Цугцванг. Най-лоялният съюзник на Борисов

Вече изобщо не е важно дали са пушили пури заедно, дали са били приятели и какво точно ги е държало един за друг.

Някога и Георги Първанов бе един от верните съветници на Жан Виденов. Историята в България обаче предпочита обикновено предателската посока.

В България ли казах?

Хилядолетия преди онзи 10 януари 2010 година, когато Борисов заедно с цялата си кохорта от службите и МВР се изправиха пред Стената на плача, в Обетованата земя един Юда бе първи приятел на Христос.

Нататък знаете какво се случва.

Израел носи своя вечен грях. Не само от началото на януари тази година.

Днес повече от всякога свръзката Бойко Борисов – Алексей Петров носи

своята знаковост.

Още преди година afera.bg направи своя психологичен анализ, че са огледални образи. И това не е важно днес.

Сега играта е виртуозно тънка – повече за Борисов, по-малко за Алексей Петров. А може би е обратното?

Сериозните наблюдатели с перфектно чувство за втория план на нещата следят от месеци напрежението между Борисов и „дясната му ръка” – вътрешният министър Цветанов. Все по-ярко знаците сочат, че тегобата клокочи не само на дъното, но и че „вечната дружба” се пропуква във видимото поведение. Нищо, че усмивките са още по лицата. Така е в политиката – кип смайлинг, дори миг преди да ти търкулнат главата по надолнището.

Цветанов е на върха на черешата – със забележима клаустрофобия, компенсирана обаче от така взетото насериозно его, че вече няма сила, която да го спре. Жестовете му са други, погледът – също, маниерите са отрепетирани на новия, но „сдържан” диктатор. Той се променя не с дни, а с минути, както променят и рейтинга му. Писан в сметката на Борисов.

Цветанов се вижда като премиер, като президент, ако питате мен – най му се иска първото. Ръководният кръг от спецслужбите са му не само под пряк контрол, но с някои лица от ДАНС и ГДБОП той обслужва директно американските спецквартири. Писанията пак са за сметката на Борисов.

Цветанов на пръв поглед се старае да не прекрачва границата, но все по-ясно му личи как вътре в себе си е решил да стовари „маршалския жезъл” върху главата на Създателя си.

Тук не са важни само податките или знаците. Фактите са на лице. Някои са знайни за Борисов, някои – още не. И колкото пред ехалето да се играе театъра – ние сме като двама неразделни братя по оръжие, отзад – там, където същото ехале посмъртно не може да погледне – братята нито са братя, а оръжието – всеки има своето време да извади. И да не закъснене с нито секунда.

Някои анализатори са престъпно крайни – ако Борисов не прасне Цветанов, Цветанов ще го положи по очи. Звучи невероятно, почти абсурдно, но повярвайте ми, в България най-странното почти винаги е реалити.

След като Борисов стана хаберлия за неща, които оформиха картинката с „взимането на сериозно” на Цветанов, в интервюто си пред Сашо Диков премиерът проскърца „любезно”: „Не вярвам да не си дава сметка кой му е ръководител!”.

Историята помни куп „десни ръце”, които някак тайничко са игнорирали тази формула – кой им е дал хляба и са хапали точно тази ръка.

Впрочем, Борисов тепърва ще научава как уж „нехайно” същите тези „верни” ръце го работят, уж, случайно.

Той обаче е министър – председател. И на всичкото отгоре има „най-успешния вътрешен министър”, задминал го по рейтинг. Дори и да е наясно с уникалното екстрено развитие на учителя по физкултура, на носача на папки, и на свития чиновник, който всички подритват, което носи неизбежните комплекси, давайки му се толкова власт в ръцете – Борисов няма пряк, ясен и рязък ход.

Дори не може да копира Костов, чиито НЕГОВИ спецслужби с един „доклад” изметоха министри, които му мътеха водата. Ключовите фигури от сегашните служби работят за Цветанов и „нехайно” пропускат инфо към Борисов.

