Той ти е депутат, представител, а за него ти си никой, нещастник
Техните автори ще бъдат известени вежливо посредством типово писмо, че поставения от тях въпрос предстои да бъде разгледан/проучен. Съдържанието на писанията е разнообразно и варира от някакви претенции за устройване с жилище, работа или нещо друго от лично естество, до големите и общозначими въпроси – спасяването на нацията, законодателни инициативи и промени, и други велики дела.
Вторият вид граждани са интересен посттоталитарен феномен.
Схемата горе е опростена, но дава представа как са уредени обществените отношения в държавата, според конституцията. Тя в известен смисъл дава обяснение за неудачите на обществените маргинали.
В действителност нещата са доста по-сложни, а в опитите за домогване до политическо влияние през главата на парламента няма нищо случайно.
Бива ли така?
Посоката на въздействие е регламентирана – през народните представители :))
Нерегламентираната е с много-много пари извън регламента.
Искаш нещо да се уреди и…
Отиваш при депутата си и той на мига те е отсвирил – не си му никакъв.
Ти не можеш да се легитимираш, като негов избирател и е съвсем нормално онзи да те прати на майната ти – той няма никаква мотивация да свърши работа, щото не те знае какъв си.
Той ти е депутат, представител, а за него ти си никой, нещастник.
И ще си такъв, докато не ти уври акъла. След това започваш да правиш опити да осъществиш натиск (с подписка или отворено писмо). И пак не ти се получва. А после започваш да ги псуваш.
Влез им в положението на хората, наистина ти не си им никакъв.
В тази ситуация ти си анонимен до безобразие. Каквито и етикети да си слагаш и каквито и претенции да имаш, че представляваш някого, когато отидеш при своя депутат, той знае, че той е този, който е представител, а ти си бай Хуй.
Накрая ти остава да правиш подписка до премиера и да псуваш, клеветиш и обвиняваш в корупция. Щото не ти е вързало.
Ами няма да ти върже.
След това полека пукаш гумите и ставаш ‘аполитичен’ пред себе си и аутсайдер в очите на останалите.
Започваш да мразиш политиката, защото виждаш как работи за някой друг, само не и за тебе.
Следва бълнуването за идилията, в която добрите личности ще оправят нещата.
След това и тази последна илюзия рухва…
Успях ли да те депресирам?
Ако случайно не съм успял, мога да те сваля от облаците много бързо.
Ти си видял, че от тебе нищо не зависи, щото си свикнал с ходатайство, ма то вече не е актулано, а пари за подкупи немаш.
И ти е болно, но това е положението – за тебе няма.
Толкова можеш. И започваш да си тананикаш мантра "политиката не ме засяга". Можеш да си измислиш и продължение "политиката не влияе на живота ми".
Стига толкова депресия, ако някак си изтраял дотук и четеш това изречение, значи или си съвършен мазохист, или все още търсиш изход от положението.
От кой вид си и търсиш ли изхода – ще ти го покажа, но няма да те нося на ръце до него!