КАК СЕ ДОКАРАХМЕ ДОТАМ УЧИТЕЛИТЕ И БУДИТЕЛИТЕ НИ ДА НИ СИПВАТ БЕНЗИН, А РАЗНИ БЕЗСЛОВЕСНИЦИ И ИЛИТЕРАТИ ДА МАНИФЕСТИРАТ В ДЕНЯ НА БУКВИТЕ

Тази сутрин един учител ми сипваше бензин. Няма лъжа и майтап. Стар приятел, при когото често зареждам. Навръх 24 май се случи дежурен в малката бензиностанция в квартал „Лозенец“. Животът го принудил да работи какво ли не, за да издържа семейството си. Благ, приветлив, усмихнат човек.

Докато си вършеше работата, се поздравихме за празника и той премести темата от Кирил и Методий към Данте, Петрарка и Бокачо. Замислих се как се докарахме дотам учителите и будителите да ни сипват бензин, а разни безсловесници и илитерати да манифестират в деня на буквите.

Учителят говореше за началото на Ренесанса и първите хуманисти с приятна усмивка и едно особено излъчване, каквото никога няма да видите у простите ни управници. Те не само не са имали библиотеки в къщите си, но не са се постарали да наваксат пропуснатото. Или по-скоро го наваксват с папагалски наизустени словосъчетания и думички като евроинтеграция, евроатлантически партньори, европейски програми, кохезионна политика…

Иван Иванов