ОктопАд
Тогава съдия Костадинова похвали разследващите за „впечатляващата работа”, но само две седмици по-късно се оказа, че нито тя, нито прокурор Костов са си я свършили свястно, а Петров на практика е оставен незаконно в ареста.
Няма да ви губя времето с обяснения около правните абсурди по тази мярка. Ще повторя само, че държавното обвинение опроверга самото себе си с обвиненията, които бяха повдигнати срещу Алексей Петров. След като няколко прокурори от София си направиха отвод, виждайки, че политическите амбиции на Цветанов не могат да бъдат опаковани дори в прилична юридическа форма, с тази нелека задача бе натоварен бургаският прокурор Светлозар Костов, който за няколко месеца се оплете като пиле в кълчища и миналата седмица неговата некадърност в края на краищата бе разобличена от апелативните съдии.
Костов искаше да мине тънко, като раздели обвиненията срещу Алексей Петров, или по-точно казано, като ги отдели от делото „Октопод”, по което обвинителите за 8 месеца работа не събраха нито едно годно доказателство. Сега, след решението на апелативния съд, на прокурор Светлозар Костов отново ще му се налага да доказва, че „Октопод” все пак има, че той е ръководен от Алексей Петров, че има опасност Алексей Петров да се укрие или да извърши други престъпления, за да може на следващото заседание съдът отново да го остави в ареста.
Да, но самият прокурор Костов преди десет дни каза, цитирам точно: „Октопод няма”. А единствените обвинения срещу Алексей Петров се оказаха няколко стари случая, предмет по-скоро на гражданскоправни отношения, но в никакъв случай не свързани с организирана престъпност. Именно за да не се провали обвинението и Алексей Петров да постои още зад решетките, бе направен опит делото да бъде разделено.
Сега, когато апелативният съд реши, че това разделение е в нарушение на закона, ми е много любопитно кой съдия ще заложи професионалната си чест, ще си сложи главата в торбата и ще остави Алексей Петров в ареста, след като самото обвинение призна, че „Октопод” няма. Досега съдебните състави действаха под силен политически натиск, някои от тях дори си признаваха, че оставят Алексей Петров в ареста въпреки недостига на доказателства, само и само за да угодят на общественото мнение.
Обществено мнение всъщност нямаше. Имаше изявления на вътрешния министър Цветан Цветанов, който дефилираше по телевизиите сутрин, обед и вечер, за да се хвали с акцията „Октопод”. Следващото решение на съда би трябвало да възстанови справедливостта и да върне свободата на Алексей Петров, която му бе отнета в продължение на 8 месеца, заради безочливите рекламни кампании на МВР.
Независимо дали става дума за него или за някого другиго, сега въпросът е принципен и засяга основните права и свободи на българските граждани. Струва си и някоя от многобройните неправителствени организации в България да направи мониторинг само по този арест и да преброи точките и алинеите, по които българската държава нарушава Конвенцията по правата на човека, която България е подписала. Такова арогантно погазване на права може да се случи с всеки български гражданин, впрочем то се и случва, и това няма нищо общо с борбата с престъпността.
Друг фрапантен случай в това отношение беше сагата „Максим Савов”, който прекара около половин година зад решетките заради несправедливо обвинение в грабеж, а Пловдивският районен съд го осъди на три години затвор с изпитателен срок, за да замаже гафовете на прокуратурата и бездушното, бюрократично отношение на държавата, която съсипа живота на Максим и на неговото младо и симпатично семейство. Няма да ви разказвам сега този случай, той също беше подробно изнесен в медиите, просто казвам, че жертви на правораздавателния произвол в България могат да станат всички независимо от своята популярност или анонимност, от това дали са лоялни граждани, примерни глави на семейства с добър социален статус или маргинали, богати или бедни.
