Ако Алексей е отрицателната емблема на държавата ни, значи тази държава не е съвсем положителна!

От четири месеца afera.bg публикува писма на Сава Севън, които са озаглавени „Писмо до …/Той си знае/” Като адресати на текстовете категорично бяха разпознати Георги Първанов, Алексей Петров, Цветан Цветанов, шефовете на специалните служби, главният прокурор Борис Велчев, Бойко Борисов, а две от последните писма бяха отправени директно към така и не родилото се гражданско общество у нас.

Сава Севън е псевдоним на лице, чиято самоличност не знаем.

Очевадно е обаче, че това не е случайна фигура от обществено-политическия ни живот.

Afera.bg се довери и публикува текстовете на Сава Севън, тъй като те са изключително сериозни и носят знакови послания. А и според наши ценни източници след всяко писмо реакциите, поведението и маниерите на визираните високопоставени особи, в това число и на премиера, и президента, странно и смущаващо са се променяли.

Последното писмо на Сава Севън завършваше така:

“Важното е, че генералът е тук!

И какво от това?

Той ли ще брои пилците, спринцовките, шумките и хората?

Или е време за есенна оран?

Че то оран без трактор става ли?

Става. С дървено рало…

Ц,ц,ц,ц,ц,ц,….”

В текста ясно личи и кои министри провалят Бойко Борисов освен

“Ц,ц,ц,ц,ц,ц,….”

Afera.bg реши да зададе на Сава Севън няколко въпроса за да опитаме да разбулим мистерията около псевдонима му, и да свалим маската. Отправихме въпроси на електронната поща, която притежаваме и получихме подобаващи отговори:

– Сава Севън… Мистичен псевдоним, който стои зад публикуваните в afera.bg „Писма до … Той си знае”. Afera.bg се довери да публикува текстовете Ви, тъй като те са наистина сериозни и знакови и подсказват, че Вие, господин Севън никак не сте случайна фигура. Кога ще свалите маската?

– Псевдонимът не е маска, за да се сваля. Псевдонимът е специфичен подход на автора (писател, поет, журналист) към читателя. Има различни подбуди да се публикува под псевдоним, но най-често, от морална гледна точка, както е и в моят случай, това е подход за честно общуване с читателя. Той, читателят трябва да е свободен, да оценява текста сам по себе си като съдържание, само от това да зависи неговата оценка, а не като внушение от конкретен човек с неговите качества или недостатъци. Дали съм бял, черен, жълт, червен от расова гледна точка, дали съм мъж, жена или хермафродит (цитирам Ботев), дали съм морален или аморален, колкото и да е относителна тази оценка, дали съм честен или измамник като човек, това е мой проблем, а не на читателя. Свободата на мисълта, на чувствата, на изказа е свещена за човешкото същество. Така свещено трябва да бъде и правото на човешка оценка. На времето ни беше внушено, например в България, че и да харесваме Джон Стайнбек като писател, трябва да се откажем от него, да не четем книгите му, защото е посетил Виетнам и е окуражавал американските войници… Да не припомням, че великият Вагнер трябваше да бъде забравен в социалистическия лагер, само защото е бил любимият композитор на Хитлер… Отношението към творчеството на Солженицин и прочие, и прочие, да не изброявам десетки и стотици примери.

Дали не съм случайна фигура е въпрос на времева оценка – вчера, днес, утре. Никой човек не е случайна фигура, както и нищо в природата не е случайно. Случайността е един от признаците за несъвършенството на човешкото познание.

– Въпреки че писмата Ви нямат конкретен адресат, винаги личи, точно към кого са насочени – Алексей Петров, още докато беше в ареста, Бойко Борисов, Георги Първанов, Народът…Имаме сериозни основания да смятаме, че след всяко Ваше писмо, поведението и маниерите на някои от описаните лица неслучайно се променяха. Кой се страхува от Вас, господин Севън?

– Никой не се страхува от мен. Разчитам на интелигентността на адресата да се досети, че визирам него, а може би и не само него… Ако сте усетили някаква промяна в поведението на някои от адресатите, това вероятно е благодарение на подхода, на който заложих в тези писма – въздействие със силата на аргументите, а не с аргумента на силата…

В едно от писмата призовах адресатите, ако пожелаят да дискутираме. Предложих и варианти – дискусия публична, ако пожелаят с псевдонима ми, ако пожелаят в личен човешки план… Никой не се отзова.

И ето един въпрос към Вас, госпожо Томова. Разбира се, отговорете ми, ако желаете. Ще се съгласите ли със следната теза? В момента псевдонимът на Георги Първанов е “Президент”, на Бойко Борисов – “Премиер”, на … мисля, че не е необходимо да продължавам. Обществената практика е наложила псевдонимите. Защо? За да принуди човекът избран на определена длъжност да забрави личните си пристрастия, слабостите и недостаците си и да се съобразява, докато пребивава под този псевдоним с обществените очаквания и с действуващите закони… По същата логика си измислих псевдоним, който ме принуждава да бъда верен към неговия смисъл, към съдържанието, което съм вложил в него.

