Лица и маски в политиката

След дълъг летаргичен период, превърнали се сами в сателит на ГЕРБ, използваха телевизионните камери, за да демонстрират позиция. Време беше, защото дори симпатизантите им, ги бяха забравили. Никаква изненада, а националистическата карта е винаги популярна. Особено, когато става въпрос за съседите ни.

Турция е популярна „дестинация” за родните „националисти”. Цели пет века, са ни тъпчели и дори не се извиняват. На кого му пука, че това е било преди два века? Важното е да има враг и то наблизо. Вярно, че ако се подходи от тази гледна точка и ние трябва много да се извиняваме. И на македонците, и на сърбите, и на гърците и румънците. Нашите стари царе, не са били от най-човеколюбивите. Гърците сигурно още помнят Крум и Симеон Велики. Да не говорим, за Калоян, който пък затворил в кула Балдуин, в нарушение на всякакви международни спогодби.

Проблемът обаче е друг. Да приемем, че лидерите на Атака, наистина милеят за родното. Защо обаче, реакцията им е само срещу определени страни? Защо например не показаха същата реакция, срещу откриването на паметник на американските летци, бомбандирали София?

Защо не реагират никога, срещу откровените опити, на чужди посланици и държави, да се месят във вътрешните ни работи?

Защо ли?
Защото националните интереси и ценности, са само маска, която осигурява гласове на изборите. Когато няма избори, единствената грижа на Атака, е как да осребри по-добре тези гласове. Няма от какво да се притеснява за бъдещето. Преди следващите избори, отново ще развее знамената и след тях ще се наредят нови овце.

След вота Бойко Борисов, благодари на Атака и Синята коалиция. Сигурно има за какво, но ми се иска вместо да им благодари, да извади на масата пазарлъците.

Само, че няма да се случи никога. Защото и Бойко Борисов си носи маската, за пред медиите и будалите. Маска на „мъжкар”, откровен и прям политик.

Зад маската обаче, кънти на кухо.

Владимир Иванов
http://zahto.blogspot.com