Полетът на Андрешко

След тези кадри станаха ясни няколко неща. Първо, че "Октоподът" не е там, където Цветанов ни казва, че е. Второ, че Бойко Борисов е бил или много лош главен секретар на МВР и кмет на София, или много корумпиран, или и двете. Трето, че акциите на ДАНС срещу Мария Мургина по времето, когато Алексей Петров работеше в службата, не са били без основание, въпреки че днешното управление на ГЕРБ се опита да забрави за този грандиозен случай на корупция по най-висшите етажи на властта.

Четвърто, че днешната власт няма никакво намерение да потърси справедливостта чрез правото, а дори напротив – дава основание на онези, които са престъпили закона, за пореден път да осъдят българската държава в Страсбург, за което няма да плащат политиците. Ще плащаме ние, данъкоплатците. И пето, че манталитетът на ГЕРБ е симбиоза между пролетарски ум и болшевишко сърце. Или обратното.

Понеже не знае какво друго да прави, цяла година това управление се упражнява само в едно: да насъсква едни хора срещу други. Да събужда злоба, завист и омраза. Да употребява нагло чувството за несправедливост, за да отклонява общественото внимание от собствената си несъстоятелност.

Акцията на НАП, която беше лицемерен театър, защото от години всички власти имат пълните данни за въпросните имения, богаташки градчета и митничарски села, имаше една-единствена цел, а именно да събуди завистта на простосмъртните, на зрителите, седнали вечер пред своите телевизори, които по стар български обичай на мига биха завидели и изпуснали няколко псувни по адрес на анонимните богаташи, въпреки че 99 на сто от тях, зрителите, биха си построили същите имения, ако имаха възможност.

Под възможност имам предвид да погазят закона, да измамят другите, да изкарат лесни пари от мръсен бизнес и т.н. Биха го направили, без да им мигне окото, със същата, ако не и по-голяма страст от онази, с която са псували, докато са били "обикновени" хора. И тук е мястото за въпроса къде е държавата. Къде са институциите, управлявани от политици, избирани, за да се защитава общественият интерес. Какво са правили досега, какво правят и днес и що за проява на пълна импотентност е държавата да се държи като крадец, който наднича през дувара на чуждата собственост, вместо да влезе вътре през главния вход, упълномощена от правото и закона.

Неслучайно вече се чуха трезви юридически гласове, които предрекоха серия от съдебни искове срещу държавата за незаконно снимане и разпространение на кадри на частна собственост. Ето как за пореден път държавата ще извади очи, вместо да изпише вежди, предоставяйки чудесна възможност на онези, които неведнъж са я ограбвали, сега и да я осъдят. Не е нужно да имате богато въображение, за да се досетите за размерите на паричните потоци, които са влизали в партийни каси и частни джобове, за да се построят замъците и именията, които ни показаха по телевизията.

Опитите на Борисов и Първанов да се разграничат от съучастието си като политически лица в това безобразие са смешни.

Сетил се Георги Първанов да пита за икономическите досиета и незаконното забогатяване на прехода година преди да му изтече вторият мандат като президент. Сякаш не той, а някой друг раздаде куп ордени "Стара планина" на видни представители на това незаконно забогатяване. Сякаш не той, а някой друг договори с Костов преди 13 г. недосегаемостта на червените барони, както им казваха тогава, които по-късно се превърнаха в олигарси. Същият този Първанов, който при управлението на царя и после на тройната коалиция мълча като герой от стихотворение на Веселин Андреев и дума не обели за безобразната им корупция.

Ако не ме лъже паметта, Бойко Борисов стана кмет на София през 2005 г. Сега сме в края на 2010 г. От пет години този човек управлява столицата, четири от които лично, а една – чрез подставено лице, и за тази петилетка не бил забелязал импозантните строежи, които днес нахално ни навира в очите, за да отвлече вниманието от некадърното си управление. За малко да забравя и четиригодишната му битност на суперченге на Републиката, което всеки ден се фукаше по телевизора с някакви акции, които дори не докоснаха организираната престъпност, както не я докосват и днес.

Борисов е всеизвестен пъзльо. Лесно му е да праща чиновници и подбрани репортери да снимат от въздуха анонимни къщи на анонимни хора, но не му стиска да отиде да снима най-новия самолет на Васил Божков и разпалено да започне да пита откъде пари за него, при положение че най-голямата му фирма обявява фалит и поставя под въпрос завършването на няколко стратегически обекта. Вместо този андрешковски полет над къщите на българските новобогаташи, които впрочем са съвсем нормално явление за едно незряло общество, открило капитализма след половинвековна комунистическа диктатура, хората на НАП да бяха прелетели над медийната империя на Цветан Василев, Ирена Кръстева, Делян Пеевски и Доган, която избуя под топлите грижи именно на премиера Борисов и е далеч по-опасна за обществото от няколкото опита за имитация на Народното събрание в Панчарево и Бояна.

И още един пример, който откроява лицемерното поведение на държавата в този случай. Докато ни пускат фишеци, заснети от правителствения хеликоптер, гербаджиите подготвят промени в Закона за културно-историческото наследство, които ще узаконят заграбени от иманяри и частни колекционери антики на стойност, многократно надвишаваща сумата на всички споменати имения, взети заедно. Но това ще бъде тема за отделен коментар, когато огласените вече намерения станат факт в Народното събрание. Искам да кажа, че борбата с престъпността и корупцията си остава само на думи, а на дела тази част от управлението на ГЕРБ е в не по-малко плачевно състояние от здравеопазването, социалната политика, а и всичко останало.

Явор Дачков
www.glasove.com