Проф. Станислав Станилов: Хората, които гласуваха закона за досиетата са мръсници!

Проф. Станислав Станилов е роден на 9 септември 1943 г. в Габрово. Завършил е Априловската гимназия, а после история във Великотърновския университет. Автор е на множество публикации в българския и европейския академичен печат. Станилов е доктор по археология и доктор на историческите науки, ръководител на Секцията по средновековна археология на Археологическия институт и музей при БАН, от години води разкопките в Плиска. Има син и дъщеря и внук, който носи неговото име. В сегашното 40-ото народно събрание проф. Станислав Станилов е депутат от “Атака”.
– Проф. Станилов, вие сте един от интелектуалците, който беше нарочен за сътрудник на ДС. Наскоро имената на Вера Мутафчиева и Георги Данаилов също “излязоха” от тези прословути списъци. Какво преживяхте, когато ви обявиха за човек на ДС?
– Изобщо нищо не съм преживявал. Аз знам, че хората, които гласуваха закона за отваряне на досиетата, са мръсници. Начело на тях е Татяна Дончева. Те са едни мръсници, а Татяна Дончева беше най-големият радикал. Такъв тип закон за досиетата не е проведен в нито една страна от прехода. Законът визира за доносник на ДС всеки човек, на когото му е споменато името, за който в документацията има някаква следа. Законът не пледира за никакви доказателства. Там може да ти направят фалшиво досие, няма нужда от доказателства. Когато са се правели тези досиета, са се изисквали декларация и подпис на съответния доносник. При мен няма такова нещо. Вижте ми досието, аз нямам подпис там. Нямам и декларация. Новият закон не изисква подпис, той изисква само следа – някъде между документацията има картонче с едно име Станислав Станилов. Ето ти го и си доносника. Ама че аз нищо не знам за това, няма никакво значение. В прав текст – доносник никога не съм бил. Това го каза и офицерът, който ме е “вербувал”. Това е достатъчно. Този човек е подполковник Борислав Рангелов. В едно телевизионно предаване той каза: “Станислав Станилов нищо не знаеше за това какво изобщо става. Човек като него аз не мога да направя агент. Аз само използвах приятелските си беседи с него, за да черпя информация. Направих му папка, направих му досие и пишех в него доклади, защото такъв беше редът”.
– Вие сте бил “вербуван” от офицер, знаел сте къде точно работи той, разговаряли сте, той е черпил от вас информация, вие пък не сте се подписвали на документ за сътрудник. Това си е един страхотен театър?
– Този човек ми беше приятел. Той и до този момент ми остана приятел. Да, аз го знаех много добре къде работи. Той разговаря с мен по въпроси за геополитика, за настроенията на турското население в България, за възможностите на демографския взрив на българските турци. Стоим, говорим си и после той пуска една папка “Станислав Станилов”. Пуска ми псевдоним, защото той е задължителен, след това слага доклади : на еди коя си дата аз се срещнах с доцент Станислав Станилов. Ние разговаряхме по този и този въпрос. Неговото мнение е следното… Всичко това обаче е унищожено. Там няма нито един от тези доклади. Има само едно въведение на офицера, който ме завербува, но няма мой подпис, няма мое съгласие. Тези офицери от ДС, които бяха читави, бяха изхвърлени през борда, а мошениците останаха в играта. Едни от тях станаха големи бизнесмени, други станаха мутри и разбойници А почтените хора от ДС останаха да гладуват или служат като охранители на разни места за по 200-300 лв.
– Как продължавате да сте приятел със този същия човек, който ви е спретнал досие, измислил ви е псевдоним, направил ви е задочно един вид “сътрудник” на ДС?!?
– Да, приятели сме. И сега ходим да си пием кафето с него. Какво да правим?! Всички сме жертви на комунизма. Да, не съм само аз жертва. Той също е жертва, `щото е служил по този начин. Само че тогава имаше друга ценностна система. Тогава все пак срещу турците трябваше да даваш мнение, защото те криеха евентуална опасност. Те и сега крият опасност. Те сега са турска националистическа партия и не са никакво движение за права и свободи. Да оставим настрани, че Ахмед Доган е един от най-богатите. Жан Виденов един път вика: “Професоре, зад всеки богат и крадлив турчин стои по един крадлив българин”. Комбинирано е, но те се държат корпоративно. Те не се дънят като нас, държат се здраво и само краденето ги интересува, политиката – не.
– Явно на вашия приятел Жан не му се отдават далаверите, щом още живее в панелка в Пловдив?
