Драги ми Гуньо, в твое лице открих нашия гений – нихилизма, егоизма, простащината и наглостта!

Драги ми Гуньо, Пиша ти с пълното съзнание, че това писмо най-вероятно няма да стигне до теб, защото ще го прочетат хора, които едва ли те познават. Независимо от това, реших да го напиша, имайки предвид, че повечето от нас познават някой друг Гуньо, на когото биха могли да го връчат от свое име.

Трябва да ти призная, драги ми Гуньо, че в твое лице най-после открих характерните белези на нашия национален гений – нихилизма, егоизма, простащината и наглостта. Тези черти, колкото и да ги има сред другите народи, все пак подлежат на известна регулация, тъй че в чужбина простакът общо взето е наясно, че е простак, и си знае мястото в обществото, просто защото последното ясно му го посочва. Тук това е трудно да се случи, защото у нас простащината е намерила невероятно плодородна почва, и се репродуцира като злокачествен тумор, убивайки ефективно обществения организъм. Що пък да е само у нас? – знам, би възроптал ти, но трябва да ти кажа, че като цяло обществата по света имат, ако не осъзната като необходимост, то наложена като политика, една активност в културната сфера, която ги кара – от снобизъм или не – да изпитват потребността от посещения на театър, опера, изложби, или не-холивудски кинопродукции. Малко или много, подобна практика поддържа някакво относително добро общо интелектуално равнище. Но как би могло това да се случи в една страна, в която “естетическото забавление” на държавния глава е да убива защитени животински видове, а премиерът е пръв приятел с всички силиконови държанки, наричани евфемистично “поп-фолк певици”? Страна, в която сираци умират в детските домове от глад, и това не прави впечатление на никого!?! В която десетки 18 – 19 годишни момчета умират нелепо при изпълнение на воинските си задължения, а през това време премиерът играе хоро! И това в Европа от края на 20-ти и началото на 21-ви век! А любимите ти медии, престараващи се в желанието си да демонстрират своята лакейщина спрямо поредния овластен Гуньо, се държат така, сякаш това изобщо не се е случило, но пък за сметка на това с охота тиражират кой с кого е спал, и какви “мъдри” държавнически мисли е избълвал! Когато в нормалните страни някой държавен чиновник превиши правата си и злоупотреби със своето положение, той си подава оставката, и обикновено влиза в затвора. У нас такъв човек става “рекламно лице” на медиите, а съдии и министри се консултират с него по важни държавни въпроси вечер на чашка в отбрани бардаци.

И знаеш ли, драги ми Гуньо, всъщност, всичките тези крачещи недоразумения, не са нищо друго, освен квинтесенция на собствената ти мизерна душица.

Ти просто не познаваш друг начин да бъдеш управляван, пък и не би търпял някой свестен човек начело на своето племе. Просто защото простакът търпи над себе си само простак. Понеже на всеки нормален и ерудиран специалист, опитващ се да ти обясни истинското състояние на нещата, ти Гуньо, би рекъл “К’ъв си ти, бе, боклук?”, и още би добавил, че ти е ясно, че и той е мошеник, и че няма какво да ти дава акъл (какъвто естествено ти си имаш в изобилие, само дето по нищо не личи), ами да ти даде пари, което, разбира се, той е длъжен да направи. Възможно е и, както обичайно си свикнал, да се опиташ да решиш очебийния интелектуален дисбаланс – съвсем не в твоя полза – с помощта на любимото си средство – насилието. Понякога тези опити ти се удават, а по-често завършват зле за теб, но важното е, че не се отказваш да пробваш отново и отново.

Така е, може би си прав – ти, който цял живот само си завинтвал гайки, или си копал “картофето”, че интелектуалецът е някакъв безполезен търтей, който все нещо се опитва да те “преметне”, обаче, опасявам се, не си даваш сметка, че, примерно, един цигулар би могъл съвсем успешно и да завинтва гайки и да копае на нивата, но ти, Гуньо, никога, ама никога няма да се научиш да свириш на цигулка. Но това ни най-малко няма да ти липсва, защото, както прадядо ти Ганьо беше казал на наивно-добронамерената госпожа Иречек, опитваща се да му покаже албуми със световни майстори на живописта – Колко съм ги гледал аз тия… (Колко, всъщност, ги е гледал? ) Само дето в момента целта на твоя живот не е солунската митница, а, примерно, структурните фондове. Какво ли друго, впрочем, може да се очаква от човек, чиято цел в живота и висш естетически идеал, е леген пълен с кебапчета? В края на краищата, всеки оставя някаква следа в тоя свят, и твоята май ще бъдат множество смърдящи торни купчинки и хиляди недозавити гайки. Кой каквото може, дето се вика.

По своему, ти си гениален, Гуньо. За двадесет години ти успя да прогониш от родината им около два милиона млади българи,

повечето от които – убеден съм – обичат страната си, но я напускат с отвращение. И те надали някога ще се завърнат, защото знаят, че ти Гуньо, ще обитаваш същата територия редом с тях, а тези хора са напълно несъвместими с теб и твоите подобни. Е, дал Бог, ще се насладиш напълно на делото си, оставайки заедно с другите гуньовци да си комуникираш тук с циганите и с камъните, но поне ще се разбирате без проблем.

