УБИЙСТВЕН АНАЛИЗ НА БИВШ БРИТАНСКИ ОФИЦЕР ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО ЗА ФАРСА С „РУСКОТО ОТРАВЯНЕ“! РАЗБИВА НА ПУХ И ПРАХ ПОЗИЦИЯТА НА БОРИС ДЖОНСЪН И ТЕРЕЗА МЕЙ!
Какво остана от окончателното идентифициране на правителството на Русия като обвиняем за атаката Солсбъри? Една проста истина, че Русия не е единствената държава, която би могла да направи това с този нервен агент: десетки от тях могат. Това също може да бъде направено и от много недържавни участници.
Търговският агент на Motorola Gary Aitkenhead – необяснимо от януари, Главен изпълнителен директор на създаването на химическо оръжие „Портън“ – каза в интервю за Sky, че „вероятно“ само щатен актьор може да създаде нервен агент. И това е за адмирации, тъй като не всеки държавен актьор може да го изиграе така. David Collum, професор по Органично-химия в университета Корнел, безкрайно по-квалифициран от продавач в Motorola, заяви, че старшите му студенти могат да го правят. Статус в Туитър професор Collum ми написа тази сутрин.
Ключовият момент в неговото „чуруликане“ е, разбира се „ако иска“. Държавните и корпоративните медии не питат и не задават въпроси на професор Collum, нито на някой от професорите по органична химия в Обединеното кралство. Просто разследваща журналистика няма около този случай.
Тъй като самото оръжие не е твърдо доказателство, че Русия е направила това, какви са доказателствата на Борис Джонсън? Оказва се, че доказателствата на британското правителство са нещо повече от техниката за размазване на нервен агент върху дръжката на вратата.
Всички медии в Обединеното кралство бяха информирани от „източници за сигурност“, че в Обединеното кралство има копие от тайно руско ръководство за обучение на убиеца, което подробно описва как да се постави нервен агент върху дръжките на вратите и че при наличието на нервният агент, намерен на дръжката на вратата – Skripal, това са доказателствата, които убедиха съюзниците от НАТО за вината на Русия.
Daily Mirror съобщава в директни цитати от „източник сигурност“:
„Това е руското търговско ръководство за прилагане на отрова на дръжки на врати. Това е димен пистолет. Това е силно доказателство, че през последните десет години Русия е проучила методи за прилагане на отрови, включително чрез използване на дръжки на вратите. Значителните подробности са, че това бяха фактите, които помогнаха да убедим съюзниците, че само Русия може да бъде тази, която е направила това.“
Същото казва и правителството на брифинг, което е и публикувано от Daily Mail, в по-голямо разплискване, и е отразено в много други медии като основна пропаганда.
Възвикват два въпроса.
Колко надеждно е притежанието на английското правителство за руско тайно обучение за употреба на новичоковите агенти и доколко надеждно е, че те са били отровени от дръжката на дръжката. За да отговоря на втория въпрос, виждам големи проблеми с идеята, че Скрипал са били отровени от дръжката на дръжката.
На първо място: След това, което г-жа Сали Дейвис, главен медицински директор за Англия, нарече „строг научен анализ“ на веществото, използвано в „Скрипал“, правителството препоръчва на тези, които вероятно са били в контакт, да си мият дрехите и да избършат повърхностите с топла вода и влажни кърпички. Подозрителните места бяха промити от пожарната.
Но ако веществото е било във форма, която би могла да се отмие, защо е поставено върху копче за външна врата? Всъщност в Салсбъри този ден валеше и така беше от известно време.
Може ли някой да ми обясни сценария, в който двама души докосват дръжката на външната врата при излизането и затварянето на вратата? И ако се прехвърля от един на друг, защо не го прехвърли и на лекаря, който дава първа помощ, която води до близък телесен контакт, включително и с течности?
Вторият проблем е фактът, че фамилията от нервни агенти Novichok действа незабавно. Няма такова нещо като забавен реакционен нервен агент. Не забравяйте, че от Тереза Мей специално бе казано, че този нервен агент е до десет пъти по-мощен от VX, Портън Даун разработка на нервен агент, който уби братчето на Ким за 15 минути.
Но ако беше на дръжката на вратата, последният контакт, който можеше да имат с нервния агент, би бил цели три часа преди да влезе в сила. Не само това, те са били достатъчно добри, за да шофират, да се разхождат из търговски център, да посетят кръчма, а после – и това е наистина невероятно – централната им нервна система да се почувства така добре, че техните храносмилателни системи да са в равновесие и те успяват да седнат и да хапнат пълноценно ястие на ресторанта. Чак след края на всичко това – и в същото време, въпреки съществените си различия в телесното тегло – внезапно са повалени от нервният агент, който не показва никакви ефекти до смъртоносността му, като на аларма от будилник.
Този разказ просто е ненадежден. Нервните агенти – преди всичко „военновременните нервни агенти“ – са били проектирани като оръжия за бойното поле. Те не оставят противниците да се борят за час. Няма никакво описание в научната литература на нервен агент, който има този необикновен ефект с временна бомба.