Но да се върнем на казуса с Алексей Петров, който от самото начало е политически, а не криминален. В първоначално скалъпеното дело „Октопод” прокуратурата не можа да докаже връзка и наличие на организирана престъпна група между Алексей Петров и останалите, които бяха задържани по време на тази акция през февруари, а както вече казах, и самите обвинители се отказаха да търсят и доказват такава връзка. Затова аз ще си позволя да им предложа – нека за следващото заседание, когато съдът ще трябва да реши дали Алексей Петров да остане в затвора, да измислят друга организирана престъпна група, за да излязат от неудобното положение.
Само да напомня, че под думата „октопод” и от изявленията на Цветан Цветанов всички ние трябваше да разбираме срастване на държавата с организираната престъпност. И тъй като досега прокурорите не посочиха нито един политик, който да е част от „Октопода”, ще им го посоча аз – Бойко Борисов. Стана ясно, че това е единственият политик, с когото Алексей Петров си общува в последните две години по телефона, и то интензивно, а самият премиер потвърди това. Даже назова третия в групата, защото, уважаеми читатели, за да има организирана престъпна група, двама не стигат, а са нужни най-малко трима.
Третият бе посочен от самия премиер, който каза, че Алексей Петров му помогнал при разрешаването на кризата с боклука и му посредничил при пазарлъци с Румен Гайтански Вълка, който доскоро стопанисваше софийския боклук. Ето ви я и организираната престъпна група – като слънце! В нея имаме действащ политик, и то от най-висок ранг, бизнесмен със съмнителен бизнес и офицер под прикритие, който установява връзката между държавата и подземния свят.
Цветан Цветанов би трябвало да получи оргазъм от подобно обвинение, а прокурорът Костов може направо да си поръча собствен монумент в родния Бургас – Бойко Борисов и Вълка, вързани на кънки. Това може да ви звучи и смешно, но ако държавата реши, би могло да стане твърде сериозно, защото фактите са такива, каквито са, и то изложени не от друг, а от самия министър-председател на България.
Да го кажем пак, за да не го забравим. Бойко Борисов потвърди, че нееднократно е общувал с Алексей Петров през последните две години и че Алексей Петров му е помагал за кризата с боклука, като е посредничил в преговорите с Вълка. В същото време, според Цветан Цветанов и прокурор Костов, Алексей Петров е извършвал редица престъпления като шеф на организирана престъпна група.
В задачата се пита: защо никой не е предупредил премиера за тази престъпна дейност, а по-смелият въпрос би звучал така – дали и Бойко Борисов не е замесен в някое престъпление? Това е грандиозен политически скандал, от който премиерът не може да излезе сух, колкото и да му се иска. Да не говорим за ръководителите на ДАНС, които хем са издавали достъп до класифицирана информация, и то до ниво „Строго секретно” на Алексей Петров, хем благодарение на техните разработки Петров трие наровете в ареста вече осми месец. В един от двата случая службите лъжат, но и в двата, здравата са го загазили.
Логиката е проста – или Петров е вършил престъпления, а водещия му офицер Драшков, Писанчев, Йовчев и няколко ръководства на МВР са го покривали или човекът е невинен, а обвиненията срещу него са скалъпени за десетина дни /по признанието на самия Цветан Цветанов/. И понеже Алексей Петров е проверяван нееднократно и то в продължение на десетилетие от четири различни правителства, а досега не чухме нито едно сериозно обвинение, подплатено дори и с минимално доказателство, аз си правя заключението, че лъжат по отношение на виновността на този човек. Независимо от митологията, която създават около името му, и болшевишката пропаганда, която последната половин година успя да внуши, че това е най-големият престъпник и че след неговото задържане България едва ли не е станала най-спокойното място на света.
Подобни изхвърляния чух от Цветан Цветанов и Бойко Борисов и се чудя откъде да започна да ги опровергавам с примери само от последната седмица. От последното убийство в Костенец, при което убиецът направи смешна цялата полиция и бе хванат чак след като го предаде жена му, от зверското изнасилване на млада жена, майка на две деца в Пловдив, или от мафиотското разчистване на сметки срещу известен бандит, който вместо да лежи в затвора бе гръмнат до някакъв басейн. А за това, че е пуснат по време на излежаване на наказание, не е виновен съдът, драги ми Цветанов, дори не е виновна и тройната коалиция, а е виновна управата на затворите, подгизнала от корупция, за която твоето правителство и в частност Министерството на правосъдието си затварят очите.
