„Елитните” мутри на Прехода са истинските „воденични камъни”
Наскоро снизходително-иронично подхвърлиха на Бойко Борисов, че му тежали някакви „воденични камъни”. Предупреждаващите са коварни. Набутват един образ и като едни „семиотици” на партиен хонорар оставят „публиката” да се съпричасти в конспиративното им пинизчийство.
Този уикенд в София видни масони имат сбирка. Пак ще се вживеят в ролята на Раздавачите на позиции и роли. И отново ще пръскат благоволение – по някоя и друга снимчица на масата с „онези столове”. На кадрото ще се мъдрят хляб и нож – както винаги. Внушението е ясно. „Зидарите” не изпускали уж Дистанционното – у тях били Хлябът и Ножът. Сега „Гоце” иска да им ги отнеме…
Сбирката бе планирана за събота, 14 часа. Всички изтупани в „зидарски” тоалети – престилки, знаци, фасони. Някои не крият гордостта си от близостта до сегашната власт. „Техният” Бойко бил получил приза „Кран Монтана” от високопоставен „брат”.
Масоните на „Гоце” пък наблягат на Касичката. Събират мангизи за „НЕполитическия засега проект”. Странно как масонът-милиционер не е „доразбрал” вопъла на „Гоце”, че всичко, което правел било политика. Р.П. очевидно е имал пред вид „НЕпартиен проект”, но при такива като него грешката винаги е вярна.
Винаги става дума за парички и шетане. Първо за събиране. После за разкешване. Старата мрежа на „Мулти” вече е прошетана – подставените бизнесмени от „монополните” бизнеси олекнаха здраво.
Вече ни е неудобно да се позоваваме на потвърдилите се версии – посочихме преди месеци, че „Гоце” ще наметне държавническата мантия в навечерието на Проекта, за да прикрие комунистическо-националистическия си (много)партиен шлейф. Писахме за ОФето „ново”. Отакто Маргьорит Юрсенар вложи в устата на своя император Адриан – „Да си прав прекалено рано, е равносилно на грешка.”, грешащите не са намалели ни най-малко. Толкова наблюдатели описаха достоверно параметрите на Първановия проект. От което печели „държавникът” на пусия – предсказуемостта е една от любимите му роли-пози.
Но прочервените масони намигат зад кулисите. И друг път са били обработвани за игра по няколко „писти”. В петък довереници на „Гоце” убеждавали хора на Станишев, че изчезналият от сцената Сергей не трябвало да се притеснява. Винаги можело да се заформи Сандвич. Не е лъжа, че неприличните политически тройки са раждали и ще раждат юнашки в началото мегакоалиции? Но нима не е факт, че някои от участвалите нямат и 1% рейтинг в момента?
Обаче масоните на къса партийна каишка вярват в своя ordo amoris. Братският ред на любовта ги отвежда и към покоите на „Арарат” 8. Р.П. вече пишел, научаваме, многозначителния хабер до Алексей Петров-Трактора. И той нямало да бъде пропуснат в „серийните” тройки. Но сега не било време да се шуми. Но Трактора не е толкова лесен за обработка – двусмислената съблазън да бъде инсталиран като „политик под прикритие” някак си не му се струвала безопасна, твърдят пред наши хора негови приближени.
Трактора има своите основания да не се доверява на „Гоце”. В същото време академичните глави край неговата МТС са винаги под ръка – „Властта е основната структура на политическото” (Ален; Рикьор). Нима Първанов сам не тръби в защитната си теза, че всичко, което правел, било политика. В прав текст – Г.П. се чуди как да не излезе от Властта! И е винаги готов да се разтовари от „воденични камъни” като Трактора.
Отново напомнят „Гоцевците” за Дистанционното – суверенът на политическото задкулисие щял да изкара на сцената (не)преходни фигури. И щял да раздава власт чрез институционализиране на самия себе си – нещо като вечно властово миропомазване. Апропо. Нима чукането на ученички в ловни хижи не е правене на политика, нима не е приобщаване на младите към политическото КАТО ТАКОВА(НЕ)?
Всъщност Алексей Петров е напълно прав да събира край себе си начетени люде. Те поне би трябвало да му внушат, че „да се разбере, не значи да се съди”. Проблемът му е, че край Първанов има по-дейни фигури – Румен Петков, Бойко Радоев. А Трактора се разтовари от някои свои дейни съратници – журналистки, застрахователи…
Съдбата на Алексей Петров е да бъде набутван в ъндърграунда на политическото. Въпреки академичните му интервенции. Георги Първанов не го ли етикетира вече – дебатът за ъндърграунда в политиката не бил негов, това не го засягало?
РАЗТОВАРВАНЕТО от „воденични камъни” е любимо упражнение за „Гоце”. Е, не от всички, разбира се. Онези, които мелят брашното на кариерата му, въртяни от воденичното колело на Прехода, се пазят.
Но не от преходните дворняшки, а от вълците на Прехода. Така се провокира „усещането за съзаклятие, скроено от посредствените срещу породистите”. АЛЕКСЕЙ ГО СГОТВИХА във вълчи дни в началото на годината. Сега искат да го сервират като предястие за авджиите на Проекта…
Междувременно Бойко се напъват да го прикоткат отново в Котилото. Виден партиен строител като Румен Петков пак пласира най-острото внушение – Борисов се страхувал от Проекта на Първанов. Алексей бе пропуснат в очевидния пласмент – само се мержелее в подтекста. Безцеремонната наглост да бъде обозначен „Гоце” като Алтернатива на Бойко вече мина всякакви граници – представят го като Очевидно Плашило. Никак не е наивно – страхът е истинската природа на „масовия човек”. Проектантите-авджии се целят точно в него – страхуват се от нас отсега, значи ние сме следващите. Нищо, че всъщност сме предишните. И май сме едни и същи. „Очевидни са нещата, които се случват, непременно или понякога, когато се страхуваш от тях.” (Юлия).