Командира си изми ръцете за проф. Красимир Иванов
С Иван Костов се познаваме от почти 19 години. Тогава той не беше фигура в СДС. Представи ме президентът, д-р Желю Желев, който по-късно се присъедини по покана на председателя на СДС-Варна Христо Кирчев и проф. Александър Чирков към празнуването на победата на сините именно в морската столица. Още тогава Костов имаше излъчване на солиден управленец. Но гледаше на седесарските страсти някак „експертно”…
Това си остана у него и след като подчини всичко и всички на волята си и преобразува коалицията СДС в партия. Отброи хората на Филип и се спря на … Христо Бисеров.
И след като загуби властта през 2001 г., не се примири да приема естествените лидери като свои партньори, а налагаше „свои кадри”. Къде са сега Николай Михайлов и Явор Дачков? До Костов седят Веселин Методиев, проф. Димитър Камбуров, Радан Кънев – те пък кога са били седесари?! Не може да се отрече – Костов е верен на себе си.
Досадно и тъжно ми беше да гледам как се гърчи Командира (все пак е бил лидер на СДС и наш премиер), за да „затвори” ситуацията с конфуза около несъстоялата се кандидатура за кмет на проф. Красимир Иванов. Никакви въпроси нямах към Костов. Седмица преди 24 юли (когато дойде за официалните „сондажи”) бях написал защо и за какво идва. Часове преди брифинга му в събота реднах какво ще се опита да направи сега – да си измие ръцете за скандала с професора.
„Винаги ще реагираме така при видима несправедливост!”. Това беше най-скандалното изречение. Но всъщност трябваше да изглежда на омаяните репортерки (като една наша приятелка, за съжаление…) като върховна смелост и отдаденост на честта и достойнството в политиката, пардон.
Получил Костов доклада по проверката на случая „Юрката-Иванов” предния ден. Името на професора се споменавало веднъж. И? Какво следва? Нали Костов беше много близък с Цветан Цветанов – защо не успя да се пребори?! Защото не поиска да води битка докрая. Това е отговорът. Бойко винаги се гъне и суче в задкулисието, когато Командира му застане здраво. Сега не пожела. Защо?
Никакъв Цветанов не беше важен по казуса. Решението се взе от Борисов. Но не по внушение от Павел Димитров. Не и заради някакво общо настроение сред депутатите-гербери от Варна. Друга е играта. Други са силите, които скочиха срещу кандидатирането на проф. Красимир Иванов като вариант на „обединената автентична десница” за кмет на Варна. (Може би някой заслужил медик още като командир на студентски бригади е мечтал да бъде кандидат на антикомунистическа формация – няма как да е иначе. И вероятно „жълтият” Яни Янев трябваше да върти телефони, за да събира фигури за подкрепа.) Други са силите – мощни фактори, които искат на всяка цена да имат 100% (!) свой кмет!
Професорът е прав за себе си да търси реализация в политиката, след като е доказан мениджър, похвален, апропо, от самия премиер на 15 август т.г. Но Иван Костов дали е прав да води сондажни разговори с кандидат с подобен „профил” от името на десните в града? Кой е той – образцовият антикомунист и седесар ли? Не Иванов – той е нямал подобни претенции. И няма как да ги има. За Костов иде реч.
Както и да е. Години сме писали за параметрите на Костовата комбинативност. Преди да стане премиер. Когато беше министър-председател. За негова чест трябва да кажем, че никога не си е позволявал нечисти удари, когато сме му заставали. Правили са нефелни опити МЪРШИТЕ във Варна. А всъщност точно ние го спряхме С ИЗПРЕВАРВАЩА ИНФОРМАЦИЯ, когато на 26 октомври 1993 г. седесари (с лидери Г. Марков и В. Димитров) заформиха завера във Варна срещу Филип Димитров, за да направят Иван Костов премиер, сменяйки чрез ДПС и президента Желю Желев премиера Любен Беров.
Той преглътна тогава. И през 1997 г. не потърси отмъщение. Костов умее да губи. Но проблемът е, че покрай неговите „изчислени” загуби за Варна седесарите тук станаха изчезващ вид.
Не си мислете че като е изглеждал толкова омърлушен Костов във Варна в събота, е потресен от развоя на казуса „Юрката-Иванов”. Командира има познание как да капитализира дори „минусите” в комбинациите, които дирижира и в които участва. Само дето в случая изобщо не е „на минус” – дори метафорично. Това може да мине през главицата на някоя красива и изящна бивша репортерка, действаща танцьорка и фенка на Командира (Елена), чиято котешка стъпка пое погледа в събота в зала „Варна” на доказан ценител като нашия приятел Христо Кирчев. Костов ли няма да „осребри” загубите в политиката, превръщайки ги в печалби като „управленец” на Задкулисието. Или трябва директно да напишем за Цветелина, Славчо и Бойко??!
Костов можеш да го разбираш. Можеш да го уважаваш. Но не можеш да бъдеш приятел с него, както си с д-р Желев. И досега. Даже и да си водил битки по негово време, за да запази Варна достойнството си на син град – Кирил Йорданов ли не знае това?! Или Ралчев?
Нямаше как да го запази – Костов не ни пита, когато наложи Добрин Митев за кандидат-кмет на СДС. И сега не ни пита дали приемаме проф. Иванов за „десен”. Договаря се с такива като Яни Янев и Димитър Камбуров. Ами да се оправя сега с тяхна помощ. Останалото го може – Славчо, Бойко и Цветелина. Цветанов вече го бил отписал, научаваме…
Командира се опита да си измие ръцете в събота – ентусиазирани репортерки го гледаха отнесено, очаквайки да каже нещо „мащабно”. А той вече мислеше за следващия ход, който ще му позволи да „капитализира” загубите си във Варна, превръщайки ги в „Адмиралски” печалби на Златните. Може и в Алейни…
Бел. на afera.bg: afera.bg първа написа за мишоческото поведение на Иван Костов в кабинета на Цветан Цветанов. Днес вече онова, за което предупреждавахме е факт – осребряването на главата на професора. Казахме го в очите и на аверите на костовата "подкрепа". Впрочем, изключително интересна е и спойващата връзка между „враговете” Волен Сидеров и Иван Костов по казуса „проф. Иванов”. Има тактическо време обаче, докато я праснем. Командира лъже нагло като казва, че ТЕ щели да защитават всеки пострадал от несправедливост. Трябва ли да изброяваме случаите, по които костовистите МЪЛЧАТ като „дупета”? Иначе пачките, хотелите и всички други екстри се менкат като за световно. Няма тук ГЕРБ, ДСБ и Атака – всички са оплетени във финансовите зависимости.