ПЕЙЧО ПЕЙЧЕВ ОТЛЕТЯ ОТВЪД! ЛЕК ДА Е ПЪТЯ ТИ ОТВЪД, АВЕРЧЕ!
Тази нощ почина Пейчо Пейчев, един от останалите да се борят докрай по пробитото така наречено варненско „мега дело“, което ВКС върна за разглеждане отначало, поради безумни нарушения.
Пейчо Пейчев бе един от обвиняемите по варненското така наречено „мега“ дело с обвиняем като ръководител на ОПГ – Иван Славков.
Тази нощ Пейчев е бил намерен в центъра на Виница, Варна, паднал, покосен от инфаркт.
Пейчо Пейчев бе този, който взриви със скандални записи, които уличаваха варненски „мега“ прокурори и „мега“ ченгета в недопустими престъпни действия. Бе един от онези, които бяха готови да свидетелстват за престъпните схеми на прокурори и ченгета. Това обаче бе осуетено от ЗЛОВЕЩАТА СИСТЕМА, начело с главния прокурор тогава Борис Велчев, която укри и покри дерибествата на прокурори и ченгета.
Лек да е Пътя ти Отвъд, аверче!
АФЕРА публикува откъси от книгата на Веселина Томова „Бандитска Варна“, свързани с Пейчо Пейчев:
…Преди този финален епизод обаче, на 30 март се случи нещо, което дори и не бях си пожелавала.
– Ало, Томова ли е? Аз съм Пейчо Пейчев. Искам да ти кажа нещо по „мега” дознанието.
Петнайсет минути по-рано сътрудничка от офиса ме бе предупредила, че е дала мобилния номер на някой си, който се обадил и искал да говори нещо по-важно по „мега” дознанието. Звъняха всякакви – ченгета, мутри, които ме тъпчеха с информация, в повечето случаи накърпена като басмена циганска пола, от която нямах никаква реална полза.
В първия момент не включих кой е тоя Пейо.
– Аз съм този, който дадох показания срещу Данов.
Бинго. Пейо бе дал показания, че Веселин Данов го заплашвал, че взима проституцията на Варна.
– Тук съм и с други момчета, кога можем да се видим? – задъхано сипеше думи Пейо.
– Когато и където кажеш.
– Да, ама аз съм под домашен арест и не мога да мръдна. Ела вкъщи.
Минути по-късно вече бях в таксито. Посоченият адрес бе извън Варна. Пейо ме чакаше долу на входната врата, която заключи след мен. Новостроена кооперация, необитаема. Качвахме се по стълбите и едва след часове щях да установя, че съм генетично увредена и ми липсва каквото и да е чувство за самосъхранение.
Пейо познавах бегло от времето на взривения в асансьор сикаджия Данчо Марков. Толкова. А онези, които ме чакаха горе на последния етаж бяха истински сюрприз.
Около масата се бяха разположили две момчета плюс Пейо. Не ги познавах. Седнах и глуповато усмихната, любезно се ръкувах, представяйки се. Единият си каза името, но не го чух. Това бе едно от слабите ми места. Другото ми уязвимо място бяха колите. Никога не знаех каква марка кола виждам или ме вози и ако някой ден се наложеше да описвам автомобил, със сигурност щях да посоча Хамър, вместо Опел.
Насреща ми едно едро русоляво момче с малко крива усмивка внезапно каза:
– Аз съм Коджата.
Първото, което се случи бе, че една камара камъни затрополиха от върха на мозъка ми и запрепускаха стремително надолу към петите. Второто бе светкавичната мисъл – е, тука сега, ще ме бият и ще ме чукат като за световно.
Коджата бе момчето за всичко на Близнаците. Месеци наред изнасях данни как шефът на полицията Митко Димиров и „мега” прокурорката Стефка Якимова шокиращо покриват Близнаците, които въртят проституцията в града като в същото време се бият в гърдите, че са заловили мафията и тя е в ареста. Знаех цялата схема на Близнаците и хората им и ги разнасях по прокуратури, ДАНС, а в телевизионното студио на Маргарита Михнева дори пуснах лица, които да говорят за тях. Пазех се да не изпадам в параноя, но внимавах и все по- често се оглеждах и сменях маршрутите. Очаквах да ме пребият същите тия Близнаци.
Коджата ме гледаше мълчаливо и присмехулно, навел леко главата си надясно.
Нямах изход. Бях опряна до стената и превключих рязко, влизайки в роля.
