ОМРАЗАТА НА ЕДИН /НЕ/ФЕОДАЛЕН /ПОЛУ/МЛАДЕЖ

В една октомврийска сутрин на 2010-та, пиейки първия за деня си билков чай, Световноизвестният Икономически Гений и кандидат за Нобелов лауреат, понастоящем Министър на финансите и Вице-Премиер в Правителството на ГЕРБ, изведнаж осъзна какво Му тежеше най-много през тази повече от година, откакто се беше върнал временно в България. Без никакво чувство на притеснение, типично по американски, а не като тези сантиментални балканци, наричащи се по някакви исторически сложили се недоразумения негови сънародници, Симеон Дянков разбра, че Той винаги или поне през съзнателната част от живота е мразил собствената си Родина! Всъщност не, че Му пукаше особено, по-скоро през цялото това време се опитваше да намери обяснение и най-вече оправдание пред себе си за някои свои действия и решения, но все не успяваше да ги намери, макар че това едва ли имаше някакво значение!

Най-важното беше да успее да събере пари, за да си изплати къщата в Америка, а това значеше да бъде възможно най-дълго време в управлението, независимо че трябваше да се съобразява с онзи Пън – Бойко Борисов, когото също ненавиждаше заради откровената му простотия!

Да не говорим за това недоразумение Цветан Цветанов, който на всичко отгоре си позволи да каже в Брюксел, че страната не е била в готовност да я приемат в Европейския съюз, а после се питаме защо ,,Левски” падна с пет на нула от „Спортинг”, това мижаво отборче от Лисабон?!? Господи, с колко ли подобни идиоти трябваше да работи най-добрият финансист в света, за да изпълни препоръките на онзи румънски евреин – бащата на тази мижава скумрия, съпругата Му Каролин?…

Все пак откритието, че толкова време живее с омразата, Го накара да се позамисли, не заради някакво усещане за виновност, Пази Боже, колкото поради чисто Нарцистичния интерес на един изначално страдащ и твърде объркан човечец! Още повече, че напоследък Му се случи нещо, което по никакъв начин не можеше да си обясни, освен връщането към позабравените прокълнати географски ширини – тази Ирина Велкова! „Хак да му е както на Питър Фройндт, тъста, така и на тъщата, професорка по психология, които не разбираха, че се ожених за дъщеря им не от любов, а от омраза! – лукаво се усмихна Безсмъртният Финансист на Републиката. – Като ме накарахте да се върна в България, сега да я видим как ще се оправяте с тъпата си дъщеря?”.

В мига, в който ненавистта към бащата и майката на омразната Му съпруга се надпреварваха, Симеон Дянков почувства, че повече от тях мрази Бойко Борисов, защото слуховете говореха, че далеч преди него, именно Той си имал нещо общо, тоест твърде близко, с Ирина! А това изглеждаше твърде правдоподобно, особено като се има предвид начина, по който Премиера се отнесе към този жизнено важен за нацията проблем в интервюто му със Сашо Диков! Та Пожарникарят съвсем определено сподели, че няма нищо против Неговият Финансов Министър да си разхожда Гаджето, в което е влюбен, насам-натам по света, не за друго, а щото преди това е „минала” през него: „Какъв мръсен журналист! – мина през главата Му мисълта за предаването по Канал 3 „5 за 4”. – На всичко отгоре така се слага на неграмотния Борисов, че му предлага директно да ме махне от Кабинета! Нещастник!”.

На това място от разсъжденията си Симеон Дянков не можеше да разбере едно-единствено нещо – кой и какво мрази повече, дали Родина, дали хора или обстоятелства?

Както обаче обикновено става в подобни случаи, паметта се оказа твърде услужлива и в спомените изплува образа на собствения Му баща – Денчо Дянков, когото мразеше повече от всичко и вероятно най-отдавна от всички!…

„Идиотът му с идиот! – помисли си бъдещият Нобелов Лауреат по икономика. – Не се посвени да каже пред всички миналата година, че съм го наругал още преди двадесет и две години и съм се отрекъл от него като баща! На всичко отгоре плачеше, че не давам да вижда Каролин и внуците му! Та за какво да ги вижда той, един обикновен и глупав бачкатор от „Кремиковци”, на всичко отгоре инвалид? Мразя го, толкова много го мразя, че не виждам какво повече мога да мразя на този свят?!?”.

