването на доходи, и лихварството, и т.н., и т.н.
Преди да бъде откроена зависимостта на обществената (НО ВСЪЩНОСТ ТОВА Е И ИКОНОМИЧЕСКИ ОБУСЛОВЕНА) категория “гражданско общество” от т.нар. “сива икономика”, би било добре да се добавят още няколко неща за оформянето на отговор на евентуалния въпрос
“ЗАЩО У НАС ВЕЧЕ НАД 20 ГОДИНИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ФОРМИРА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО?
(Липсата му, надявам се, е очевидна). Става дума за това че:
1. Наред с “прословутите” ни над 65000 полицаи, у нас има около 150-200 хиляди охранители (които междувпрочем, ако и доколкото вършат някаква работа, то тя, в общия случай, е трудово задължение на първите, а вторите са своебразни паразити, които в една нормална ситуация (на “бяла” страна) ще им се наложи по-тежичка да се трудят, при това по-тежичко, по заводите и полетата;
2. В процеса на реституиране един осезаем процент от нашето население, въз основа на фалшиви свидетелски показания в съответен съдебен процес, се сдоби с имущество, което ИНАЧЕ НЕ МУ СЕ ПОЛАГА, а друг също не малък процент от българи си върна собствеността върху нормативно отнети му някога активи под различна форма, НО ФАКТИЧЕСКИ В ОБЩИЯ СЛУЧАЙ (разбира се с някакъв минимален процент изключения), придобити от тези хора, а в много случаи, от техни роднини-предци, след освобождението им от турско робство по начин и при обстоятелства, аналогични или подобни на тези, при които СЪЗДАДЕНИТЕ И ОТ НАС, А И ОТ НАШИТЕ РОДИТЕЛИ В ПЕРИОДА ОТ 1944 ДО 1989 ГОДИНА АКТИВИ, В ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ, В ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ, КАТО ЧЕ ЛИ СЕ “ИЗПАРИХА”;
3. В рамките на всяка година съществен процент от живеещите в България получават “НАГОТОВО” отвън пределите на страната ни средно около 2 милиарда евро (от техни роднини и близки);
4. Стотици хиляди граждани ежегодно, неполагаемо им се, са облагодетелствани от получаване, но и от даване на подкупи;
5. Не е без значение отвореността на нашите граници, както и, макар филтрираната, отвореност на чуждестранните пазари на труда, при което решителният процент от обществото ни е настроено, че в краен случай (вместо проявление на национално и лично достойнство) ще си “грабне шапката” и за малко или повече по-добра покупателна способност ще заживее някъде в чужбина (макар и като своебразни “бели роби”, защото е известно, че в общия случай българските емигранти работят това, което гражданите на приютилите ги страни, по една или друга причина, не желаят да вършат и пак в общия случай – особено в САЩ – получавайки за дадено естество, количество и качество положен труд от 3 до 5 пъти по-малко трудово възнаграждение в сравнение с това на тружениците с тамошно поданство);
6. Сто и петдесет-двеста хиляди души неправомерно получават доходи от иманярство;
7. Десетки хиляди учители инкасират обективно неполагаеми им се благинки от частни уроци (най-вече, защото “през куп за грош” вършат това, за което им се плаща официална държавна заплата – междувпрочем, моето поколение ученици не са по-малко грамотни от сегашното, макар че никой тогава дори не е чувал за частни уроци);
8. Десетки хиляди лекари, в т.ч., и най-вече така т.нар. “семейни”, се облагодетелстват по неправомерен начин – например неиздавайки касови бележки за т.нар. “потребителска такса”; получавайки ежемесечно по 1 лев за всеки регистриран към него потенциален пациент, независимо дали поне един път в годината го е преглеждал, независимо от това дали му е дал направление за преглед от лекар-специалист или “хронично” е отказвал такова с отговор, че направленията му са изчерпани, независимо дали в стремежа си да вкара в своя регистър колкото се може повече граждани за тяхно потенциално джипи оказва на клиента си 20 или 2 минути внимание за диагностициране на здравните му оплаквания; изписвайки държавно платени материални средства и икономисвайки ги за своята частна практика, след влагане на подобни от недопустими понякога за втора или “n”-та употреба (например употребени вече болтове и шини за съединяване на кости след тяхно счупване), изписвайки държавно платени консумативи и влагане в лечението на пациент в държавна или общинска болница, но срещу заплащане от последния (например материал за получаване на т.нар. “олекотен гипс”);
9. Една част от нашето общество се издържа (и в общия случай – не зле) от кражби, обири, рекетирания и т.п. неправомерни начини (например, лихварство).