– А, така! Много ми е приятно. Доживяхме да се запознаем. – усмихвах се така като че ли в лунните ми нощи съм бленувала да видя единствено Коджата. Обърнах се игриво към другото момче и кокетно, което изобщо не ми отиваше, попитах – А Вашето име как беше, че не чух?
– Светлин. Близнака.
Томова, Томова, падна ли в капанчето. Идваше ми да се шибна сама. С прав десен между очите.
Мисълта ми беше бърза като куршум. Това си беше чиста клопка, но какво биха искали от мен тези, които ми бяха върли врагове. Нямаше кой друг да ръководи „мероприятието” освен комисарят Димитров. Танцувах румба върху нервите му и трябваше да ме закове. Нещо обаче не се вързваше. Имаше нещо отчаяно в този ход с Коджата и Близнаците.
Светлин Близнака бе по нервак от мен и това ме спаси поне в първия половин час за да си събера мислите. Говореше и викаше повече от мен, което си беше истинско постижение, и най-важното – прекъсваше събеседника си много по-отвратително, отколкото аз го правех, което ми даваше предимство да печеля време, слушайки, без да изричам нещо на глас.
Обясняваше ми как от два месеца ми търсели телефона и никой не им го давал, и как щели да ми се обадят още след предаването при Маргарита Михнева. Потокът от думи ме заливаше, а аз натрапчиво чувах само собствения си вътрешен глас – какво искаха прокурорката и ченгето, какво целяха с целия този театър.
– Виж сега, Томова, знаем, че имаш хора в ДАНС. Искаме от теб да направим контакт с тях. Имаме всичко, което може да докаже какви незаконни неща са правили прокурорката Стефка Якимова и Митко Димитров. Обади се на твоя човек, ама не от твоя телефон, от ваучер и му кажи, че имам записи на всичко и съм готов да отида в София при тях. Тия лайнари трябва да си получат заслуженото.
Беше толкова прелестно, че нямаше как да бъде истина.
Искат контактите ми за да видят кой ги работи, беше първото, което ми хрумна. После си спомних едно извънземно гадже, което ме беше учило някога – никога не се доверявай на първото, което ти идва на ум, чуй второто.
Пак нещо късаше веригата. И какво като разберат контактите ми? Аз не съм престъпник, а журналист и няма нищо ненормално в това да сигнализирам ДАНС за престъпления, които се вършат от ченгета, мафия и прокуратура. Накъдето и да се завъртях обаче, нямаше пролука. Не можех да загубя шанса, който ми пращаше Господ. Винаги съм знаела, че няма нищо случайно на този свят. Близнака и хората му май бяха прецакани от благодетелите си – ченгета и прокурори, които ги бяха накарали да скалъпват факти и обстоятелства в полза на едни и във вреда на други. И както се случва обикновено на улицата – бяха готови да се съюзят и с врага си за да излязат над водата. Знаех, че в една мръсна игра не може истината някой ден да не блесне, но някак все още не вярвах, че съм такава късметлийка.
– Добре. Но какво да кажа на тези хора?
Близнака беше много по-умен отколкото ми го описваха бандити от улицата. Повечето от тях твърдяха, че Близнаците са тъпи, смешни и страхливи. Светлин обаче беше хитър и определено умееше да внушава, че е чистосърдечен. Може и да не беше чел много книжки, но улицата го бе направила повратлив и лукав. Той накара Коджата да проведе няколко разговора по мобилен телефон с различни лица, които звъняха от своя страна на други хора. На финала, на телефона на Коджата звънна някой и след десет минути бе донесен лаптопа на Близнака.
Светлин го отвори тържествено и пред очите ми излязоха купища файлове с аудио-записи. Слушах потресаващи неща. Срещи и скандални уговорки между него и шефа на вътрешната дирекция на МВР във Варна Митко Димитров, шокиращи разпити, разговори между мафиоти и прокурори.
Това беше мечтата на разследващия репортер.
И тяхната застраховка.
– Ще получиш всичко. Моля ти се, Томова, говори с хората си, ние сме готови още утре да бъдем в София, но на никого нито дума, защото ще стане страшно.
Близнака затвори лаптопа и сякаш ми затвори за последно клепачите. Такава печал ме обзе, че нямаше как да си тръгна с всичките тези файлове под мишница.
В таксито вече говорех с агент Купър. Какво да правя, трескаво виках, те искат да идват при вас. Ами да идват, хладнокръвно ми отговори той, кажи кога ще дойдат на „Черковна” и ги чакаме.
