Босове на сводници масово разкешват на политици, ченгета и магистрати
Платените курви поне генерират печалби, а политическите проститутки са…– за народа загуба голяма. Но нито едните, нито другите, си плащат реално данъците, коментира запознат с двата вида бизнес.
От години пишем за връзките на босове на своднически мрежи с политици, висши магистрати и топченгета. Във вторник медиите напоително цитираха изказването на прокурора Васил Миков.
Той отлично познава обстановката във Варна и закономерно даде примери от морската столица. Задоволи се само с две имена като илюстрация, защото бил изучил механизма на тяхната дейност. Така ли?! Те да не са Едисон и Маркони на този бизнес?!
А комбините на ченгета, магистрати и политици с конкуренти на ударен вече играч като Шопа не ги знае?! Знакова фигура като Шопа е „постоянно присъствие” в наши текстове. Заслужил си го е с шоуменските си клоунади в „бизнеса”. Но Васил Миков дали не можеше да редне още именца? Нещо повече – да очертае поне схемата за Варна.
Повече от 20 години този бизнес се върти в морската столица с почти армейска организираност – още през 1990 г. писахме за това в младежкото седмично издание на „Народно дело”. По тази причина ще припомним някои неща на такива „спецове” по темата като Васил Миков и като Цветан Цветанов.
Преди години местен сикаджийски бос беше пратил негови „момчета” да разбият главите на бивши „седмици”, цанили се да бачкат за конкурентна групировка. После му го върнаха тъпкано. През юли 1996 г. публикувахме в „НАБЛЮДАТЕЛ” журналистическо разследване – „Ченгета&Кучки”. Един от тримата големи началници в РДВР-Варна беше уволнен след разкриването на „спораджийската схема” и неговото участие в нея.
Местните лидери на три групировки деляха бизнеса чрез подкрепата на отряди от СПООР (Специализиран отряд за охрана на обществения ред) към РДВР-Варна, меверейските „командоси”. Те се включваха и в странички поръчки – като потрошаването на кафене с „машинки” в „Максуда”, където циганите бяха изкарани на улицата под дулото на автомати. Но основното беше ясно – бизнеса с платените курви. Наказателни бригади изкарваха шавливи сводници в гората над „Златните” и ги „респектираха” – бой, свирки и други (б)анални екстри. Такива неща…
След публикацията „Ченгета&Кучки” босът на СИК вдигнал от постелята свой консултант, който по съвместителство съветваше и туристически бос на „Златните” – „Трябва ли да се притесняваме, „баретите” ли стоят зад това..?”. За зла участ босът очевидно не помнеше онзи знаменит пасаж, който описваше страха на Сони Корлеоне от АСАНСЬОРИТЕ- „КАПАНИ”…
Но върхът на бандитско-проститутската сага беше стрелбата на Жеко Лимона (Наистина е нямал друг шанс за оцеляване, коментираха ченгета.) по врагове на наместниците на „баретите” във Варна на 29 март 1997 г. в района на Окръжна болница. Бяха ранени няколко души – в краката, в главата, в задните части…По-късно репортерка, познаваща отблизо омайната обител на тогавашен фактор като Шопа на „Кабакум”, не редна ли, че уж ехтели „последни гангстерски откоси”? А истинската канонада тепърва предстоеше.
След Жеко Лимона дойде ред на наказателни акции срещу сводниците на култова фигура като Радул. Само на Киреча все му се разминаваше. После избухнаха и „вътрешно-ведомствените войнички” заради клиенти на курвите – филипинските моряци.
Започнаха и битките за контрола на „кораба-вертеп” – „Сузана”, държан от „чеченеца” Саша. Заради този кораб, акостирал първоначално срещу „Аспарухово”, бяха поръчали бивш прокурорски бос. Или осведомен като Миков не знае това?!
Смешката е, че и служители на РЗ „Сигурност”-Варна се качваха на този кораб – 12 – 26 януари 1998 г. Договаряше се изтеглянето му. И той отплава, докато тогавашният главен секретар на МВР Божидар Попов приемаше отчета в дирекцията в морската столица.
Бяха мила картинка спецслужителите, посещаващи кораба, сменил няколко имена. Седят си в ъгъла на бара на кораба, близо до вратата, за да могат да се изнесат, ако стане напечено. „Девойките” минават с клиентите покрай тях и отиват в каютите. Сутеньорите се паркират на съседна маса – до куките. Отсреща двама „контрольори” на сводници се договаряха с „чеченеца” Саша. Охранители пък изнасяха оборудване, за да си стегнат „яхтите”. Бизнесът с платените „момичета” и размяната на инфо си вървеше на кораба с години…
През цялото време далаверата се вихреше на пълни обороти. Отчитането си вървеше. Числата се закръгляха. Пачките валяха. Не само по време на избори. Симбиозата между подкупни политически босове и лидерите на своднически мрежи беше заформена.
Това е основната схема – покровителството и отчитането с пачки. Трупането на компромати и шантажирането винаги са били разглеждани като крайна мярка и са били част от паралелна „застрахователна” дейност.
Васил Миков дали не отклонява вниманието с този акцент? Както и Цветан Цветанов – зависимостите са факт, но не се реализират толкова чрез бруталното шантажиране с компромати, колкото вървят по линия на „Сието”.
Политици, магистрати и ченгетата са съдружници на босовете на своднически вериги. Участват със свой дял в капитала на „дружествата” – с ПОКРОВИТЕЛСТВО, разбира се, с какво друго. Нещо повече – сводници-бригадири станаха политици. Не само във Варна.
Иначе Васил Миков основателно повдига и въпроса с контролирането на политици, магистрати и ченгета с компромати, произведени във фабриките за платен секс. Но това са общи приказки.
Защо не предложи на фигури с имунитет да огласят поне в комисията по борба с корупцията в НС имена на бивши министри (и на МВР) и народни представители, които са шмъркали кокаин от татуираните коремчета на лъскави манекенки-проститутки?!