НИЕ С БАЦЕ СМЕ ВРЪСТНИЦИ, ТУЙ ИСКАХ ДА КАЖА. СЕГА ЩЕ СИ ПУСНА ТЕЛЕВИЗОРА, ТА ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТОВА РОМАНТИЧНО-МАСЛЕНО НАСТРОЕНИЕ
Руми Михнева написала едно чудно за детството и маслото. И аз да не остана по-назад…У дома винаги имаше масло. Стоеше в една пластмасова, гъзарска за тогава кутийка с капаче. Още нямахме хладилник, та лятото не го държаха маслото в хубавата кутийка, а в купичка с вода, че да не гръняса.
Имахме в кухнята един хладен, вграден долап, изграден от тухли, с дървена врата, там стояха нещата, които се развалят. Как беше измислен, не знам, но беше прохладен като селска изба. Впрочем, при бомбардировките кухнята и този долап с част от коридора били оцелели….
Сутрин мама ми мажеше филия с масло и лютеница, а баща ми с масло и мед. Това си беше издевателство, щото кой може да изяде цели две филии…на гладно. Понякога толкова бързаха, че маслото режеха с нож и направо върху хляба, без да го размазват. И до сега обожавам такива басамаци масло под лютеницата, ама 5 лв. за 250г, как да ги режеш с нож? Сега – тъъничко, тъъъничко….
Много от манджите се готвеха с масло. Печено пиле беше направо престъпно да сготвиш с оливия, грах – невъзможно, баница, сладък салам, попара, пиле с ориз, пилешка супа, картофена крем супа със залъчета… Филия с масло и поръсена захар отгоре и айде долу, на двора с децата.
На рождените ми дни се купуваха франзели от хлебарницата до кино „Иван Вазов“ и часове се мажеха с масло, а отгоре мама слагаше саламчета, украсяваше ги с очички от чушки, усмивчици…. Като дойдеха гостите, първо се нахвърляха на сандвичите и лимонадата, и чак като свършат почваше играта. Винаги оставаше по едно „срамниче“.
В Казанлък, при другата ми баба, обаче нямаше масло и салам, та носехме от София. И шоколадови бонбони нямаше. Защо тази идиотщина, нямам обяснение…
Най-обичах да съм болна. Тогава си лежах, мама не ходеше на работа и ми правеше варено пиле, запържено в масло и червен пипер. Просто не можете да си представите къв кеф! Ухаеше на най-готините приказки на Братя Грим, ония с масичката и вълшебната покривчица или на кухнята на принцесата с пръстена в супата…
Ние с баце сме връстници, туй исках да кажа.
Сега ще си пусна телевизора, та да изляза от това романтично-маслено настроение, да се върна към себе си и да се ядосам, щото такива спомени хич не са полезни в днешно време.
Трябва да ни е яд много, че дано се махнат! А и отново искам да чуя оная кощрамба на външните глупости, уникална беше снощи, напълно неповторима в невежата си лиготия. Дано ни я пуснат.
Виктория Тинтерова
Колаж: Георги Динев