Как да ти го кажа, без да те обидя?

Ами сега?
Нали против всички критики Бойко и Сие отвръщат едно и също: „Западът ни подкрепя”.
Да, ама – не.

Цитирам:
„От МВФ предлагат без отлагане да се премине към радикални реформи”.
А точно откъм решителност нашите ги няма никакви.
Затова премиерът започва – внезапно, неочаквано, но закономерно – да ръси непремерени неща.

Например:
че реформи се били правили само, когато имало било много пари. Нема пари – нема реформи. Пълна глупост, разбира се. По тази логика Иван Костов не беше заварил фалирала държава, в която да прави реформи, за да я спаси, поставяйки я на правилните релси. Напротив, според логиката на сегашния преимер Костов е заварил една държава, бликаща от пари. И затова имал лукса да прави реформи.

Не може – и е време Борисов да го разбере – да управляваш държавата на принципа:
„Виждам проблем – привиквам замесените – решаваме проблема.
После хващаме следващия проблем.”

Точно този стил на управление гарантира прахосването на пари без резултат. И обедняване на страната. Все пак трябва в главата си да имаш някакъв генерален план за развитието на държавата. Може да е просто някаква рамка, поддържана от два-три ясно изведени принципа и шепа правилни ценности.

Но план, макар индикативен, трябва да има. Инак днес правиш едно, утре – друго.
А в крайна сметка продължаваш да наливаш пари в нереформирани сектори, които просто поглъщат парите на секундата и отварят уста за още.

Реформите пестят пари, защото постигат по-добри резултати с по-малък ресурс. Затова се правят тогава, когато – поради държавна разпиляност – парите са свършили. Не може проблемът да е държавната разпиляност, а решението да е – тази разпиляност да продължи, докато някак дойде благоденствие, та тогава да променяме нещата. Няма как да стане.

Убийствено ясно е, нали?
Ама иска мъжество, за да бъде прието, и решителност, за да бъде приложено.
Не перчене и фукане (това, разбрахме, го умеят) – а онова ненатрапчиво мъжество, онази несломима решителност, които постепенно превръщат Бойкови колеги като Анхела Меркел и Дейвид Камерън във велики държавници.

Ако не може – да ги пита. Няма да му откажат.
Защото са велики държавници и никакво МВФ отникъде не може да цъфне и да им съобщи колко са оплескали нещата.

Евгений Дайнов
http://www.desnite.eu/