ЗВЪНИШ МИ РАНО САБАЛЕН, КАЗВАШ ДОБЪР ДЕН – ДАЙ СТО И ПЕЕСЕ ЛЕВА! АЗ ДА НЕ СЪМ СИФОН – СТИСНИ – ПУСНИ! ВАЖНОТО Е В ТАКИВА СЛУЧАИ ДА НЕ ГУБИТЕ САМООБЛАДАНИЕ И ДА СИ НАПРАВИТЕ КЕФА МАКСИМАЛНО

Не знам А1 ли станаха, Г-7 ли, Пръц шаснайси ли, ама аз с Ментел другарувам отдавна, че покрай тях и с други се сприятелих. Не сме толкова гъсти вече, но преди около година се чухме и май съвсем ни се вкиснаха отношенията оттогава.

Ей ви един тематичен ондисдей.

Едно им признавам на тия, дето искат да им плащаш някакви пари при просрочие на дълг – знаят как да те накарат да се почувстваш най-смутен и уязвим още от самото начало на решението им да те тормозят днес.

Звъни ми в седем и половина сутринта тоя от по-долу, разбираш ли, но не отчита факта, че звъни на мен, а точно днес и точно сега, абе баш по това време, аз вече пътувам към работа и хич да не е се случвало така, че съм в добра кондиция и най-вече не са ме сменили в родилното с друго по-разбрано и по-сговорчиво бебе и съм аз, бе, аз!

На всичкото отгоре, снощи съм легнал навреме, наспал съм се, но все пак съм крив, както е обичайно за мен по това време и само с поглед мога да убия чайка в полет, изял съм една мазна баница с почти кило боза и освен това съм с хендсфри, с колан, по светофарите хващам едни нечувани зелени вълни, направо вълнения и въобще имам идеалните условия да водя телефонна любов или война – каквото там настъпи първо. Е, не се случи любов! Поне не и традиционна такава.

В общи линии ще цитирам разговорът по памет.

Аз: – Ало.

Той: – Добър ден. Господин Иван Иванов търся.

Аз: – Аз съм Иван Иванов, слушам ви.

Той: – Здравейте. Обаждам се от СГ ГРУП, казвам се Стоян Стоянов, разговорът ни ще бъде записан.

Аз: – Чеки две секунди да си включа устройството, дето ше заглушава твойто и също ше записва на контра, момент…казвай ся, слушам та!

Стоян: – Ъъъъъъ, г-н Иванов, обаждаме ви се във връзка с вашето задължение към Мтел на стойност 150 лева. Вече е крайно наложително то да бъде заплатено – и те и ние сме ви търсили неколкократно по този въпрос и…

Аз: – А, колекторска фирмичка ли си ти бе, Стоенчо? Ми, значи започваме отначало е, сладкиш – здравей, кретен.

Айде по темата ся – що пък е толкоз наложително? Пари ли нямате, завалийките?

Стоян: – Не е в това въпроса г-н Иванов. Вие дължите тези пари и…

Аз: – Не, не дължа нищо, Стоянчо, а и да дължах, но аз не дължа – издълбай си го това с гвоздей на талията, давността на задължението е изтекла много отдавна, момчето ми. И все пак, в името на фактологията – откога датират въпросните сто и пеесе лева?

Стоян: – Амииииии…от 2010-а година, но…

Аз: – Ве, Чочка, ми ся сме 2017-а, ве! Я брой за колко време иде реч. Седем години ве, брат! К’ви сто и пеесе, к’ви пет леа? Както казах – нищо не дължа, още по-малко пък на тебе и на к’во беше там груп. Друго има ли да казваш?

Чочката: – Казвам се Стоян и…

Аз: – Стоян, ама вопще не ме кефи толкова рано – ше ти викам Чочка, преглътни го това и карай нататък.

Чочката: – Г-н Иванов, вашето отношение не е никак…

Аз: – Кое отношение ве, Чочи? Звъниш ми рано сабален, казваш добър ден – дай сто и пеесе лева! Аз да не съм сифон – стисни-пусни!

Чочи: – Г-н Иванов, не си помагате по този начин! Заповядайте в наш удобен за вас офис, за да обсъдим как може да заплатите задължението си.

Аз: – Ве, Чочик, к’ъв офис, к’ъв мофис!? Виж ко, хубоу времей – дай са разберем са видим някъде навънка, да пийм по ена бира, аз ше почерпя.

Чочик: – Нямаме такава практика. Нека обсъдим…

Аз: – Бе, заеби тия глупости бе, Чоч! Почваш да ма нервираш. Нищо няма да обсъждаме.

Чоч: – Г-н Иванов, името ви ще бъде вкарано в списъка с нередовните платци и…

Аз: – Чокан, от три години ма вкарвате в разни списъци, а аз за това време са обзаведох на кредит. Гаргите плашиш и гугутките, ако има тъдява…а, мина ена! И тя не беше мноо стресната да ти кажа. Ко ше ма вкарвате, вкарвайте ма в тез катакомби, чи обмислям пак да си взема нещо на изплащане и ше ми додат тежки вноските – ше ми напрайш услуга, ако ускориш раотите. Нещо друо ши казваш ле? Ако не, айде, пак са обади, не ма притеснявате, забавлявам са с вас.

Чокан: – Ъъъъъ…ъъъ..

Аз: – Ъ-мъ, толкоз! Ай бегай да си играйш!

Очаквам следващото обаждане скоро. Ако държите, мога да ви държа в течение. Важното в такива случаи е да не губите самообладание и да си направите кефа максимално.

В интерес на истината, останаха едни, да речем 150 лева, неиздължени от мен към един мобилен оператор навремето. Това се случи, когато оператора сменяше тъпата си платформа и остави абонатите си без сметки в продължение на месеци, сигурно си спомняте. Впоследствие изпратиха накуп всичко натрупало се за периода и стана страшно – сметката ми беше ЖЕСТОКО завишена. Платих колкото сметнах за редно и усреднено на база месечното ми потребление и им казах да се шибат отзад за останалото.

От тогава правят редовни включвания на всеки два-три месеца, особено след като продадоха задължението на тия от дрън-дрън груп.

А всичко започна преди цели седем години… Не давностният – и срока на Ньойския договор изтече оттогава, джанъм!

Иван Иванов