Не беше обаче толкова просто. Светлин Близнака беше по-хитър отколкото ми се искаше. След като вече беше уведомен от мен, че го чакат там, той поиска телефон на човек от ДАНС за да се увери, че не го пращам в устата на вълка.
…
…В същото време ченгета и прокурори действаха като долнопробни бандити. И правораздаването бе сведено до търговия, рушвети, лъскави костюми и стандарт за дознатели, плюс Аудита, както и до безпрецедентното нарушаване на основното правило – закона над всичко, когато разследваш, когато разкриваш, когато съдиш.
– Втрещени сме! Това, което се случва във Варна не може да бъде истина. Но, имаме пълна информация, нашите също работят здраво. Потресени сме как е възможно тези хора да правят всичко това! – ме успокояваше агент Купър.
„Тези хора” са висши полицаи и магистрати.
– Ами аз това го говоря от месеци наред. Защо чак сега се потресохте? И каква файда като сте се потресли? Нали сте ДАНС, да му еба майката? За какъв такъв са ви направили? Да се втрещявате, или да правите нещо? – губех нервите си някъде по паветата на София. Имах чувството, че се блъскам в една стена и главата ми отскача като плажна топка.
Говорехме едно и също. Сега даже предвиждах думите на агент Купър – ето сега, точно сега, изчакай още малко, работим, нещата ще се случат…
Това го чувах месеци наред. Като мантра. Тоя път той отсреща обаче ми рече:
– Виж сега, работата е много деликатна. Значи ако ние тръгнем, трябва да има прокурор зад нас, а нали знаеш, че е много трудно да се намери такъв при подобен случай…
– Айде бе, и какво му е трудното и деликатното на случая? Да не би да е по-деликатен от смешките с Галевите и Баретата? Имате си там един, дето само Яне да ревне и хуквате след него като малоумни… Де го тоя борец за правда бе? Де го тоя прокурор? – знаех, че същият този всепрехвален прокурор като е чул за какво става дума по случая във Варна, си е бил камшика сам и се е отказал да действа.
– Ами ако ние тръгнем, ще се изтълкува, че повеждаме война на прокуратурата и МВР, че тръгваме срещу тях за да им разваляме дознанието…
– А какво още трябва да се случи? Ако тези хора започнат да убиват? Вие пак ли ще си играете на обидени и обидчиви госпожици? Нали сами признавате, че се вършат престъпления?
– Чакай сега, спокойно. Нещата се знаят и ние ценим изключително това, което сте направили. Информацията ви е абсолютно точна. Нашите също работят. Всички сме потресени. „Моделът Варна” е втрещяващ. Сега ще видим какво ще се случи и тогава ….
Говорех вече ледено.
Това ми беше крайната фаза. Всички онези, които знаеха какво е да си с мене, бяха наясно, че престана ли да викам и да се пеня, и заговоря ли ледено, това означаваше краят.
– Вие мишки ли сте, бе? Педерасти ли сте? Кажете кой ви спира? Как е възможно, когато става дума за подобни драстични престъпления да ми говорите кой на кого щял да се обиди? Как така намерихте на бърза ръка прокурор за да ушиете варненската съдийка за подкуп, само защото любовника и я изработи? На кого трябваше да стане в подчинение варненския административен съд, че така бързо ударихте, а?
Говорех и в същото време знаех, че няма никакъв смисъл от всички тези думи.
– Права си, както винаги. Но това е системата. Знаеш ли, че има откровени бандити, които са шефове на дирекции в МВР и ние нищо не можем да направим! Да не мислиш, че и ние не вием като ранени животни? Един от най-висшите полицаи в МВР е завършен мафиот и никой не ни чува…
– Ами вървете на майната си тогава! За какъв хуй сте? По тази логика за да не се скарате с прокуратурата, със Станишев, с Миков, никога няма да заковете висш корумпиран магистрат или ченге, така ли? За нищо не ставате, брат, повръща ми се от вас!
Агент Купър нямаше какво да ми каже повече. Но продължих не заради него, а за да изтрия собствените си сълзи, които вече течаха по бузите ми от безсилие.
– Сега ще ти кажа само едно. Всичко, което се случи ще излезе на бял свят. Ако не ме изчистите, ще напиша тази книга. Ще извадя всичките кирливи ризи на тези лайнари, които си мислят, че могат да въртят Варна и България на пръста си. Изобщо не ми пука. Но ще вкарам целия парламент в ДАНС, ако трябва, за да видим какво знаете, какво сте свършили, какво има в масивите ви и защо главният прокурор също продължава да се прави, че е от Левуново…
Затворих телефона, който естествено, беше под контрол.