В следващия момент най-успелият финансист в Света се сети, че от онова време мрази и „Дебнево”, селото на Майка Му, за което сегашният Председател на Българския писателски съюз Николай Петев преди време каза, че трябвало да се прекръсти на „Беднево”, заради особената фискална политика на най-видния съселянин – Симеон Дянков! „Всъщност! – обобщи на втората си чаша здравословен билков чай Икономическият Гуру на Планетата. – Как да не мразиш такива тъпи изчадия, които не разбират от макро-икономически рамки така, щото на микро-ниво да им разкатаеме фамилията на тези откровени шибаняци, както казва моят приятел и колега Божидар Димитров!”.

Някъде по това време Министърът на финансите и Вице-Премиер в изключителното по своята Всеобща и Индивидуална компетентност правителство на ГЕРБ, може би между втората и третата чашка билков чай си припомни, че с не по-малки основания трябваше, а и мразеше в действителност онези кретени от сегашното УНСС, които през 1989-та бяха колеги на Човека-Учен, който си беше избрал за роден баща! Тези отвратителни гадове, особено Ректора проф. Борислав Борисов, може би най-после трябваше да разсеят съмненията, породени от думите на Батето Иван Славков, че всъщност Фондация „Людмила Живкова” Го е изпратила да учи във Виена и после в Щатите, за да е винаги в готовност да защитава интересите на Комунистическата олигархия! Независимо дали тази помощ ще се наложи по време на Управлението на Прислужниците на бившата Комунистическа „Аристокрация”, какъвто беше случая с Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Николай Младенов, Миро Мършата, Божо Димитров, Веждичката Рашидов, Сергей Игнатов, вече за радост бившата Анна- Мария Борисова и т.н., или по някакъв друг повод! Просто трябваше отдавна да е ясно, че Той, бъдещият Нобелов Лауреат по икономика, няма нищо общо с омразната българска политическа паплач, тъй като е достатъчно реализиран Зет, който няма нужда от родни партийни заклинания поради собствената си експертна изключителност!

За да бъде честен пред Себе си, тъй като тъкмо тази Персона не мразеше толкова много, Министърът на финансите и Вице-Премиер в „Кабинета Борисов” си призна, че твърде много мрази онзи професор по психология от Софийския Университет „Св. Климент Охридски”, на всичкото отгоре колега на Тъщата, известен с това, че публикува в сайта на Веселина Томова, „Afera.bg”, поредица от разкази-психологически картини на Министри-Колеги, много от които наистина си го заслужаваха. Симеон Дянков от няколко месеца беше под напрежение, защото не знаеше кога този човек, известен също така като приятел на писателя и издателя Димитър Томов – Директора на Университетското издателство, ще пусне чрез тази своя Варненска Съмишленичка някакъв текст и за Самия Него!

Всъщност, за да бъдем откровени, и сайта, и самата Томова, отдавна трябваше да бъдат затрити, защото тамошните писания представляваха по същество твърде недопустима намеса във вътрешните работи на Правителството, което по всички правила на Демокрацията следваше да бъде санкционирано, ако не с доживотна, поне с двадесет годишна присъда с лишаване от свобода!

Просто Световнопризнатият Икономически Гений не можеше да проумее тази необяснима мекушавост на иначе храбрите ръководители на ГЕРБ – Борисов и Цветанов, които много, ама много отдавна, почти веднага след сформирането на Министерския Съвет през миналата година, трябваше да изрежат до дъно подобни язви в публичното пространство!…

Като стана дума за язви, от чието елиминиране всъщност можеше много да се печели, имайки предвид собствеността, с която разполагаха, Министърът на финансите злорадо се усмихна по адрес на хора, за които омразата, на която беше способен, се оказваше недостатъчна! Финансовият Гений, най-вече на сегашния Министър-Председател, но по-бивш Кмет на София, Главен Секретар на МВР, Бодигард на Царя и Тодор Живков, Шефа на „Ипон”, Мутрата на СИК, Комунистът, който не си върна под никакъв натиск Партийната Книжка, Преподавателят и Ръководител на Катедра в Милиционерската Академия и Свръх-Надарен пожарникар, понеже използваше едновременно Шланг-1 и Шланг-2, не можеше дори и да си помисли, че тези феодални старци поставят под съмнение научните Му качества! Симеон Дянков дори и за момент не желаеше да си представи, че ако иска да се реализира като учен в омразната си Родина, ще трябва да напише нещо далеч по-сериозно, отколкото така наречената Му дисертация на тема: „Три есета върху икономиката в Източна Европа”, разположена в нищожния обем от 56 страници. Или с онзи съвместен Наръчник с Андрей Шлейфър, приравняващ се от същите тези „феодални старци”, а и от онези копелета в СУ „Св. Климент Охридски”, с научно-популярни издания от рода: „Как да отслабнем завинаги?”, или нещо подобно! „Боже! – помисли си Геният. – Боже, толкова много ги мразя, че омразата към баща ми би трябвало да изглежда като необяснима любов!”.