– Текстовете Ви подсказват, че сте напълно запознати с т.нар. мръсен преход в България, както и с редица високопоставени лица, които са управлявали и в момента управляват? Кой е истинския Октопод, оплел България?

– Това, което Вие и, надявам се читателите, сте усетили в текстовете ми е въпрос на лично възприятие и оценка. Това е Ваше и на читателя свещено право. С интерес следях какви са оценките и на участниците във форума на Афера. Преходът не е мръсен. Той е логичен. Въпрос на оценка е от каква логика е предизвикан, към каква цел ни води и кой са “героите” и “жертвите”… Лицата се високо поставят и от високо свалят пак по тази логика. Що се отнася до моментната ситуация, мисля, че ми ясна, защото съм си дал зор да изясня за себе си колкото се може повече ситуации в родната ни история. Да потърся факти, които определят историческата логика… Факти, такива, каквито са били, а не както са ни поднесени… Но, това е тема за отделен разговор.Кой е истинският Октопод оплел България, очаквам да разбера от Алексей Петров. Той обеща да го разкрие… Ако успее, казвам, ако успее, а не ако посмее…

– Чий продукт е сегашното управление? И кой дърпа конците на Бойко Борисов?

– Сегашното управление е продукт на последните демократични избори… Това сме си избрали, това сме си купили, това ще си носим… Въпрос на актуална модна линия.

Що се отнася до това, кой дърпа конците на Бойко Борисов – не желая да отговарям. По няколко причини. Да отговоря, това означава, да се ангажирам с позицията, че Бойко Борисов е марионетка на конци. Не се ангажирам. Ако наистина някой или някои му дърпат конците, това си знае само той… Моите конци ги дърпат ВиК, Топлофикация, ЧЕЗ, Виваком и Мобилтел, съпругата, децата, внуците, тъщата…, е, опитват се да ги дърпат и Бойко Борисов, и министрите му, да са му живи и здрави, и заменяеми…

Живот и здраве, утре ще ми дърпат конците читателите на книгата ми, в момента Вие ме държите с това интервю на дистанционен конец… Всеки си знае на какви конци е закачен…

– Познавате ли Алексей Петров? Защо сегашното управление го превърна в отрицателна емблема на държавата ни?

– Познавам го, да. И го познавам, отдавна, и мисля, че имам адекватна оценка за качествата и недостатъците му. Както и за Бойко, както и за Цветан и Цветлин, както и за Симеон, Георги, Сергей, Иван, Жан, Атанас, Желю, да не изброявам. Просто така се случи животът ми.

Ако Алексей е отрицателната емблема на държавата ни, значи тази държава не е съвсем положителна… Което се споделя и от Европа и от Америка, в техните официални източници, а не както ни го казват нашенци…

– Има ли България надеждни специални служби и разузнаване, или те са се превърнали в бакалия за частни, чуждестранни и бизнес интереси?

– Отговорът на този въпрос е класифицирана информация от най-висока степен. Поискайте съгласие от Цвета Маркова за декласифициране и ще Ви отговоря честно, обещавам.

– Кои сегашни политици се страхуват от евентуалното „разприказване” на такива като Вас?

– Никой не се страхува. Такива като мен не се “разприказват”… Преди време Алексей си позволи да сравни генерал Ваньо Танов с дете в неравностойно положение, седнало да си играе върху купа сено с кибрит в ръце… И призова Бойко да си озапти генералите… Е, сложиха го не върху купа сено, а върху буре с барут и му подадоха кибрита… Той е обучен, знае как да го взриви и да остане жив… Но кое е или кои са “бурето”? Това е въпросът. Дано не са сложили в “бурето” България…

– Какъв бъдещ политически пъзел очаква страната?

– Страната нищо не очаква. Каквито пъзели има на пазара, измежду тях може да си избере и да си купи… В момента усещам, че в някакви цехове се опитват да произвеждат нови продукти… Не вярвам, някой да се осмели и да произведе като пъзел картината на Дьолакроа “Свободата води народа”… Подреждането и е лесно и бързо, както е показала историята, но и е нетрайна след това, разпада се, и не се знае, кой какво парченце ще си вземе? Един знамето, друг цицата на Свободата…

– Заслужава ли този народ съдбата си?

– За този или за онзи народ, не знам, но нашият, целокупният, трако-славяно-римо-византо-българо-кумано-печенего-гърко-татаро-турко-еврейско-цигански, или за краткост балкански народ, съм сигурен, че винаги си е заслужавал и изживявал съдбата. Ние сме хибриди, а според науката хибридът е изключително издържлив вид… Да му мислят политиците. Те винаги са били временни и под псевдоними.

Веселина Томова