…
…На Пейо му писна.
Едва късна вечер по скайпа Близнака ме помоли спешно, ако мога да съобщя на журналистите, че Пейчо Пейчев ги кани в дома си, тъй като е под домашен арест. Искал да даде пресконференция.
Пейо не излъга в нищо от това, което вече отдавна знаех. И разказа директно:
„На 12 септември 2008 г. във Варна бяха проведени полицейски акции /бел. ред. – на тази дата бяха арестувани Веселин Данов и синът му Христо Данов, както и още четири лица, приписани му като негова „организирана престъпна група”/. Покрай акциите са отишли и вкъщи. И аз понеже съм работил за Веско Жеков, нормално е, притесних се и се скрих в хотел. Свързах се с полицаи и казах, че ще взема адвокат и ще се явя, и те ми казаха – да, добре, ела. Вечерта на 12 септември обаче, не мога да ви кажа точно в колко часа, при мен дойде Светлин Иванов – Близнака. С поръчение от „мега” прокурорката, така чета, че я наричат по статиите – прокурорката Стефка Якимова и комисар Митко Димитров /бел. ред. – шеф на ОДП – Варна/. Близнака се представи, че идва от тяхно име. Близнака ми каза: предай се, защото ще ти сборуват присъдите… А аз имам едно друго дело. И като взеха да ми сборуват едни присъди като всеки един нормален човек, ми се зави свят. Особено като ми ги сборуваха от 11-12 години накрая. Помислих, помислих и реших да отида, защото между 11 години и предложените 3,8 години разликата е огромна.
На следващия ден, 13 септември сутринта около 8-9 часа в ОДП – Варна ме закара Светлин Иванов – Близнака. Близнака си влезе в полицията като че си влиза у тях, полицаите даже не го спряха и направо си влезе горе, не знам как става този номер…Отидохме на втория етаж, завихме вдясно, имаше една секретарка и пишеше на кабинета „Директор”. Тогава не ги познавах, но бяха прокурор Стефка Якимова, която се представи и комисар Митко Димитров, също се представи. Светлин Близнака влезе и седна на едно диванче, полегна си момчето, поръчаха му една минерална вода, секретарката му донесе една минерална вода като на барче и после започна уговорянето. Кажи това, кажи че си взимал пари и си ги давал, почнаха едни уговорки за присъди, общо взето доста фрапиращи неща…За какви пари ставаше дума ли? Уговорката беше, че трябва да дам едни пари на Близнака. Трябваше да кажа, че съм събирал пари, давал съм ги на Светлин Близнака, а Светлин ги е предавал на някой. Но на кого и как нямам представа. Прокурор Стефка Якимова в продължение на половин час започна да ме уговаря. Светлин замина през това време – айде, колега, вика, чао… Прокурор Якимова ми каза така: имаш една условна присъда, ще ти дадем шест месеца, а за това дело ще бъдеш свидетел. Добре, викам, кажи, какво трябва да кажа. И те ми казаха какво трябва да кажа. Обещанието за тази присъда бе да е шест месеца ефективна, като на втора инстанция ще стане оправдателна…Разбрахме се с Якимова, отидохме после в съда имаше там още една прокурорка, после разбрах, че е Стайкова и една съдийка. Мина не мина месец и ми излезе дело, което имам за проститутка, което ако пък прочетете, ще паднете – че съм я бил с 14 удара с бокс, моля ви се…Категорично ми забраниха да вземам адвокати! Забраната дойде от прокурорката Якимова. Изгониха адвокатите от делото ми и казаха, че ще лежа шест месеца както беше обещано. Дори адвокат ми беше Борислав Люцканов и на него му стана много неприятно от развоя на събитията, но нямаше как да му обясна какво точно се случва, а и не мога и досега, защото съм под домашен арест. Вместо шестте обещани ми дадоха осем и почна голямото изнудване!
Много са нещата, които искам да ви кажа, имам, но не тук, вкъщи, тефтер, в който съм записал всичко дата по дата, час по час, какво, как, кой, къде, защо.