Ако случайно някой от читателите на Сайта на Веселина Томова си помислеше, че този „човек”, Министърът на финансите и Вице-Премиер в най-оригиналното правителство на Прехода, най-после ще престане да мрази, той горчиво се лъжеше! Всъщност, Симеон Дянков едва сега започваше, защото с омерзение си припомни собствените Му предупреждения към Премиера, че не трябва много-много да вярва нито на Борисова, нито на Цветанов, нито на Дянков, пардон, на Томислав Дончев, Миро Мършата и Росен Плевнелиев! Всичките Му подозрения към тези Балкански Саморасляци произхождаха от установения от Него факт, че те по никакъв начин не обичат пица, особено вегетарианска, с маслинка по средата! Този отвратителен примитивизъм, необясним от Американска гледна точка, очевидно беше в основата на всички катаклизми в дейността на Правителството, поради което критиките започваха да валят както отляво, така и отдясно! Колко омразно, наистина! Толкова омразно, че на Министър Дянков дори Му се заповръща, но не смееше, щото онези омразни Медии щяха веднага да Го заподозрят, че се готви да заживее с Ирина Велкова, за да подготви и Нея за някои свои не дотам общоприети на Балканите навици! Просто в Щатите беше пределно ясно – ако си прекалил с някаква пица през деня, то вечерта можеше спокойно да се издрайфаш, без това да притеснява както целокупното население на Държавата, така и близките ти:

„Да де! – продължи да разсъждава най-големият Финансист от времето на хан Крум насам, съгласно оценките на Вожда и Учителя Борисов. – Но, ако същият този Мутраген я е научил на нещо по-специално, как ще мога да се оправям в такива случаи?”.

Едва сега Симеон Дянков вече си даваше сметка, че коментираната от Медиите любов към Ирина всъщност се оказваше плод не на нещо друго, а на възпроизвеждащата се омраза към всичко и към всички, да не споменаваме Каролин и нейните родители. Може би единственият Човек в Държавата, който истински разбираше сложните Му преживявания, беше Цветелина Бориславова, която не само, че Го направи Министър, но дори постави ултиматум на Бойко да не закача този най-верен неин послушник! А може би тъкмо заради това, Той вече мразеше и Нея, щото правеше същите тъпи неща да оценява хората не по техните действителни умения, а поради благодарността или привързаността им към хора и партии! Щом и Тя не можеше да признае Неговите вездесъщи умения на един от Най-Големите Финансисти на Вселената, значи всичко в този отвратителен български свят беше отдавна изкривено, което следваше да бъде поредния довод за омраза, не за нещо друго!…

„Е, как един нормален човек да не мрази хора като Константин Тренчев и Желязко Христов, добре поне, че той си отиде, Бог да ме прости! – злорадо се подсмихна Мони, както Му казваше онзи противен човек, дето се наричаше Негов баща. – Как можеха тези неграмотни идиоти от синдикатите да не разбират фундаменталната ми концепция за пенсионната реформа, здравеопазването, образованието и всичко останало? Кретени!”.

Всъщност, понеже се радваше на безграничното доверие на Премиера, още след поредната тристранка в петък, Симеон Дянков обмисляше да въведе в областта на пенсионирането нещо твърде плавно и направо революционно. Само така тези тъпи копелета от Шведската кралска академия на науките можеха да бъдат убедени догодина да Му присъдят Нобела за икономика. Боже, как само мразеше членовете на Журито, които си позволиха тази година да предпочетат Питър Даймънд, Дейл Мортенсен и Кристофър Писаридес, вместо Него. И то за какво – за толкова посредствените им теории относно влиянието на регулацията и икономическата политика върху безработицата, незаетите работни места и заплатите. Та за една година в България Министърът на финансите успя не само теоретично, но и на практика, не само да формулира тези хипотези, но и да ги докаже експериментално. Нещо повече – нямаше сфера от българското общество, която да не усети влиянието на Неговата икономическа политика. Какво можеха да допринесат тези измислени учени в областта на икономическата теория, след като Той успя за толкова кратко време да съсипе здравеопазването, образованието, бизнеса и всичко, за което човек можеше да си помисли? А на всичко отгоре, щяха да си разделят милион и четиристотин хиляди долара – с тези пари щеше не само да изплати къщата на Каролин, но да купи и двойно по-голяма за него и Ирина Велкова! Мразеше ги, да, наистина ги мразеше!

