Станишев – големият губещ от вота на недоверие
Кой ли е подсказал на Сергей Станишев да заговори, че ще иска вот на недоверие срещу правителството на Борисов? Който и да е, той трябва да е бил или некомпетентен съмишленик, или коварен вътрешнопартиен противник. Проблемът е, че резултатът от емоционалното опозиционно усилие неизбежно ще донесе поражение за социалистическата партия и нейния лидер – и то в разгара на страстите около октомврийската конгресна сесия на БСП.
Поражение в случая не означава, че вотът на недоверие ще бъде отхвърлен от мнозинството в Народното събрание, а нещо далеч по-унизително – че ще се окаже невъзможно да бъде внесен.
Логиката за подобен извод не трябва да се търси само и единствено в особеностите на сегашното парламентарно представителство, на управленския и на опозиционните модели, както и на стихийния популизъм, който все по-често подменя сериозния анализ и се превръща в технология на политиката.
Има поне четири обстоятелства, които предопределят неуспеха на червената
кампания за вот срещу правителството. Първото – но може би не най-важното, е опитът да се търси чувствителна за обществото тема, след като вече е заявено намерението за вот. Така се създава впечатлението за самоцелно действие, чиято задача е да демонстрира опозиционен характер и да сплоти БСП преди нейния конгрес.
Второто обстоятелство е продукт на стремежа политическото поведение на всяка цена да се харесва от избирателите, вместо те да бъдат изграждани и възпитавани на принципна основа. Ако социалистите например бяха инициирали дискусия за подронване основите на правовата държава и оттам за превръщането на борбата срещу организираната престъпност в пропагандна кинопанорама, може би щяха да имат основание да твърдят, че изразяват определени настроения сред гражданското общество.
Вместо това социалистите се подведоха по социологически данни за рейтинга на МВР и предпочетоха да не "вървят срещу масовите обществени настроения". Така се стигна до намерението акцентът да падне върху здравеопазването – вечната боксова круша за всяка опозиция през годините на прехода.
Усещането, че това е най-подходящият повод за вот на недоверие, не позволи на социалистите да чуят и да осмислят позицията на своя колега и бивш здравен министър Радослав Гайдарски. В предаването ми "Свободна зона" по TV+ Гайдарски даде своята подкрепа за Анна-Мария Борисова и се обяви против нападки върху здравеопазването засега. Това означава, че когато са обмисляли избора си на тема, в БСП не са потърсили сериозни експертни становища.
Третото обстоятелство, което води към извода за провал на вота още преди внасянето му, е свързано с парламентарната подкрепа за тази процедура. Конституцията изисква най-малко 48 народни представители да подпишат искането за вот, за да бъде той внесен за разглеждане в парламента. Ако някой след изборите случайно е забравил, че социалистите успяха да съберат едва 40 народни представители в групата си "Коалиция за България", сега ще си припомни.
В момента БСП не е в състояние да играе активна и самостоятелна роля като пълноценен опозиционен субект. За да бъде внесен и дебатиран вот на недоверие срещу правителството, социалистите имат нужда от парламентарен партньор. След отказа на независимите депутати от РЗС да подкрепят левицата единствената възможност остана ДПС. Движението обаче – без това да означава, че не е опозиционна партия – има пред себе си за решаване дългосрочни политически задачи. Начинът, по който БСП търси подкрепа за вота си, не е с дългосрочна цел, а е стихиен ход за самоцелна опозиционна демонстрация.
В известен смисъл социалистите търсят само количествена, но не и качествена стратегическа подкрепа. За разлика от ДПС, които от 2000 г. до края на управлението на тройната коалиция разглеждаха БСП като стратегически партньор. И бяха огорчени да чуват как социалисти оправдават изборния си провал с партньорството с Ахмед Доган. Това е повод да се мисли, че ДПС няма да подари на бившите си съюзници механични парламентарни гласове, а ще се опита да се пребори за публично признание на факта, че са незаобиколим фактор и при правенето на активна опозиционна дейност. Нещо, което социалистите може и да не пожелаят да произнесат на глас.
Какъв ще бъде резултатът – отговорът ни насочва към четвъртото обстоятелство за предизвестения неуспех на социалистите. Резултатът ще бъде оценка, която Станишев и БСП няма как да не получат. Оценката, че при сегашното си ръководство социалистическата партия не е в състояние да консолидира около себе си каквато и да е по-широка подкрепа. Пренесена към атмосферата на конгресната сесия през октомври, провалената интрига по вота на недоверие ще се превърне в мощен аргумент за недоверие срещу Станишев.
От развоя не следва, че той ще бъде сменен като партиен лидер. Станишев и БСП обаче ще бъдат дискредитирани като още по-безлична опозиция. На фона на слабостта ще нарасне нуждата от солидна алтернатива на управлението на ГЕРБ. Такава заявка неотдавна даде президентът Първанов, който обаче ще обяви политическия си проект, след като отмине конгресната сесия на БСП. За да не се създава излишно напрежение. Казано с по-прости думи – провал на БСП ще е успех за управлението на Борисов и шанс за новия алтернативен политически проект. А още по-накратко – победителите от "вота" са Борисов и Първанов, победеният е Станишев.
Георги Коритаров
В. Труд