Прогресивна репресия в пресата

Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Информацията за действителния собственик на изданието трябва да се публикува в първия му брой за всяка календарна година. До пет дни до отпечатването му издателят е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик. Предвидените глоби при първо нарушение са от 1000 до 2000 лв., а при повторно – от 3000 до 5000 лв.” (БГНЕС)

Значи какво излиза – готвят сурови наказания за журналисти за непремерени приказки, а собственици на вестници ще бъдат глобявани с “цели” няколко хиляди лева, ако не искат да си признаят, че са собственици?! На това му се казва справедливост по мерките на “сговорната дружина” в политиката, която отдавна крои шапката на свободното слово и имитира “справедлив гняв” срещу себеподобните си на началнически позиции в медийния бизнес.

Да напомня: по същото време Министерският съвет предлага поправки в Наказателния кодекс, които предвиждат затвор до 4 г., глоба между 5000 и 10 000 лв. и обществено порицание за този, който чрез средства за масова информация или електронни информационни системи подбужда към дискриминация, насилие, омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци.

По принцип идеята да се противодейства на некоректния политически език е “прогресивна” . Само че не може да не направи впечатление, че ако се заинати да се издаде за собствеността си в една медия издателят най-много да олекне със сума до два пъти по-малка от онази, която е предвидена като санкция за журналист с некоректен изказ. Нещо повече, пишещият може да бъде затворен за 4 години, докато мамещият собственик може спокойно да си плаща, за да продължи да мами.

Явно е желанието на политиците да отмъстят за нанесените им обиди в т.н. жълти вестници, някои от които наистина злоупотребяват със своята анонимност. Но е много интересно да се отбележи, че готвената законова репресия някак разсеяно подминава проблема със собствеността на електронните медии, чието влияние е несравнимо по-голямо.

Както винаги, когато трябва да се имитира дейност, творците на правилата у нас се правят на ударени и по тази причина няма да бъдат ударени лобитата на истински влиятелните медии. Защо ли? Ами защото не им позволяват. Кой не им позволява ли? Ами въпросните собственици. Нали тъкмо корпоративните побратими си пазаруват не само медии, но и политици.

Иво Инджев
www.ivo.bg