ОСОБЕНА ГРЕШКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОРОДА

Водеща /Нова телевизия/: Ама господин Сидеров, вие за домоуправител ставате ли?

Отговорът няма значение. Той е толкова нелеп, колкото и претенцията на български политик от прехода, че е мъдър. Нямам необходимото въображение да си представя как и защо Сидеров е стигнал до извода, че е притежател на мъдрост. Вероятно дозата интровертност, която има по рождение му дава грешни сигнали. И самият той се превръща в грешка – особена грешка на политическата порода.

Истинска катастрофа за този вълшебен политически субект, обаче, е религиозния кич. Политик, мъдрец и духовник! Впечатляващо. И абсурдно.

Някъде из ямболските полета тази комбинация може да внушава респект, но на жълтите павета тя е признак на тежки лични комплекси и дълбоки интелектуални проблеми. Те имат свои корени, но за тях ще говорим друг път. Никъде по света няма известен с мъдростта си политик, нежели в България. С решителност да, но с мъдрост!? Ако продължителното оцеляване на държавна и мафиотска хранилка е мъдрост, мога да приема тезата, че духовният живот е втора природа на българските политици. Теоретично, разбира се, защото личните ми контакти с тях говорят за съвсем други характеристики.

Нямам фокус върху личността на Сидеров. За мен неговата същност винаги е била безинтересна и скучна. Проблемът е, че агресивния и безплоден социалистически мозък, посветен на политически амбиции, притежава свойството да преекспонира, да живее в паралелна действителност и да служи. Той има естествена нужда от свой господар, на който ще целува сърдечно ръка, ще служи коленопреклонно и вярно и ще го защитава до последна капка кръв. Но последната капка ще запази за себе си и тя е достатъчна, за да стъпче предишния и да избере следващ свой владетел…

Николай Марков