ЕКСКЛУЗИВНО! НИКОЛА ФИЛЧЕВ: АЗ ИЗБИРАМ ЗА ПРЕМИЕР ВЕСЕЛИНА ТОМОВА. НО НАРОДЪТ ИЗБРА БОЙКО БОРИСОВ
Уважаема госпожо Томова,
Благодаря Ви за въпросите*, които ми изпратихте – за интервю във Вашия информационен сайт Афера. Благодаря Ви също за подкрепата през годините, от страниците на Афера. Като варненци ние трябва да се поддържаме, но това не е задължително за журналистите. Ето защо Вашата подкрепа е още по-ценна за мен.
Вие ми задавате много въпроси, но аз ще засегна само два от тях, – които смятам за най-важни. Вие започвате с това, че „след великите журналисти от великите столични вестници, дойде ред и на нас – провинциалните мунчовци да зададем някои въпроси”.
Величието на един журналист, уважаема госпожо Томова, не се определя от града, в който той работи. Истинската журналистика се бори винаги срещу съществуващите недъзи на обществото. Тя винаги бичува и критикува властта, а не я възхвалява. Вие следвате неотклонно този принцип в своята журналистическа практика. Имате талантливо перо на публицист. Но преди това Вие имате остро око на социолог, който вижда и анализира проблемите на обществото. За всичко това заслужавате признание и поздравление.
Но заедно с това ще кажа, че не споделям Вашите лични нападки към някои държавни и обществени деятели. За да защитите обществото и морала, Вие понякога нападате лично публичните персони. Вярно е, че това е нормално за Балканите. Нашите нрави и отношения са по-грубички. Но за да отговорим лично на някого, трябва той лично да ни е нападнал. А така, в защита на обществения интерес Вие си създавате лични врагове. Струва ми се, че това не е градивен подход. От това никой няма полза – нито Вие, нито обществото, нито засегнатите.
Втората тема е отговор на Вашия въпрос „Ако трябва да избирате кой да бъде премиер на България, на кого ще заложите от изброените: Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Делян Пеевски, Иво Прокопиев, … Веселина Томова…?”. Ще Ви отговоря, – аз избирам Веселина Томова. Но народът избра Бойко Борисов.
За да разведря настроението, Ви разкажа следната случка, която ще разсмее публиката.
Преди петнайсетина години, като главен прокурор, се наканих и аз да отида за една седмица на море в Евксиноград. Взех си книгите и материалите, за да довърша една научна работа. Там срещнах случайно главния секретар на МВР генерал Бойко Борисов. Тогава, както знаете, сред управляващите доминираха две групи. – На юристите, водена от вицепремиера Пламен Панайотов, председателя на Народното събрание Огнян Герджиков, покойния министър на вътрешните работи Георги Петканов, министъра на отбраната Николай Свинаров и др. Втората група беше на юпитата-икономисти, дошли от чужбина, – министъра на финансите Милен Велчев, министъра на икономиката Николай Василев, министъра на транспорта Пламен Петров, зам.-министъра на екологията Любка Качамакова и др. Всички те се имаха за аристократи, родени патриции и гледаха отвисоко на плебеите като нас – „Бойко и Филчев”. Затова Бойко Борисов се зарадва като ме видя. Съзнанието му беше обсебено от борбата с престъпността. Постоянно говореше за операциите на МВР в миналото и планираше нови действия срещу престъпниците. За друго не можехме да говорим. Затова му дадох му среща на следващия ден на плажа, да си починем и ние като хората.
На другия ден се видяхме и той невинно предложи (тук внимавайте в картинката): „Да излезем навън от Евксиноград, да ни видят хората и да знаят, че сме заедно срещу престъпността”. Аз наивно се съгласих, прескочихме северната ограда и попаднахме на плажа пред шведския хотел. На пясъка гъмжи от хора. Като го видяха хората се втурнаха към Бойко Борисов с викове: „О-о-о, господин генерал, да се снимаме заедно”. Заобиколиха го 20- 30 жени. Той избра най-възрастната от тях – една пълничка лелка, прегърна я през рамо и я попита: „ Как те викат ?”. „Мария”, отвърна тя през смях. „О-о-о Марче, ама да не те бие твоят ?”, рече й Бойко. „А-а-а, защо ?” пита Марчето. „Е, нали тука се снимаме”. В този момент Бойко видя, че аз стоя умърлушен настрана, незабелязан от никого, с чехлите под мишница – моите чехли от едната страна, неговите от другата, и каза: „Я дайте на главния прокурор фотоапарата, да ни снима”. И така ми вдигна ранга – освен чехлите, вече държах в ръцете си и фотоапарата. Зарадвах се и направих снимката. После, като се върнахме, няколко пъти съм го питал: „Ти нарочно ли ме закара там, да се види, кой кой е?”. Още не ми е отговорил. Тогава разбрах, защо Венелина Гочева го нарече „генерала на народа”.
