Искаме надежда? Борисов раздава с пълни шепи

Одържавяване на частни пенсионни фондове, грижа за неосигурените с парите на осигурените, упорит бюджетен дефицит, вдигане на пенсионните вноски. Данък "лукс" за богатите и не толкова богатите. Кой може да стори това, освен една твърда като камък левица? Вярно е, че би трябвало да се надяваме на неортодоксална, родена от гражданските среди. Но тя е добрият вариант. Има и лош. Това е левият популизъм. Бойко Борисов го развива в пълна степен и май за първи път това се прави не от опозицията, а лично от ръководителя на изпълнителната власт.

Разбира се, не се знае коя от горните идеи на ГЕРБ ще се случи. Но левият популизъм е като всички популизми -не е важно какво се прави, важното е да се говори. Говори се много. Вярно е също, че по дефиниция ГЕРБ е дясна партия, 90% от поддръжниците й се считат за десни. Но и това не пречи на левия популизъм. В България средностатистическият десен избирател вижда щастието като усъвършенстван вариант на комунизма. Борисов всеки ден дава по шепа надежда.

Това не са мерки или идеи, които идват в отговор на кризата. Ако бяха, щяха да бъдат написани в предизборната програма на ГЕРБ, а там пише точно обратното. Не е и концептуалният сблъсък "държава или пазарен фундаментализъм", който се разгаря по света на интелектуално ниво. Това са действия на пожар или по-скоро думи на пожар, породени основно от стремеж за харесване. Борисов иска да бъде обичан от всички – и това не е само суета, все пак идват президентски и местни избори.

Ако Борисов бе предприел обещаните в предизборната програма реформи, ако се държи като десен политик, не само изборите няма да спечели, но и милионите хора, които гласуваха за него, щяха да го разлюбят със скоростта на светлината. Реформите имат социална цена, никой не иска да я плаща, най-малко той като премиер. В същото време държавата няма пари. Какво му остава, освен да се мъчи да се хареса на масите, т.е. да развива ляв популизъм.

Интересно е какво прави в тази ситуация БСП
Тя не е лява партия, но в опозиция винаги развива ляв популизъм. Напоследък по много теми просто няма какво да каже. Да възроптае срещу централизираното разпределение на уж личните пенсионни вноски, не става. Да протестира срещу данък "лукс" – също. Да негодува срещу карикатурни начинания като писта за Формула 1, пак не може. Активната инвестиционна политика на държавата също е лява мярка, пък и Румен Петков бе с "шейховете".

На привържениците на БСП повечето от горните идеи им харесват. И щяха да хвърлят шапки от радост, ако ги бе предложила любимата им партия. Но тя не го прави и няма какво да стори, освен да мълчи. Не може да хвали Борисов, както и да тръгне срещу избирателите си.

Левият популизъм на премиера
поставя в конфузна ситуация и старите десни партии – нали подкрепят кабинета, нали ГЕРБ им е сестринска партия в ЕНП. Но защо го подкрепят? Аргументите са все по-малко освен един, който е за ушенце – шумното мрънкане означава по-малко постове на държавно и общинско ниво, тъй като ГЕРБ ги раздава.

Но пък левият властови популизъм е шанс за СДС и ДСБ да припомнят, че те са автентичните десни партии. И го правят, мъчат се. Но отдавна нямат публика. Любопитно е как всичко това ще се отрази на електорално ниво, с оглед на изборите догодина. Имаме БСП, срещу която са 3/4 от хората, които гласуват. Имаме СДС, ДСБ и сродни, които отдавна са с шепа поддръжници. "Атака" е затихващ фактор.

В родилните мъки на Първанов ще преобладават мъките.
Срещу тях ще е един Борисов с поувехнал рейтинг. Дребният и средният бизнес, който имаше много по-големи очаквания, няма да го припознава. Но и няма да намира алтернатива. Най-важното е какво ще мисли оня електорат, който го доведе на власт. Не само него – преди това и царя. Той се самовъзприема като десен и точно това е масовият десен избирател в България.

Той се роди и бе възпитан през комунизма, но една утрин – 11 ноември 1989 г., припозна в дясното модерността и "цивилизацията". Мечтае блага да има за всички, без кой знае какъв обществен избор, без обсъждане на алтернативи и без някой да плаща цената. Единствената му разлика с традиционния ляв избирател е, че си представя този рай без БСП и производните й.

Борисов отговаря на тези условия. И няма причина да спре да разправя как богатите ще страдат, пенсии ще има за всички, също и заплати. Токът ще е от перки, и от централи, и от каскади, ще го потребяваме евтино и продаваме скъпо. И за магистрали ще има, и за култура, и за учените, и лекарите, и за производителите, и потребителите – всекиму според потребностите. Няма човек, който да не иска да чуе нещо подобно, а масовият десен избирател изпада в екстаз, когато разбере, че всичко това ще се случи без БСП.

Така че като нищо ще се окаже, че левият популизъм е една премерена тактика за местните и президентските избори.

Диян Божидаров
в.Сега