В лабораториите на Министерство на земеделието действат по метода: “Тук а има- тука няма”

ПРОЦЕДУРА ЗА ДОВЕРИЕ, БЕЗ ДОВЕРИЕ В ПРОЦЕДУРАТА! Или може ли да вярваме на измерванията в страната?Да! Но не съвсем!За да сте сигурни в безопасността на това, което ядете, в съдържанието на онова което наливате в бензиностанцията, дали е вярна сметката ви за вода, как са ви изследванията в болницата, чист ли е въздуха или пък водата някой трябва да ги изследва.

Изследванията се правят в лаборатории. А те трябва да могат да докажат, че го правят вярно, така са се каже точно. Точно дотолкова, че да няма ощетени нито вие като потребители нито тези, които ви продават нещо, някой трябва да е арбитър в тези отношения.

За да сте сигурни обаче, някой друг, арбитъра, трябва да каже, че онзи който измерва всичко изброено досега, мери точно, с признати процедури и методи.

Да, но от юли 2010 в България няма кой да удостовери по безспорен ред, че онези всички лаборатории, които изпитват или настройват уредите на мерещите, мерят така, вършат си работата, така че да не се пораждат съмнения. Този някой, който според силата на закон трябва да прави всичко това е Българската Служба по Акредитация, самата тя е създадена със закон. За съжаление Европейската организация по Акредитация направи проверка и отне правата на тази служба да се изказва компетентно!

Да, точно така!

Службата създадена със закон на Р. България не може да прави онова, за което е създадена, така както повеляват практиките тоест без да се съмняваме в самата нея.

Съмнението е основателно! И пресата го отрази!

Ето връзката http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/08/27/952157_pak_dvoika/.

Така България се оказа единствената страна в ЕС без орган който да акредитира лабораториите работещи на негова територия, лабораториите за изпитване и калибриране. Това е верижна реакция, с верижни последствия и с непредсказуеми икономически последствия. Другояче казано – не можем да гарантираме че процедурите на нашите лаборатории – от тези за водомери,през тези за въздух и вода, до медицинските и онези които казват как трябва да се настроят уредите на онези дето мерят водата или пък храните или въздуха се подчиняват на онези методи, които са общопризнати, не будят съмнение и т.н. Че са правилни процедурите с други думи и че се спазват точно така, както трябва., че са достоверни техните измервания.

Храните водата, тока се мерят с нещо, имат методи, но Българската служба по акредитация вече не може да и се вярва, че всичко е проверимо и не може да гарантира че нямаме право да се съмняваме.

Министър Найденов, следователно, без да е сигурен на практика, обвини няколко Български производители на храни от месо, че са дръзнали да нарушат Стандарта, чисто новия Стандарт- “Стара Планина”, само че нито една лаборатория от тези към ведомството му няма на практика нужната акредитация, та то няма кой да я акредитира вече! Така не може да докаже, без съмнение в доказателствата, че е намерила соя в продуктите с марката Стара Планина.

Защо ли производителите решиха да се обърнат за измерване в чужбина? Ясно е защо! Работата в лабораториите на Министерство на Земеделието са я свели до метода: “Тук Има- Тук няма” и даже на него(метода) не може да му се вярва, никой не го е акредитирал в процедурата на лабораторията.

Колко е Соята в продукта, има ли я няма ли я, Министъра не можа да каже, но знае да говори много и глупости главно, по Дарик. http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=602902&audio_id=64834

Стената на позора, обаче е за други, докато не се докажат твърденията на този, явно защитаващ определени кръгови интереси, министър е по добре да мълчи! Стената на позора е за БСА и за неговия ръководител Елза Янева, която няма моралното право да заема този пост и един час след резултатите от доклада би следвало да е с оставката си в ръка, в кабинета на г-н Трайков.

Позорната стена е и за Министерство на Икономиката Енергетиката и Туризма и за отговорния в него министър, както и разбира се за преките ръководители в службата по Акредитация на България, заместници на г-жа Янева. На министъра на земеделието мога да кажа само: като си оправите лабораториите в МЗГ, като си оправите процедурите за тях чрез БСА(как ли да стане) , тогава говорете, дотогава и двамата с Трайков- работете и мълчете.

Отдавна гражданите нямат доверие в държавата си, административния произвол върху тях, вместо изключение май е станал практика. Но административното бездействие, на цяла служба създадена със закон, доведе до последствия никой на никого да не вярва или да не е сигурен в него, които едва ли могат да останат ненаказани. Резила ни за България е огромен, надявам се да е за кратко, но у нас нищо не става така както гражданите го искат, а така както администрацията е решила че и е угодно. Нищо че гражданите им плащат заплатите на тях.

Привеждането на процедурите по акредитация на Българските лаборатории за калибриране и изпитване в ред е задължително! За да можем да повярваме на измерванията, за да може и на който и да е министър като каже нещо да му вярват, за да може да сме сигурни, че тока ни е 220V, че въздуха е измерен за чистота както трябва, че болницата не е объркала захарта ни. Вярно е че акрдитацията не е задължителна! Но е вярно че службата, която трябва да я прави и единствена в България трябва да може да гарантира свършеното от нея. Иначе верижната реакция на процедура без доверие може да съсипе образа ни на добър партньор , образа ни на хора, които казват истината и не се опитват да хитруват пред правилата. Само тогава, ще ни е ясно че, ние като граждани може да вярваме, така както ние искаме да ни вярват, само ако не сме лъгали преди това. Лошото е, че ни хванаха, ПАК! А може би е хубаво и поучително.

Искаме да вярваме на нашите служби в България, лошото е, че все по-често ни разколебават в това. С Основание!

Д-р Георги Тодоров

ГИ “Справедливост”