Изнудването се състоеше така: говориш за този, иначе ще стане това, говориш за оня, иначе ще стане онова. Заплахите бяха – ще ти сменим мярката, присъдата ти се увеличава, комисия Кушлев ти пращаме, психологически заплахи и тормоз. Ще ви покажа снимка, съседката ми ги е снимала – по осем-девет човека идват и то офицери да ме проверяват на домашния ми адрес. /Показва снимка, която удостоверява това, като че ли идват ченгета на акция пред дома му/. Уговорките ставаха и чрез други свидетели по „мега” дознанието, които ми се обаждаха. Веско Жеков /бел.ред. – истинският бос на мафията на Варна от 10 години, който дори не бе обвинен като организатор на престъпна група, сдоби се със смешна присъда от две години след споразумение и ще ги „лежи” в почивна база на МВР/ми се обади, аз съм работил при него като персонална охрана. Жеков ми се обади по телефона и не ме заплашва, но ми каза така: аз съм си вързал гащите, няма проблем, не се притеснявай, Якимова и Димитров са мои хора, нищо не могат да направят срещу мене, вързал съм ги. Кажи, той ми каза да кажа много неща, но едно от тях бе – кажи, че съм ти дал пари от курви и ти си ги дал на Иван Славков! Викам му – чакай сега, аз Славков го познавам, но визуално, как така съм му давал, не мога да кажа това… И така работата стана страшна! За всичко, което ви говоря сега имам безспорни доказателства, но ще ги покажа, там където трябва. Чакам с нетърпение делото да влезе в съда. Ще станат чудеса направо! Имам безспорни доказателства.
– Ти си давал показания по това „мега” дознание, нали?
– Да, давал съм.
– Как ги даваше, ти ли си ги писал саморъчно, подписва ли ги, даваха ли ти ги, как ставаше всичко това?
– По принцип уговорката беше така: прокурор Якимова и комисар Митко Димитров казваха точно какво да говоря за хората, които познавам, когато съм бил персонална охрана на Веско Жеков. Даже има едно момче, което пък е свидетел срещу мене и са му казали да каже, че ми е давал пари, а пък тоя човек не съм го виждал поне от две години!
– Ти сега като казваш, че си работил за Веско Жеков, това не го ли каза на прокурор Якимова и Митко Димитров?
– Имам безспорни доказателства какво съм говорил там.
– Да, но в „мега” дознанието не той бе определен като организатор на престъпна група, а Веселин Данов и Иван Славков?
– За мен Веско Жеков е шефа. С Иван Славков те бяха скарани от доста години. Работил съм при Жеков като персонална охрана и това го знам! Какво да ви кажа? В полицията съм разпитван само един път. Дознателят от там нататък – всичко е в коли, в автогари, жпгари, на улиците. Сега ще ви кажа един фрапантен случай. Разпитват ме в колата и аз казвам нещо. Дознателят отива в полицията, пише, после пак идва и пак в колата ми дава напечатан лист да го подпиша. Аз знам какво съм казал, а той ми вика – прочети отзад да видиш какво съм добавил. И вика: това дали е така? Това също мога да го докажа безспорно. Още един пример за Веселин Данов. Чуваш ли си нещо за Веселин Данов, ме пита дознателя. Чувал съм викам, че е спонсор на Черния Роди, Роди взима от него пари на заем, той има заложни къщи, чувал съм, че имат отношения. Дознателят Панайот Вълчев пише, а прокурор Якимова също е там. След това ми дават да подпиша. И след като подписвам виждам, че там е написано: „Веселин Данов е спонсор на Черния Роди за наркотици”. Което не съм казал и не мога да го кажа, защото имам и безспорни доказателства какво точно съм казал, разбирате ли? Аз казвам едно, а те пишат друго!
– Днес стана ясно делото вече е насрочено за първо заседание на 15 юли…
– Идеално.
– Прокуратурата иска да предложи то да свърши по бързата процедура…
– Аз не разписах споразумение и нама да го направя. Ще си взема адвокати, защото досега и на това нямах право. Адвокат ми разрешиха едва като предлагаха споразумение без дори да се запознаем с цялото дело.
– Готов ли си да потвърдиш всичко това в съда?
– Това, което говоря тук пред вас е истина и аз ще я кажа в съда. В съда ще има и доста по-фрапиращи неща. Ще има неща дата по дата. На тая дата това, на тази дата дошли Якимова и Димитров и ми дали да разпиша това, на тази дата – станало това…Много неща има, които мога да кажа. И мога да ги докажа. Оттук нататък ще става ясна.
– Значи са те притискали?