Имайки предвид представеното в точките от 1 до 9 включително, едва ли може да има “нормална логика”, която да допуска, че при изтъкнатите обстоятелства е възможно да има т.нар. “гражданско общество”. Та нали изключително голяма част от обществото ни, къде съзнателно, къде подсъзнателно разбира, подразбира или/и чувства,
че ако ПРОТЕСТИРА СРЕЩУ УПРАВНИЦИТЕ И ТЯХНОТО ПОВЕДЕНИЕ И ПРОЯВЛЕНИЕ като такива, директно или индиректно МОЖЕ ДА ИЗГУБИ ТОВА, КОЕТО ИМА
(в общия случай неправомерно, а неведнъж, и престъпно придобито). А ТО, СРАВНЕНО С ТОВА, КОЕТО ПОЛУЧАВАТ от съществуването и поведението си в обществения живот останалите 10%-15% или най-много 20% ПРАВЕДНИ ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО, НИКАК (ЗАСЕГА) НЕ Е МАЛКО!
Откроената току-що картина и скицираният механизъм за “свиване в собствената черупка” на голямата част от членовете на нашето общество, между ВПРОЧЕМ Е МНОГО УДОБНА, при това не само за споменатите по-горе “съсловия”, но преди всичко И НАЙ-НАПРЕД за управниците (от висш или нисш ранг), за така определящите се като политици, за формиралата се каста от псевдобизнесмени, към която се отнасят повече от 95 процента от занимаващите се със собствен бизнес. (За това колко е акълът на последните е достатъчно да се вникне НОРМАЛНО ЛОГИЧЕСКИ в наименованието на една от техните организации – Българска Асоциация на Индустриалци и Работодатели. Първо, индустриалци са всички, които не са занаятчии и второ, понятието на думата “индустриалци” съвсем не изключва понятието “работодатели”, защото всички работодатели (занаятчии-работодатели в началото на 21 век у нас изобщо или почти няма) са и индустриалци, макар не всички индустриалци да са работодатели (разбира се от самосебе си, защото индустриалците, т.е. тези работещи извън занятчийството у нас, са многократно повече, отколкото броят на работодателите). Защо ли? Защото:
1. На управниците, политиците и прочие “елит” не се налага да се главоболят, наистина да работят за страната си, та дори ако трябва да “правят и челна стойка”, за да осигурят на издържащия ги народ реализация на конституционните му права като това на труд, на безплатно здравеопазване, на безплатно образование, на обществена осигуреност, на опазване неговото имущество, на осигуряване суверенитета на страната и т.н. и т.н.;
2. На правоохранителните и правозащитните органи не им се налага да се квалифицират, да си измъчват мозъците и да не могат от психическа и физическа претовареност да мигнат, защото в гореоткроените обстоятелства те могат да си позволят БЕЗМЕТЕЖНО да си живуркат, постепенно сраствайки се с дейността на онези, които е редно да преследват, пушейки си или пиейки си вода в знак на протест за увеличение на заплатите срещу очевадно не само нищоправене, но и чрез действия или бездействия, подкрепяне на онези хора у нас (които са изключително много) с обществено поведение в разрез с нормативната уредба (та кой ще ги “измете”, след като няма не само гражданско общество, но и армия?);
3. На пръкналите се по един или друг начин, но в общия случай не като следствие на огромно умствено натоварване и целенасочена “затегнатост на коланите”, а въз основа на получени по някакъв начин, НО незаслужени, “парчета от народната баница”, които безотговорно безмозъчно съсипват като едновременно, безметежно, а следователно, комфортно дерибействат спрямо труженици, които безпрепятствено бясно експлоатират в стремежа някак си да се задържат като икономически велможи, вместо да се грижат за иновативно повишаване на технологичността на производствените процеси, на степента на техническа въоръженост (механизираност и автоматизираност) на живия труд и оттам, за повишаване на обществената производителност, за вътрешната и външната, за страната ни конкурентоспособност, те се “главоболят” преди всичко как в тяхна лична полза да купуват законотворци, прокурори, съдии и т.н. Това им се обуславя от споменатите вече обстоятелства, защото в противен случай обезумелите от нищета и глад експлоатирани може и да им устроят своебразен линч.
След представеното за това колко много са институциите, официалните формации, кастите, съсловията, групите в нашето настоящо общество и най-общо казано, колко голям процент от населението (освен приведените дотук има и други групи от българското общество) Е ЗАИНТЕРЕСУВАНО от отсъствие на гражданско общество, се стига до ВЪПРОСА:
“КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА ОТ България и за страната ни?”.
Понеже “писмената ми изява” стана твърде дълга, отговор на току-що фиксирания въпрос може би ще последва в някое друго мое писание. Само разбира се това да представлява интерес и ако обстоятелствата се стекат подходящо.
С благодарност за евентуалното внимание:
Професор по икономика и управление:
Илия Христов