Тук ще направя една вметка и ще кажа, че хора като Алексей Петров, които имат всички граждански права и срещу които дори не се води съдебен процес, излежават много по-сурови наказания в отвратителните български арести, отколкото най-големите престъпници с ефективни присъди в българските затвори. Ако си мислите, че Златко Баретата и Куйович не си въртят бизнеса зад решетките, жестоко се лъжете.
И още нещо важно по случая „Петров” извън въпроса октопод ли е, или не е октопод, извършил ли е престъпление, не е ли извършил – както вече ви казах, службите и обвинението не ни оставиха много място за разсъждаване. От всичко, изнесено дотук, всеки сам може да си направи извода и за това един ден ще се произнесе съдът. Никой досега обаче не можа да изтъкне нито един годен юридически аргумент, нито дори логично звучаща причина, поради която Петров трябва да чака началото на своя процес в ареста.
С цялата си публична дейност досега, както и в работата си като офицер в службите, той не е дал нито един повод за съмнение, че може да избяга от правосъдието, да се скрие от него, да го възпрепятства или което е още по-глупаво, да извърши друго престъпление, при положение че всичко, което са изровили дотук срещу него, са някакви претоплени случаи отпреди 10–12 години. Пак да припомня – Петров доброволно се яви на изслушване пред парламентарната комисия за контрол на ДАНС, ръководена от Иван Костов, а достъпа до класифицирана информация му бе отнет след като поиска от Костов да види протокола от собствените си показания, да прочете собствените си думи! Какво ли щеше да стане, ако Алексей Петров не упорстваше пред Костов. Щеше да си стои с достъп до класифицирана информация до днес…
Редно е, след като се вдигна толкова голям шум около този арест, съдебният процес срещу Петров да протече при максимална прозрачност, а бих добавил, и максимално внимание от страна на централните медии, които услужливо бяха сбутали новината за провала на прокуратурата, обявена от апелативния съд на четвърто-пето място в информационните им емисии. Редно е да се чуе и думата на самия Алексей Петров, по адрес на когото се изказаха и Цветан Цветанов, и Волен Сидеров, и Иван Костов, че и Бойко Борисов.
На мен лично ми е по-интересно да чуя какво Алексей Петров ще каже за Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Волен Сидеров и Иван Костов. Не за друго, а за пълнота на информацията. Досега чуваме само едната страна. На другата й запушват устата с абсурден от юридическа гледна точка арест и мащаб на оклеветяване, какъвто в България се практикува от времето на Трайчо Костов насам.
И няколко последни въпроса към главния прокурор Борис Велчев, вътрешния министър Цветан Цветанов и премиера Бойко Борисов, които през цялото време са знаели за достъпа на Алексей Петров до ниво „Строго секретно” на класифицираната информация на държавата. Как до 18 ноември миналата година не намирахте нищо нередно около факта, че Петров има такъв достъп, и кого от службите за сигурност ще накажете за това, че му го е издал? И кой все пак ще понесе политическата отговорност за това, че главата на октопода е имал достъп до тайните на държавата, и то докато вие сте били както начело на същата тази държава, така и по високите етажи на МВР? И кога казвате истината?
Когато наричате Алексей Петров лоялен гражданин, който помага при тежки кризи като тази със софийския боклук (цитирам Бойко Борисов), и човек, с когото сте работили много добре съвместно (цитирам Борис Велчев), или когато го обявявате за глава на октопода, който от 1997 г. насам ръководи организирана престъпна група, занимаваща се с проституция, пране на пари, рекет и още много тежки углавни престъпления (цитирам Цветан Цветанов). Ще бъда щастлив някои от колегите, които имат публичен достъп до тези хора, да ги запитат това. На мен просто не ми се дава възможност да го направя.
Явор Дачков
www.glasove.com