И накрая госпожо Томова, ще завърша с един безспорен факт. Известно е, че Вие сте се срещали с премиера Бойко Борисов, разговаряли сте дълго, обсъждали сте проблемите на държавата, корупцията във Варна и т.н. И най-важното – харесали сте се един друг. Заради честното и отговорно отношение към хората и държавата. Не може ли тези градивни отношения да продължат в интерес на обществото. Разбира се при пълно запазване независимостта на Вашата честна и силна гражданска позиция.
С уважение: Никола Филчев
02.08.2018
*Въпроси към Никола Филчев отправени от Веселина Томова:
– Е, след като Ви налазиха маститите, великите журналисти от великите вестници с интервюта послучай 70-годишнината Ви, г-н Филчев, ред и на нас – „мунчовците“, да Ви зададем някои въпроси… Да започнем отзад напред. В контекста на в. 24 часа, който Ви изпрасква един последен, меко казано, странен въпрос: „Като че ли края на живота не е много радостен?“. Много е смешно, когато видни корифеи на журналистическата мисъл Ви „погребват“ и „отписват“ вече, не мислите ли, г-н Филчев?
– Искам много честно да ми отговорите – кое е онова, за което се пукате от яд, че не можахте да направите като главен прокурор на България?
– Давам си сметка, че ние, непрофесионалистите в правото, някак лековато смятаме, че прокуратурата може да направи всичко, за да вкара в затвора Лапачите, които окрадоха България, но все пак – защо, според Вас, прокуратурата жуми за огромни корупционни схеми, които са свързани с управляващата власт?
– Като главен прокурор се бяхте прочули с това да командировате прокурори из цяла България. Това ли остава единствено на един главен прокурор като прийом да „накаже“ прокурори, които очевадно не стават за тая работа?
– Защо колкото повече е некадърен, послушен и зависим един прокурор, толкова повече се издига в кариерата?
– Ако сега, при тази власт и всичко това, което се случва в държавата, бяхте на мястото на Сотир Цацаров, какво бихте направили? Ама само не ми казвайте, че Цацаров е „най-доброто, което имаме като такова“, както би се изразило лицето Цветан Цветанов. Щяхте ли да демонстрирате по-вълчи и мъжки характер?
– Как се отнасяте към това главен прокурор да присъства на оперативки на изпълнителната власт, която априори трябва да гони и преследва, популярно казано?
– Ако убият корумпиран прокурор, какво ще се случи?
– Много Ви моля, господин Филчев, разяснете популярно как се торпилира работата на прокуратурата по едно разследване, когато тя е принудена да „бъде господар на досъдебното производство“ на некадърни служби и полиция, които предоставят нефелни „безспорни доказателства“? И защо в повечето помпозни „акции“, прокуратурата в тези случаи върви след тези поръчкови некадърници, а не се налага над тях, включително и разследвайки именно тях?
– Призвание ли е да си прокурор? И от кое по-лошо се спи – от това да си прокурор, или съдия?
– Костов бе бащата на „криминалната приватизация“. Защо не успяхте да го заковете?
– Ако Вие трябваше да избирате кой да бъде премиер на България, на кого щяхте да заложите от изброените: Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Делян Пеевски, Иво Прокопиев, … Веселина Томова…
– Къде според Вас е сбъркана съдебната ни система, за да има такова тотално недоверие в нея?
– Може ли да някак да бъдат изринати с лопата всички некадърници и корумпета, или … в някой следващ живот?
– Гледате ли сте руския серил „Меч“? И когато съдебната система не въздава възмездие и справедливост, идва ли време за „Меч“?
– Какво е за Вас свободата, г-н Филчев?
– А революцията? Първо в душата ли започва, или последно там приключва?