КАКВО ИМ СТАВА В ТЪПИТЕ ТИКВИ НЕ ЗНАМ, ЗНАМ САМО, ЧЕ СА ЗА ГОЛЯМ БОЙ ПО ДЕБЕЛИТЕ ЗАДНИЦИ, ДА СЕ ОСВЕСТЯТ МАЛКО И ДА МЛЪКНАТ
От вчера, щото подлагам на съмнение химическите атаки, бях пратена 7 пъти в Сибир, 3 в Москве, бях наречена путинист, комунистин и гуема бяла птица. Като една птица, вместо да разстаковам /ако така се казва/ ракети, оружия и обяснявам наляво и надясно кой кого въоръжава, аз си взех една бира, цигарите, щото съм пушеща гад, отворих морския чадър в малкото дворче, което се опитвам да овъртоля в цветя, седнах на един удобен стол и се отнесох…
Взех си и книга, ама къде ти в тая бясна пролет да четеш?!
…До мен се клатушкаше една съвършена паяжина, а на нея едно паяче дебне, ама толкова мъничко, че сигурно е бебе и очевидно глупавичко, щото паяжинката му опъната на пътя на хората и котките… Паяжинката блести на слънцето, а паячето чака гладно. Крушата до нас цъфнала приказно, хора минават по улицата, не ги виждам, но чувам откъси от разговорите им, някъде едно дете викна мамоооо, мамоооо и се разсмя.
Естествено, някой пробиваше нещо с нещо шумно. Комшиите тръгнаха нанякъде весели. Една особено гадна котка лежи зад оградата и ме гледа нахално. Съседското куче иска да си говорим за разни неща и да го галя непрекъснато и непрекъснато промушва глава през оградата, аз му казвам наздраве и го погалвам за кой ли път… Сигурно затова тая котка така откровено ме мрази, кой знае…Лекичко подухва ветрец и носи едни малки, бели листенца от цвета на черешата. Мъжът ми и сина ми вътре се разправят за нещо. Не чувам точно за какво, а и в този точно момент въобще не ме интересува. Изведнъж се разсмяха гръмовно.
Този свят си искам. Колкото и да е патетично, искам си паячето, искам си съботното пробиване на нещо с нещо шумно и злата котка… и бирата с цигара. Тези, които шестват из телевизорите тия дни и викат съвсем сериозно – На, така ти се пада! на сирийците и се радват на ракети и боНби, не са нормални, сигурна съм! Какво им става в тъпите тикви не знам, знам само, че са за един голям бой от майките им по дебелите задниците, да се освестят малко и да млъкнат.
Виктория Тинтерова
Колаж: Бай Михал