Друг професор описва бързото действие в ScientificAmerican:
„За разлика от традиционните отрови, нервните агенти не трябва да се добавят към храната и напитките, за да бъдат ефективни. Те са доста летливи, безцветни течности (с изключение на VX, за които се говори, че приличат на моторно масло). Концентрацията в изпаренията при стайна температура е летална. Симптомите на отравяне се появяват бързо и включват затягане на гръдния кош, затруднено дишане и много вероятно задушаване. Свързаните симптоми включват повръщане и масова инконтиненция. Жертвите на атаката на метрото в Токио съобщават, че отхрачват кръв. Ким Йонг-нам умря за по-малко от 20 минути. В крайна сметка вие умирате или чрез задушаване, или сърдечен арест.“
Ако нервния агент бе на дръжката на вратата и те са го докоснали, появата на тези симптоми биха настъпили преди още да стигнат до колата. Те със сигурност не биха се чувствали така, че да седнат за един добър обяд два часа по-късно. И щяха да са мъртви преди три седмици.
Втората част от извънредно щастливото съвпадение на нервният агент, намиращ се върху дръжката на вратата, а английското правителство има руски наръчник за прилагане на нервният агент към дръжките на вратите, е дали ръководството е реално.
Струва ми се, че това е невероятно – струва твърде много повече от разузнавателните им данни за иракската WMD. Също така се твърди, че датира от последните десет години, така че това е времето на Русия на Путин, а не периодът на хаос, и ФСБ е доста добра организация в този период. MI6 проникването просто не е толкова добро.
Ключов въпрос е от колко време това ръководство го има в Обединеното кралство и какъв е неговият произход. Друг основен въпрос е защо Великобритания не го е предоставила на OPCW – и наистина защо не го публикува сега, като всички идентификационни белези на отделно копие са изключени, тъй като тя широко разпространи своето съществуване и притежание. Ако Борис Джонсън иска да му повярваме, нека публикува руското ръководство.
Също така трябва да обмислим дали ФСБ наистина публикува техники за тайно убийство в наръчник.
Посещавах, като старши служител на FCO редица курсове за обучение на MI6. Единият при работа с експлозиви беше във Форт Монктън, недалеч от Салисбъри. Единият курс, в много нетрадиционен блок в Лондон, беше на техники за подслушване. Спомням си, виждайки платформите, които са настроени да пробиват няколко дупки в стените и наистина се превръщат много бавно. Много часове, за да мине през стената, но почти никакъв шум или вибрации. Това е мястото, където научих, че правителството може да ви слуша чрез активирането на микрофона в мобилния ви телефон, дори когато телефонът ви е изключен. Спомням си копие като насочени микрофони, окачени на тавана, за да сочи към далечни цели, както и устройство за слушане, което работи чрез лъч с инфрачервена светлина, но целта биха могли да осуетят чрез затваряне на пердетата.
Въпросът е, че разбира се нямаше ръководства за тези неща, никакви ръководства и за други тайни MI6 техники и тези неща не бяха записани.
Бих добавил към това обяснение, че загубих вяра в полицейското разследване, когато случая „Скрипал“ беше изваден от ръцете на местната полиция и предаден на силно политизирания антитерористичен отряд на Metropolitan Police. Подозирам, че обяснението за забележително удобното (но физически невъзможно) доказателство за метода на дръжката на вратата, което точно отговаря на „руското ръководство“, може да лежи там.
Това са някои от проблемите, които имам с официалната версия на събитията.
Борис Джонсън излъга за сигурността на произхода на нервния агент, а доказателствата, в момента са много неубедителни. Нито едно от тях не доказва, че руската държава не е отговорна. Но няма убедително доказателство, че това е Русия, а и има няколко други възможности.
В крайна сметка крещящите проблеми в официалния разказ може да бъдат решени, но това, което е ясно е, че Борис Джонсън и Тереза Мей бяха преждевременно безотговорни.
…
Току-що слушах обявения телефонен разговор между Юлия Скрипал в болницата в Салисбъри и братовчедка и Виктория, който задълбочава мистерията.
Трябва да кажа, че на руски разговорът звучи съвсем естествено за мен. Загрижеността ми е след отбелязването на 30 –тата секунда, когато Виктория казва на Юлия, че кандидатства за британска виза, за да дойде и да види Юлия.
Юлия отговори: „Никой няма да ви даде виза“. Виктория след това казва на Юлия, че ако тя бъде попитана дали иска Виктория да я посети, тя трябва да каже „да„. Отговорът на Юлия е в духа на „това няма да се случи в тази ситуация„, което означава, че британците няма да могат да видят Виктория. Извинявам се, че руският ми е много ръждясал за Кремълбот, а някой може да даде по-добър превод, но този ключов отговор от Юлия липсва от всички преписи, които съм виждал.
Какво има в ситуацията на Юлия, която я кара да чувства, че среща между нея и нейна братовчедка, ще бъде възпрепятствана от британското правителство? И защо Юлия смята, че британското правителство няма да даде братовчедка й виза при обстоятелствата като тези с тежки крайни семейни болестни проблеми?
Крейг Мъри, бивш британски офицер от разузнаването, бивш британски посланик в Узбекистан, както и ректор (т.е. канцлер) от университета в Дънди