Турция ни помогна за НАТО, сега иска да я оженим за ЕС

За един ден турският премиер Реджеп Ердоган изнесе лекция на България как се прави външна политика и остави нейния премиер Бойко Борисов да преговаря какво е научил. Всички претенции на Турция бяха казани в прав текст и без стеснение, че домакините ще се засегнат, докато Борисов мънкаше като първокурсник и не се разбра има ли някакви искания към госта си, или само се радва да го посрещне.

Нищо ново. Открай време България няма ясна национална политика към Турция,

държи се непоследователно, отправя исканията си едва ли не с извинение и съответно няма за какво да бъде уважавана. Ето няколко примера от срещата завчера в София.

Главният външнополитически проблем на Турция е присъединяването й към Европейския съюз (ЕС). "Членството на Турция в ЕС е проект за модернизация, който е от стратегическо значение за Турция", заяви завчера в интервю за "24 часа" премиерът Ердоган. За целта Анкара трябва да направи две неща: да приключи преговорите (да затвори всички преговорни глави) и да получи съгласието на всички държави от ЕС (чрез ратификация в парламентите или чрез референдуми). Преговорите вървят трудно, затворена е само една глава, отворени са още осем и напредъкът е муден, други осем са блокирани заради непризнаването от Турция на Кипър (определян от нея като Южен Кипър по аналогия с непризнатата Севернокипърска турска република). В момента никой не прогнозира скоро отваряне на нови глави, след като няма напредък по предишните. Освен това някои държави предупредиха, че дори и да отговори на преговорните критерии след много години, Турция няма да получи от тях автоматично зелена светлина за ЕС, защото ще подложат въпроса на референдуми. Ако турците не допадат на някои народи, ще си останат все така кандидати за членство, докато започнат да им харесват.

Главният преговарящ на Турция с ЕС вицепремиерът Егемен Багъш дойде завчера в София заедно с Ердоган, за да провери

къде попада България

– сред ентусиастите или сред скептиците към турската кандидатура. Тук трябва да се отбележи, че ентусиасти са Съединените щати, а членовете на ЕС са повече или по-малко настроени скептично. Седмица по-рано Багъш пусна в Брюксел пробен балон, за да провери накъде духа вятърът. Той даде вид, че Турция внезапно променя тактиката си и прегръща идеята да се организират референдуми за нейното членство във всички държави от ЕС, а също и в Турция. Брюкселското електронно издание Юрактив определи на 30 септември новия ход на Анкара като "надцакване с референдуми", а Багъш го нарече "норвежка формула".

Според него ЕС трябва да отвори всички преговорни глави и да позволи да бъдат затворени, щом се увери, че технически Турция отговаря на критериите, а след това да свика референдуми. Така нямало да се пречи на текущото сътрудничество. "Как да решим вашите проблеми с газа (тръбопровода "Набуко"), ако не ни позволявате да отворим глава "Енергетика"?", запита Багъш. Междувременно Турция щяла да разцъфти толкова много, че при евентуален референдум нейните граждани можело да решат като богатите норвежци, че не си заслужава да влизат в по-бедния ЕС и да откажат да се присъединят, въпреки че са приключили успешно преговорите. За убедителност Багъш посочи, че през първото тримесечие на 2010 г. турската икономика е отбелязала 11.8% растеж, а през второто тримесечие – 10.8%. В същото време ЕС се е радвал на растеж от половин процент, което било знак, че може би излиза от кризата.

Блъфът, че турците щели да се кумят дали ЕС ги заслужава,

може да хване дикиш само в държави, които не са наясно с непроменената от векове историческа стратегия на Турция да влезе не само в Европа, но и да стигне по-далеч от Виена. България не би трябвало да е от неинформираните. Тя е от безгръбначните. Борисов не постави нито един въпрос към Турция, обвързан с нейната кандидатура в ЕС, а що се отнася до референдума, се изказа като подгласник на Егемен Багъш, като отложи темата за след приключването на преговорите. За да няма мърдане, премиерът Ердоган напомни на България, че "съгласно принципа на солидарност в евроатлантическата общност Турция подкрепи членството на България в НАТО". Разликата между НАТО като военна организация със съмнително бъдеще и ЕС като първообраз на европейска конфедерация придава следния смисъл на думите на Ердоган: Ние ви помогнахме да ви вземат войници, а сега ни сватосайте да се оженим за ЕС.

България няма нито собствени сили, нито влиятелни приятели, които да я правят важна в очите на Турция, когато урежда с нея двустранните си спорове.

Редкият й исторически шанс е,

че има решаващ глас наравно с големите държави в ЕС по въпроса за приемането на Турция. Изпусне ли го, втори няма да й се яви. Тя обаче прави всичко възможно да убеди Анкара, че няма да го използва, и така сама подчертава собствената си маловажност. От нейния самоубийствен приятелски огън падна като странична жертва френският посланик Етиен дьо Понсен, когото премиерът Борисов нахока, че подканя България да има по-ясна национална позиция за кандидатурата на Турция.

След като в началото на годината срита в ъгъла за недипломатичност министъра без портфейл Божидар Димитров, който си позволи да сънува на глас как България напомня на Турция за заграбените имоти на тракийските бежанци, Борисов фактически покани Ердоган да заяви в негово присъствие, че въпросът е приключен. Турският премиер обясни, че по Ангорския договор от 1925 г. двете страни са се отказали от взаимни претенции, но това се отнася само до изселниците (емигрантите), а не до прокудените (бежанците). Темата е спорна и Анкара прави всичко възможно да я извърти така, че точно терорът над българското население след 1912 г. да се смята за взаимно опростен. За беда през годините, когато е имало преговори, България никога не е стигала по-далеч от плахо поставяне на въпроса. Залъгването на тракийските българи продължава и днес, като Борисов за пореден път прикани техните наследници да издирват документи, които обаче след това ще трябва сами да носят в турски съдилища, за да си търсят правата. Ердоган кимна утвърдително. Той е съгласен българската държава да играе ролята на страничен наблюдател, а наследниците на бежанците да имат вземане-даване пряко с турските власти. Както е било преди близо 100 години.

За кой ли път български политици се държат авансово като аслани,

а на преговори … мани, мани. Борисов се направи преди десетина дни на важен в Ню Йорк, където на вечеря, дадена от турския президент Абдула Гюл, демонстративно заяви, че не е ял нищо от манджите му, но в София преглътна всичко. Така например критиките му към фирмата "Мапа дженгиз", която дори по мнението на евродепутати рекетира българската държава, като бави строителството на магистрала "Люлин", завчера бяха смачкани от Ердоган, който заяви, че България сама си е виновна, защото не е имала добра готовност за изпълнение на проекта.

Ако се задълбочи анализът, ще се види, че по никой въпрос Турция не отстъпи нищо на България, а просто й продиктува своите условия. Но Борисов трябва да е благодарен на Ердоган поне за едно – че сам дойде да му каже какво иска, а не го извика.

Светослав Терзиев

В. Сега