– Да, живее в панелка, ходил съм у тях в Пловдив. Жан няма да излезе от тази панелка, така ще си умре. Той беше истинският министър-председател. Всичко, което говорят за него, е сатанизъм. Неговата собствена партия го предаде, предадоха каузата му – да направи България капиталистическа държава с човешко лице. Сега, като извадиха една камара досиета – там няма нито един крупен бизнесмен или кредитен милионер, или някой от подземната власт, или собственик на изключително едро имущество. Всички, на които им извадиха досиетата, са хора без пари или някъде на служба. Извадиха и Жан Виденов, който е кристално чист човек. Той е уж явочник. Но доколко е знаел, че квартирата му е била явка, идете и го питайте. Аз съм го питал. Той е живял с някакъв братовчед, който пък бил приятел с някакъв друг, и тази картира я записали като явочна, за да водят там мадами. Това е тотална глупост! Истинските доносници ги няма. Те са прибрани, скрити. Те затова и направиха такъв закон за разкриване на досиетата, за да извадят хората, които ще операт пешкира.
– Велислава Дърева дълго ви ухажваше, защо нищо не се “получи” между вас?
– Велислава много дълго се опитваше да ми спечели доверието, но разбра, че не може да пробие при мен. Та тя приказваше с мен, тя приказва изобщо с всички които са “слаби сили” – в смисъл податливи на манипулация. Велислава се върти точно около такива. Тя е поклонница на Луканов, влюбена е в Лилов, дори в Георги Първанов. Сега Велислава работи с политици в НС, работи с хора, които могат да изкривят собствената си политическа линия, които са податливи на влияние, на комбинации и т.н… Такива като Велислава хабят лявата идея.
– Вие бяхте приятел с покойния проф. Рашо Рашев. Вечерта преди да изгори в злополучния нощен влак за Шумен, той е бил на вечеря точно с вас. Вярно ли е, че дъщеря му първо на вас се е обадила да пита къде е баща й?
– Карах колата и слизах от “Манастирски ливади”, когато ми звънна дъщеря му. Каза: “Татко не си дойде. Той трябваше да пристигне сутринта 6 часа с влака”. Беше 7:30. Стигнах до Народното събрание и оттам му позвъних. Той не отговаряше. И тогава ми казаха: знаеш ли, че в нощния влак за Шумен е имало пожар, станала е голяма авария. Намерих един приятел с кола и право на Червен бряг. Двата вагона, комисия, полиция… Веднага отидохме в болницата, в моргата, навсякъде. Още нямаше никаква следа. Някъде към обед ми стана ясно, че е загинал. След това в неделя ме извикаха в моргата да му идентифицирам останките, защото аз бях последният човек, който го е виждал. Вечерта преди да се качи на влака, аз и Рашо бяхме в една бирария на бул. “Дондуков”, вечеряхме и той отиде на гарата. Заедно с него трябваше да пътува и нашият колега доц. Георги Атанасов, но неговата дъщеря го убеди да не тръгва. Георги остана с мен да си допием бирата, а Рашо замина. Така Георги се спаси.
След това отидох в Плевен със сина на Рашо да му гледаме останките, а останките от него бяха едно парченце от ризата, едно парченце от панталоните, част от колана. От ризата само половината яка беше запазена.
От Рашо нищо не беше останало – само половин череп, част от торса, две кости от краката. Жалка работа – овъглен.Рашо беше изключителен и като човек, и като учен. Той се различаваше от всички нас.
– Тиражира се една версия, че влакът е подпален от иманяри, които са имали конфликт с проф. Рашев?
– Рашо никога не е имал конфликт с иманярите. Това са пълни глупости! Ние академичните учени нямаме директен сблъсък с иманярите. Сблъсък с тях имат колегите от музеите. Те могат да бъдат купени, продадени. Тази версия не е валидна. В полицията прекрасно знаят за какво става въпрос.
– Как ще коментирате конфликтите и съревнованията между д-р Георги Китов и Николай Очваров?
– Абе, не искам да говоря. Тази конкуренция е за единия PR. И после – Жоро Кита открива паметници на тракийската култура, които са движими и важни. Николай не открива движими и важни паметници, той открива недвижими. Николай има много големи амбиции да бъде най-големият, най-великият. Аз съм казал, че неговата наука е много, много старомодна. Овчаров не работи перфектно с материала и пише общи неща от рода на “Българска империя…” И к`во пише там…?!
– Хора от обкръжението на Николай Овчаров са ми казвали, че д-р Китов сам си поставял маските и после сам си ги откривал, и то доста театрално и не без помощта на медиите. Може ли да се вярва на това?
– Не, не. Жоро има други слабости, не са тези. Аз не обичам до говоря срещу колеги. Но Николай Овчаров например намира разни иманяри, които му носят дребни паметници (да речем разни монети) и вика: “Аз ги намерих на Преперикон!”. Това е фалшификат!

Едно интервю на Мария Друмева

blitz.bg