За сметка на американците. Нищо, че Борисов минава за техен човек. Вече и други са на янките. А „хората на … Уорлик” са си чисти американци – врътката им е в кръвта. Нищо, че ги наричат квадратни, вместо груви.

Напрежението между Цветанов и Борисов е категорично.

„Успешната битка с престъпността” лъсва със страховита сила и още по-свирепо ще става ясна в съда, въпреки циничния натиск. Балоните ще се пукат един по един, защото акциите са просто плод на пиар – комплекс, който върви няколко месеца, но нататък изисква куп ресурси – освен МВР трябва да бъдат стиснати за топките съдиите и прокурорите. Става – но до време. И измишльотините, наречени „доказателства” не могат вечно да се менкат. Истината е сила, която рано или късно смазва.

Борисов демонстрира разумност за „октопода” – ТЕ ми докладваха, че имало доказателства… ТЕ са Цветанов и Цветлин Йовчев. Борисов – оставям на съда, аз не мога да се меся… ТЕ – треперят като листи, защото знаят, че ще се провалят. Рано или късно.

Играта е ужасно крехка. И по тънък лед.

Борисов никога няма да посегне рязко към Цветанов.

Защото двамата са абсолютно различни – в полза на премиера. Борисов има нюха и закалката на едни други среди, където се е научил да оцелява. Улицата е университет, който Цветанов никога не е помирисвал. Той няма нито естествен талант за подобна игра, нито качества, нито има хабер от изумителните номера, които могат да се стоварят на главата му. Но пък има ужасен репресивен ресурс и служби, дарени му от създателя му. И, естествено, потупването по рамото на отвъдокеански и немски „службари” – за отскок. С маша като … Юрген Рот.

За да успее в тази ужасно интересна, но за съжаление все още задкулисна битка, на Борисов му трябва чужда ръка, която да извади кестените. Или простичко – да нанесе удара.

В ситуацията си с Цветанов Борисов няма друг истински съюзник, освен Алексей Петров. Няма друг в България, който да спаси в този план Борисов. Единственият лоялен съюзник, волно или не, се явява Алексей Петров.

Странен анализ, а?

Странен, но осем месеца не друг, а Борисов подложи на мъчения, арест и унижение Трактора. Ако някой възроптае, че това е Цветанов, да спре, да преброи до десет и да се съсредоточи. Цветанов е САМО вътрешен министър, Борисов е Първоначалният. Осем месеца обаче Трактора не мръдна и не спомена нито веднъж името на Борисов с лошо. Даже напротив – премиерът бе „подведен”, той е „убеден в това, което съм направил за държавата в трудни ситуации за нея”.

Вие познавате ли поне един във вашия живот, който да сте подложили осем месеца на терор и той да ви е верен? Борисов познава един единствен такъв човек – и той се казва Алексей Петров.

Защо Трактора пази Борисов? В някои сфери на това му казват „Омерта”.

Така или иначе, точно Петров е нужен на Борисов за да изнесе шахматната партия срещу Цветанов. Няма кой друг да има толкова хъс, информация и мотивираност.

Борисов ще е в позата на „умряла лисица” – той пак няма да знае, няма да стои зад каквато и да е „реализация”. Точно, както с Алексей Петров – „не съм знаел, че се е занимавал с такива неща”.

Удобно, византийски, но в политиката е така.

Afera.bg прогнозира, че октомври за Петров ще е знаков месец. Той си го пожела. Дори пожела и търпение за някои, които все още се пишат сами в „екипа му”.

Трактора вероятно ще изиграе поредната си роля. Но никак не е сигурно как ще бъде възнаградена поредната му „лоялност”. Борисов никак не обича онези, които волно или неволно с действия, или бездействия го засенчват.

Игра по тънък лед.

Борисов не може без Трактора.

Докато Цветанов всеки ден тича при Уорлик.

Петров е забележително, дори уникално лоялен, но рискува за пореден път името си, защото скромната ни прогноза е, че ще свърши черната работа и на финала – другият, „опонентът му” от „омертата”, ще го довърши.

Веселина Томова