Всъщност, ти Гуньо, се опитваш да компенсираш една фрапираща празнина чрез консумиране на всички блага, които семплият ти мозък е в състояние да измисли, но това е принципно невъзможно, понеже червото не минава нито през сърцето, нито през мозъка. Знам, братовчед ти Гиньо е някакъв идеал за теб. Той успя да ограби своя народ, организирайки първичното натрупване на капитали чрез рекет, финансови пирамиди, валутна спекула, РМД-та, заменки… Сега си е изградил бетонни хотели по китното ни крайбрежие, бинго зали, казина, вериги от магазини, бензиностанции… Купил си е две Ферари-та и три Мерцедес-а (но няма как да транспортира дебелия си задник в повече от един автомобил едновременно), заобиколил се е с гавази… И ти, Гуньо, мечтаеш да бъдеш Него! Да имаш неговия живот, неговите мацки, неговите…неща. Но не и да живееш честно и достойно СВОЯ живот. Ти си подъл не по-малко от него, но далеч по-прост, и никога няма да бъдеш като него. И слава Богу! Защото майка България не би могла да изтърпи повече Гиньовци, отколкото вече има, и то предостатъчно. Но ти си по-зловещ и от него, тъй като той е доволно ясен като палач на своя народ, а ти се опитваш да минаваш за самия “народ”. Обаче не си. Ти си това, което представя този наш древен народ като “пасмина” в очите на чужденците, и то не без основание. Ти си олицетворение на бездарната, некомпетентна и мързелива, но претенциозна паплач, която мрази почтените хора, защото те неволно и показват какво представлява, но която мрази също така и успелите в живота, независимо дали чрез труда си, или чрез машинации, обаче не защото евентуално много от тях са мошеници, а понеже не може да бъде като тях. И тъй като такива хора са недосегаеми за теб, ти изливаш своята неприязън върху беззащитните и мизерстващи работници в сферата на културата. И никога дори не ти идва наум, че на практика не съществува богата страна, в която преди да се вдигне стандарта на живот, първо да не са развити същата тая омразна за теб култура, просветата и образованието.

Най-страшното, драги ми Гуньо, е че ти не само не се стремиш към никакво лично развитие, но и успешно репродуцираш собствената си простащина чрез децата си,

които биха могли да бъдат нещо по-различно от теб, ако поне за миг беше допуснал, че не си мерило нито за нравственост, нито за вкус, нито за интелект. И няма защо да се чудиш, че страната ни (тоест, и твоята страна) затъва все повече и повече. Причината за това си именно ТИ САМИЯТ. Защото такива са ти ценностите, такъв ти е капацитета, такава е и душата ти. Защото ти изпитваш респект само пред тоягата. Следователно, именно тя ще бъде твоята “награда” накрая.

Аз зная, че ти или няма да се припознаеш като получател на това писмо, или все ще намериш какво да кажеш в ответ, но по същество твоят ответ няма да опровергае, а само ще потвърди написаното. И, за съжаление, реагирайки по обичайния си начин, ти сам ще си отрежеш възможността за някакъв хипотетичен катарзис, за някаква, макар и слабо вероятна, преоценка и промяна към по-добро. Поне за децата ти, ако не за теб, понеже, прочие, ти не го и заслужаваш.

Да, ти си гений, драги ми Гуньо. Гений на злото и мерзостта. Ти предаде Левски и заграби парите на комитета, събирани от залъка на жадуващите за свобода несретни българи. Ти уби Стамболов, Алеко, Гео Милев, Пеньо Пенев, Сашо Сладура,

ти доведе до самоубийство един от малкото гении които сме имали – Маргарит Цанев, ти натири в провинцията големия Васил Стоилов, и впоследствие го остави да умре като куче при поредната диабетична криза, ти обрече на унижения и смърт и един съвременен велик българин – инженер Чиликов. Ти продължаваш да убиваш със садистично удоволствие надеждата на хиляди и хиляди напускащи България хора. Ти искаш са смачкаш всички, които са с нещо по-големи от теб, та белким се почувстваш по някакъв начин по-остойностен. И понеже си нищожество, тези хора са много, затова и си се приготвил да унищожиш всички, които не си в състояние да унижиш. Но твоето дело е обречено, понеже всяка мерзост си има край.

Ще бъда честен докрай с теб, драги ми Гуньо, и ще ти кажа къде е твоето място. То е в ъгъла, и на колене пред по-умните и по-работливите от теб, добре е да си го знаеш. Обаче аз знам, че ти никога няма да го признаеш, затова най-добре сам да достигнеш до последствията от своите дела, като бъдеш лишен от разума и духа, които толкова силно презираш.

Не се притеснявай за мен, за нас – напускащите твоя обор, драги ми Гуньо! Ние ще се оправим, както винаги сме се оправяли, понеже ние можем да работим всичко, но предпочитаме да го работим там, където трудът ни ще се цени, и където еснафското ти празно високомерие няма да има шанса да се гаври с нас, които сме съвестта на този народ. Но ти ще си останеш тук в клоаката, която сам си създаде, и от която вече няма желаещи да ти помогнат да се измъкнеш. Сбогом, Гуньо, и бъди щастлив, доколкото ти се отдава!

–––––––––––––––

 "Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, от толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо!!!" Константин Иречек, 13.12.1881г.

Антони Андреев