Псувайте за здраве
Най-после едно безплатно обезболяващо!
Не че не го използваме и без научна обосновка…
Някои мъдри народи, сред които определено сме и ние, отдавна практикуват тази терапия в личните си отношения, но предимно спрямо безобидни врагове – на всички нива и във всяка болезнена ситуация. Един от знаменитите вицове, превърнали се в притчи за кратко обрисуване на социализма, беше за онзи гражданин, който сбъркал телефона. Обадил се на енергото, вместо на топлофикацията, но като разбрал грешката изтърсил : “И на вас да ви е… майката”! Така и така се обадил, поне да си каже…
Любопитно е обаче, ако сте забелязали, че в превод от чужди езици ни спестяват пипера на ругатните им. Откровеното споменаване на мръсна дума от някой филмов герой у нас се омекотява в субтитрите. Щеше да е добре това да е резултат от доброто ни възпитание и стремежа ни към налагане на добри нрави, но се боя, че както в много други отношения и тук лицемерим.
Ще си позволя дори и по-провокативно съждение за нас самите. По тукашните византийски земи много ни се псува срещу силните на деня, но си го спестяваме твърде често – нещо повече, изричаме обратното на ругатнята, щом имаме интерес от това. Валидна е поговорката за преклонената главичка. За предпочитане е болката от стиснатите зъби, пред онази, причинена от сабята. Прагматично е, нали?!
Нещо повече, точно имащите власт спокойно попържат – при това на колективна основа. Ярък пример даде министърът без портфейл и задръжки Божидар Димитров , който ни нарече “шибан народ”. И как няма, след като началникът му обяви съществена част от същия (народ) за кофти матрял. А после, пак в САЩ, поясни, че конкретно българите ( избягали) в чужбина, са качествената част от народа ни. С което си спечели доста псувни от останалите ( в България) , но само пред телевизора. Според последната сводка на държавната статистика Борисов продължава да е без конкуренция по харесване, а срещу такава популярност не се ругае.
Особено въздържани в това отношение са тъкмо медиите, които ругаеха Борисов най-много, когато играеше опозиция от позицията на столичен кмет. Там лошите думи по негов адрес бяха забранени на следващия ден след като спечели с оглушителна плесница парламентарните избори. Ехото от нея още повтаря в тези редакции: “благодарим, искаме още плесници, за да ни се отпушат ушите още по-добре”. И Борисов не ги разочарова – при появата си пред българска публика в Ню Йорк се подигра на българските журналисти, иронизирайки ги като “милите български журналисти” с прогнозата, че няма да публикуват разговора. И позна – не посмяха ( докато в интернет хората четоха стенограмата и смяха)!
Изобщо, културен народ сме ние. Псуваме само “когото трябва”. Стига обектът на псувнята да е по-слаб и да не представлява заплаха.
С извинение за примера ( нещо лично!), но да припомня, че и моя милост любезно бях напсуван от самия президент, който ме нарече през 2006 г. “безобиден журналист” защото не съм го бил обидил ( лично него) с нищо. Друго си е да те наругае интелектуалец от Сирищник, знае как- елегантно и с изтънчено ехидство.
Не ме разбирайте погрешно: не пледирам за диктатура на хамалския език като израз на бита и душевността на българския народ. Но ми е болно да гледам дозирането на псувните по интереси. И ми ида да си тегля една майна, та да ми мине.
Иво Инджев
www.ivo.bg