ЧЕРНА ДУПКА. МЪЖЕ ЗА КУРБАН НЕ ОСТАНАХА, БЕЛИТЕ РИЗИ СА ФЛАГОВЕ БЕЛИ…
ЧЕРНА ДУПКА
Обърка се времето. Целият свят се обърка.
Безчестникът съди, виновен се чувства невинният.
Човешката тъничка съвест прохърква предсмъртно –
и сякаш и Господ отвръща лице от светините.
Жените забравиха как се отглеждат комити.
България с черна забрадка очи е прихлупила,
юнашките кърви отдавна са вече отмити –
и няма и помен от тях във душиците купени.
Мъже за курбан не останаха, белите ризи
са флагове бели… Мъже ли? – деца не останаха!
Останаха старци с бастуни, Европа е близо,
но те са багажът ненужен и сол върху раната.
Обърка се всичко… Смъртта със живота се смеси.
Да беше мигът да се пръкне от болката Дяконът,
народът сам щеше на пъпната връв да обеси
днес своя Апостол, преди да е още проплакал!
Това ли е черната дупка на космоса светъл?
Чернилка, от ада дошла, като нощ без разсъмване!
… Но все ми се струва, че дето реката е текла,
Отново ще бликне водата – за новите кълнове.
Светлана Йонкова