Все пак, финансовият министър на Република България и Вице-Премиер в Правителството на Непрекъснато Израстващия в Областта на Икономиката Пожарникар Бойко Борисов, беше подготвил нова финансова теория, която смяташе да докаже и експериментално върху онези, които толкова мразеше – собствените Му сънародници. Уникалното в случая беше съвпадението между омразата и науката, откритието, което щеше да Му донесе не само престижния Нобел, но и така необходимото парично покритие!

Както всяко гениално нещо, идеята на Симеон Дянков беше проста – вместо да се говори за вдигане на възрастта за пенсиониране, трябваше да се подходи творчески.

Пенсионирането следваше да стане факт след обстоен медицински преглед, който недвусмислено да показва, че на съответния пациент или бъдещ пенсионер му/й предстои максимум един месец до смъртта. Разбира се, за самото изследване трябваше да си плати или той/тя, или неговия/нейния работодател, но в никакъв случай Здравната каса, което щеше да налее огромни средства в Националния бюджет. По този начин можеше да се преодолее отдавна известния психологически факт, че навлизането в третата възраст и особено пенсионирането водят само до депресия, следствие на изолацията от активния социален живот. Какво по-хуманно можеше да има от това, почти веднага след като престанат да работят, в едномесечен срок, хората да се преселят в Отвъдното, за да им бъде спестена социалната алиенация? Да не говорим за онзи прословут български архаизъм, бабите и дядовците да се грижат за внуците си – откъде-накъде, та нима обществото не е по-важно от някакви фамилно-родови връзки, които имат за цел единствено да изтощават възрастните хора в България!…

После имаше и нещо друго, което наистина мъчно се разбираше, но беше крайно време тези отвратителни балканци да се сетят за него. По-добре ли беше да се унижават с тези малки пенсии, да се чудят как да свързват двата края, да ровят в кофите за боклук, белким намерят там някакви останки, било от кисело мляко, било филия хляб или нещо друго, отколкото да останат да края на работните си места? Колко по-достойна и възвишена е позицията да не хленчиш за някакви си пенсии, а да стиснеш зъби в името на Родината?

Между впрочем, подобна радикална реформа в пенсионната област в известен смисъл можеше да обезмисли ролята на синдикатите, тези твърде съмнителни от гледна точка на социалния прогрес организации. По този начин уникалният кабинет „Борисов” щеше да представи на световната общественост толкова елементарна рецепта за развитието на демокрацията, която никой учен не можеше да измисли през последните два века. След като въпросът с пенсиите бъде веднаж и завинаги решен, то съвсем естествено се очакваше да бъде постепенно стеснена и накрая елиминирана всякаква синдикална дейност.

В един момент Мразещият Всички и Всичко, както го наричаха американските му сънародници от индиански произход, намери слабото място в тази иначе перфектна и наистина заслужаваща Нобелов приз икономическа теория.

Финансовият Гуру на ГЕРБ се замисли като как ще плаща заплати на онези, които бяха по-здрави и нямаше как да умрат след 65-годишна възраст, не дай Боже да доживеят седемдесет или повече години, подобно на онези старчоци от БАН.

Очевидно беше, че наред със задължителното закупуване на памперси за ползване по време на работа, които всъщност трябваше да са по сметката на пенсионните осигуровки, следваше да се помисли и върху размера на заплатите, за да се завърши съвсем логично цялостната концепция.

Изведнаж, след като допи третата си сутрешна чаша билков чай, Симеон Дянков осъзна колко елементарна е последната задача – ами съвсем просто беше, че тъй като хората след 65-годишна възраст нямаше да получават пенсии, то очевидно на тях не им бяха нужни и заплати! „Ето това е! – победоносно се усмихна Монката. – Това е панацеята, която ще осигури не само тридесетгодишното управление на ГЕРБ, но и моето лично признание като Нобелов Лауреат!”.

Финансовият министър тутакси стана, взе купчината листа, върху които беше скицирал най-общите щрихи на бъдещата най-гениална теория в историята на икономическите учения, качи се в колата и с рязък тон заповяда на шофьора да го закара по най-бързия начин до Министерството. Симеон Дянков предусещаще признанията на Ирина Велкова, макар че, странно защо, това отново го изпълни с омраза…

проф. Людмил Георгиев

октомври, 2010