– Казах ви и ви показах как се правят проверките при мене със седем осем офицери и полицаи. Че знам ли като влизат кой какво ще ми остави и подхвърли тук? Може и да се „намери” тук пакет с наркотици. Има и хора по делото, които нямат нищо общо с наркотици обаче са вътре! И като идват тук полицаите ми казват: За тебе има специална разпоредба за проверка!”. Като че ли съм Сретен Йосич.
– След тези изявления очаквате ли вече тотален натиск?
– Въобще не ми пука, да ви кажа. Колкото ми дадат ще ги лежа, но няма да стане тяхната работа! Всичко, каквото имам ще изкарам! Ще лежа присъда, която ми даде съда, а не и прокурор Якимова! А за Веселин Жеков ще чуете много интересни неща в съда.
– Веселин Жеков е истинския бос на мафията, така ли?
– Това е обществена тайна!
– А защо според теб го пожалиха прокурорите и ченгетата?
– Защото трябваше да говори срещу Славков. Нали ви казах, че по телефона ми каза, че си е опекъл нещата…А те двамата нямаха нищо общо, бяха разделени от години.
– Защо натопиха тогава Данов и Славков?
– Защото Жеков си изми ръцете с тях. Жеков си изми ръцете и с двамата. С помощта на прокурорката Якимова и комисар Димитров. И си живей живота…Притеснявам се да не ми скроят някой номер, да не ми подхвърлят нещо вкъщи. То е ясно, че оттук нататък ще има още по-страшни проверки. Но това вече не е дело, а война”
Комисар Митко Димитров реагира като ужилен, че изобщо не познавал лицето Пейчо Пейчев и то не било влизало в кабинета му. Прокурор Стефка Якимова се оправда, че било нормално обвиняем да има защитна позиция.
И тогава вбесен, Пейо повика отново журналистите като им раздаде дискове със записи. И обеща, че ако Светлин Близнака не излезе и не потвърди думите му ще извади купища записи, които притежава. Никой от прокуратурата не си направи труда да направи експертиза на записите, които Пейо притежаваше.
Мълчанието бе гробовно.
Светлин и останалите обаче изгубиха бързо надеждата след като в София нещата отново потънаха в блатото на мълчанието. Изнервен Светлин викаше:
– Томова, ти ни набута там! Нали беше много сериозен оня от ДАНС? – Близнака беше манипулативен и така артистично се пулеше, че направо можеше да ме окачи на въжето.
– Айде, по-леко, ако обичаш! – вледених го. – Нито съм ви търсила, нито съм имала зор за вас. Вие бяхте тези, които поискахте да съдействате на ДАНС. Помогнах ви. Какво искате от мен? Ако бях шеф на ДАНС, или главен прокурор, нещата нямаше да стоят по този начин. Казах ви, че колкото повече се мълчи и се бяга от скандала, ще потулят всичко.
Близнака през цялото време умираше от страх да не извадя записите, които имах, за да не стане ясно, че той стои зад тях. Едновременно искаше да говори истината, но в същото време се чудеше как може да стане това, без той да го направи мъжката, залагайки името си. Опитваше се да ми играе на тънката струнка как ми давал информация и аз трябвало да го пазя като източник, разиграваше ми театри как Сашко заради мен лежал в ареста, което изобщо не беше истина, и виртуозно въртеше една сложна игра на няколко фронта.
Всъщност, ако трябва да съм честна, Светльо свърши огромна работа и имаше право да е вбесен. Ония от София биеха отбой и аз бях на амбразурата. Тези момчета, каквито ме гледаха право в очите и чакаха отговорите от мен:
– Аз също съм не по-малко бясна от теб! На вас ли да обяснявам, че ченгетата са най-мръсните курви? Излъгаха ни. Това е положението. За това нямаме вече изход, освен да гърмим истината, такава, каквато е. Белким някой ни чуе и се стресне.
Разликата между нас двамата бе, че неговата битка си беше чисто улична, а аз исках истината да излезе на бял свят. Въпреки това съдбата не ни беше събрала случайно и си помагахме взаимно.
– Звъни на Сарафов бе, Пейо, да тръгваме за София и да приключваме. – нервно се обърна към Пейо Близнака. И говори бавно, за да ти се разбира…
Пейо помоли прокурора да бъде извикан в столицата и му бе обещано, но това не се случи….
…
АФЕРА: 18.05.2016
Веселина Томова
На снимката: Пейчо Пейчев /вляво/ с Данчо Марков /вдясно/