Видение на Волен

Виждал бил (наяве) следното:
“Oт дясно и от ляво едно пърхане, пърхане с крила, надигат се лешоядите, пляскат с крила и се подготвят за плячка”.

Успокойте се: не е делириум тременс това, сиреч не е същото както в самолета на “Луфтханза”, няма опасност да замеря с хлебчета стюардеси. Грижа за отечеството е – сиреч легитимно за всеки редови националист видение. И лешоядите не са лешояди, а са “тези кръгове, които са най-виновни за грабежа на България”. Ха сега сетете се кой.

“Атака” обаче нямало да позволи тяхното раздвижване.
И “лешоядите” могат да пърхат, могат да пляскат с криле, ама ще си останат гладни – политически трупове за тяхната трапеза няма да има. Това може Волен – и това гарантира, полагайки всички усилия да легитимира режима на Бойко Борисов като пряко зависим от откровения и първобитен национализъм.

Другото го може и трябва да го направи самият big boss. На първо място трябва да слуша народа си. Трябва да го слуша всеотдайно и драматично – както е призован: “Бойко, слушай народа си!” И като се вслуша в народа, какви съкровенни желания ще дочуе?

Никога няма да се сетите.
Народа иска не това, което е – иска нещо “радикално ново”. Прав е впрочем Волен: народът винаги иска нещо радикално и никога не го получава. Но този път не иска кво да е – например да получава колкото германците и да работи както досега. Иска нова… икономическа философия. Е – може би не точно иска, но му е нужна такава, според виденията и прозренията Воленови.

По-точно – иска одържавяване.
Иска – по стар деветосептемврийски инстинкт – държавата да секвестира частната собственост. Или поне тази на големите кръвопийци и изедници. Дословно: “Да се вземат пари от ЧЕЗ и да се одържавят мобилните комуникации.” И ето ви пари за здравеопазване, и ето ви пари за пенсии – и ето ви народна любов во веки веков.
(А Европейският съюз да духа супата – той и без това е една отродителска, вредна за бъдещето ни организация – и гаче ли дори е част от световната конспирация.)

Прочее идеята не е нова.
И преди време имаше един главен прокурор, който се канеше да възстановява “справедливостта” чрез съдебна деприватизация. Името му беше Филчев и си беше откровено луд, макар и крепко поддържан от един президент, за чиито “големи шлемове” загрижените за родината националисти не обелват и дума.

Пита се прочее – ами Волен какъв е?

Едвин Сугарев
www.svobodata.com