Бог високо, а Бойко Борисов е… твърде близък със Златеви
Васил Златев кметува цели двадесет години в родния град на последния комунистически вожд Тодор Живков. През 2001 г., по случай двадесетгодишния юбилей на градчето, е удостоен със званието “почетен гражданин на град Правец”, а през 2007 г. Българската агенция за инвестиции връчва сертификат “инвеститор първи клас” за проекта “Правец голф ризорт енд кънтри клуб” на компанията, на която е едноличен собственик – фирма “Тера Тур Сервиз”.
Някога Правец бе известен като „градът на Тато”. Днес той има друга слава. Но не онази – на “европейски град”, както се опитват да убеждават новите му
кметове: настоящият – Никола Нитов, управлявал града заедно със Златев в онези “славни” години, управляващ го и сега, с благословията на някогашния си началник; и предишният – Красимир Живков, сега областен управител на Софийска област, катапултиран на престижния пост като награда за вярна служба в угода на бизнес интересите на Златеви и вероятно не без ходатайството им пред премиера Бойко Борисов.
Днес за Правец се говори, като за „частния град на Златеви”, на Васил Златев – някогашния кмет, “почетния гражданин”, “първокласния инвеститор”, и Валентин Златев – син на баща си, също “почетен гражданин”, изпълнителен директор на “ЛУКойл България”, приятел както на Георги Първанов, така и на Бойко Борисов, „олигарх”, според определението на Кеворк Кеворкян. Каквото и да е фасадното лице на официалната власт в града, за никого не остава съмнение, кой действително решава случването или неслучването тук. Нещото, което обединява днес правчани, е страхът. Страх за работата, страх за собствеността, страх за живота, страх да си търсят правата, страх да говорят пред медии. Защото Бог високо, а Бойко Борисов е… твърде близък със Златеви.
Нищо, че отрича да има приятели! Вероятно така е по… безопасно за публичния му образ, особено когато някой от тези „приятели” е осъден за престъпления по служба, с влязла в сила присъда, като тази на Васил Златев, прогласена на 29.01.1992 г. по наказателно дело № 177/1991 г. на Софийски окръжен съд.
Днешният “почетен гражданин” и “първокласен инвеститор” е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Върховният съд оставя жалбата му срещу присъдата БЕЗ УВАЖЕНИЕ. Изтърпяването на наказанието е отложено с ЧЕТИРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
Полиция, съд и прокуратура мълчат за беззаконията, вършени от фамилия Златеви, удобно затворили очи и извърнали глави. Списъкът на “подвизите” им е дълъг като Млечния път – заградени частни гори, общински и горски пътища; заграбен язовир и крайбрежието му; отнети имоти на Техническия университет, унищожена учебна Гребна база; присвоена, срещу жълти стотинки, почти цялата публична общинска собственост с част от градския площад; упражняване на неправомерен натиск върху собственици на имоти, попадащи в терена на голф игрището, които отказват да ги продадат (разбирай „подарят”); разпореждане с чужда собственост; унищожени
енергийни съоръжения на топлофикационното дружество – захранващ газопровод, станция за антикорозионна защита; използване на порочни корупционни практики, култивиране на клиентелизъм и търговия с влияние – подчиняване дейността на целия общински съвет, на полиция и районна прокуратура, единствено и само в услуга на интересите им и в ущърб на териториалната общност! И още, и още… Също като някога – всичко „в името на Човека” и „за благото на Човека”. А името на Човека е известно на всеки в Правец. И методите му на работа и правене на бизнес – също се знаят. Защото вълкът козината си мени, но нрава – никога!
Отгледай гарвани, да ти изкълват очите! Правчани си ги отгледаха! Остана ли нещо недоизкълвано?.. Дано да грешим, но сякаш – не!
Светла Василева
Павлин Цветков