Алексъ бабаит в операция за спасяването на милостивия Султан
ДОКЛАД НА ДАНСООЛУ АДЖАНСЪ ДО СУЛТАНА:
„ЦВЕТАНЪ ПАША /ГЕРБЕР БЕЙ/ ПОБЕДИ АЧИК,ПРЕД ЙЕХАЛЕТО /НАРОДА/ НАШИЯ ЧЕКМЕДЖЕ АГЕНТ /ПОД ПРИКРИТИЕ/ АЛЕКСЪ БАБАИТ! ХЕСАПА /РАВНОСМЕТКАТА/ – В КРАЯ НА ДОКЛАДА!”
„САКЪН МОХАБЕТ” /СТРОГО СЕКРЕТНО/.
О, помазани от Небето Султане, глас и ръка на Аллаха,Истина на истините и баща на нашата Служба – излагаме тук резила на нашия агент Алексъ бабаит, който е и наш резил, с темане и молба да изгасиш пожара на възмущението в душите ни, който се разгоря от ината и с неговото безакълие, да се разклати Империята, Портата и трона ти с чекмедже информация.
За Справедливост и твой, пък и наш късмет Цветънъ паша спечели една мазна борба в размирния Български вилает и лиши агента ни от наследници!Ето подробностите:
След като сложи Гербер паша за твоя дясна ръка, той се развъртя най-напред в българските територии. Кажи-речи не остана башибозук, секачи на жълтици и гори, валии и бивши министри да не наведат глави пред размахания ятаган!Не стига това, ами хвана за гушата и кадиите за рушвети и те емен, емен са пред стачка от безпаричие. Подгони трампите на султански имоти с рехави гори, секнаха товарите с опиум и много видни кафеджии останаха с празни наргилета и без клиенти!
До тук и Ти повелителю на Съдбата ще кажеш –добре, похвално, ударил е черния алъш- вериш! Вярно е, ако един твой медиен вернопаданик не беше казал на времето – ДА ама НЕ!
Дансоолу, твоята вярна служба се разрови в главите на простолюдието и установи, че името на Цветанъ паша се споменава по-често от твоето, о първи блюстител на порядъка и икономическия разтеж! Оглупелите поданници не се радват, че скоро каруците им ще дрънкат по нови пътища до Стамбул и Европа, а все питат – ще има ли зандан за залумите на последните везири и големци, дето уж ги били обеднили съвсем!Сянката над твоето име замириса на преврат и някой да седне на трона ти – прости за ербаплъка да го изречем писменно!И този, който май иска да наднича и в харема ти е Цветанъ паша!
За да слави името си, той организира в балканските земи и публична покана към местните разбойници с обещание – ако някой го надвие и в мазна борба, ще си хвърли чалмата като оставка! Демек,освен баш заптие на султаната, той е и спортист, вече пробягал на един дъх, без спира- пътя от Бурса до Стамбул!
Като докладва тия силни думи в Дансоолу, нашият чекмедже агент Алексъ бабаит, само си почеса носа и каза по европейски: ”Рейтинг ще вдига,а? Че аз му знам всички слаби точки!Влизам в политиката /борбите/ в името на Султана.Черен пояс ли нямам или пари за път?”
По мой акъл и съвет, на уречения ден отидохме само двамата с Алексъ бабаит, защото… знаеш ли как ще свърши тая работа? Имахме таен хабер, че Цветанъ паша гълта някакви европейски и американски хапове за сила и тръшка на тепиха всеки, който му се изправи! Така и стана!
Край шатрата беше почерняло от народ. Глашатаите от цялата Империя си галеха барабаните в очакване на сензации и си стъкмяваха неудобни въпроси и към победител и към победени. Предрешени като бедни скитници, десетина обидени кадии наблюдаваха от тълпата зрелището – ха дано Цветанъ наруши правилата, та да му повдигнат обвинение за злоупотреба с власт. За капак на всичко, когато той се изправи пред големия дюшек с вдигната ръка към народа, от небето в слънчево време изгърмя светкавица и той каза кротко:
„Не искам да гневя Аллаха, но внасям нов регламент! Вижте тоя пясъчен часовник с 5 минути за едно обръщане. Който мой противник издържи това време, без да проплаче или даже издаде звук като „ох”,”ах”, или изцвили от болка – хвърлям чалмата с кокардата и му плащам един магарешки товар пендари!Казах!”
Хайде де!Чуждите хапове за сила си казваха думата!Борбите започнаха.
Един след друг се заредиха над сто килограмови пехливани с татуировки и бръснати глави, но още след първите песъчинки излитаха като перушини обратно в тълпата. Имаше и „ах” и „ох” и „олеле”. Един засегнат собственик на фабрики за пътен чакъл издържа половин часовник и тъкмо хората се изправиха на пръсти,той изтърва само едно „Мяк” и го изнесоха с носилка и превит врат.
Алексъ бабаит гледаше с бяло лице пладнешкия, официален побой над разбойниците, но не се огъна. ”Поне това мога да направя.Ще издържа поне един цял пясък без звук, както са ме учили и обучавали най-добрите застрахователи!” – каза той, захвърли патериците за прикритие и отиде на тепиха.
Започна гнявенето! То не беше въртене, засукване, разтягане и тъпчене, но от устата на нашия агент не излизаше звук!Изведнъж, без друга причина и съвсем на края на времето, в последната минута Алексъ бабаит изрева като разгонено магаре и изхвърлен, на четири крака ме приближи, без сълза на окото и с кървава уста. Народа му правеше път и цъкаше от удивление – „Машалла! Машалла! и „Язък! Защо не помълча още малко бе, аратлик?”
По обратния път за Стамбул, в каруцата, след като си взе солука и се окопити агент Алексъ бабаит при разпита ми даде неоспорими доказателства, че операцията за спасяване на твоето име, милостив и справедлив Султане, не е провалена от Дансоолу аджансъ и от не добрата подготовка на агента, който мъжки издържа обета за мълчание!
На краткия ми въпрос:”Защо бе ахмак не стисна тая голяма уста още половин минута? Той отговори кратко и ясно: ”Ти видя с американските хапове, как искаше да ми завърже ръцете за краката последно, нали? Тогава аз изсвирепях и когато видях пред очите си двата му големи ташака /тестиси/ ги захапах с цялата си омраза и в името на Султана! ОКАЗА СЕ,ЧЕ ТЕ БИЛИ МОИТЕ!!!”
Вярвам, о Слънце на Империята, че твоята неземна милост ще пощади от наказание Дансоолу аджансъ и неволно сбъркалия служител, който все пак си е виновен от ината си!
1 екземпляр БИВШ ДИРЕКТОР: /не се чете/
ПРЕДСТАВИЛ КОПИЕ ОТ ДОКЛАДА:
ПЛАМЕН СИМОВ