В ДЕНЯ НА ОХРАНИТЕЛЯ* ПЪРВАНОВ СТАРТИРА НОВО ОФ
На 3 февруари 2010 г. на свое заседание Министерски съвет обявява 11 ноември за професионален празник на охранителя и частната охранително дейност, предложението за него на Българския съюз за индустриална сигурност (БСИС) е внесено от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. На избраната дата православната църква чества деня на св. Мина – войн, пазител и покровител на семейството.
През лятото на 1942 г. е създаден Отечественият фронт (ОФ), който впоследствие се превръща в най-голямата обществено-политическа организация у нас до промените в края на 1989 г. Съставенето от комунисти, земеделци-пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици първо правителство на ОФ започва национализацията у нас на 11 ноември 1944 г.
И така в деня, когато частните охранители у нас ще честват за първи път официално своя празник, когато се навършват 66 години от започналата национализация в страната, Георги Първанов ще постави дълго очакваното начало на проекта си. С това ще приключи един период, започал още в края на първия му мандат като президент, когато сред политолозите, а и не само сред нас, се водеха дебати, дискусии и множество спорове, дали Първанов ще прави свой политически проект или не. Тогава приближените до него мълчаха или уклончиво отричаха за такива негови намерения – то не бяха обяснения за писане на книги, за научна дейност, за създаване на Академия за млади политици, все занимания, които не пречат на човек да се занимава с политически и обществен живот.
Хората от различни политически формации, неправителствени организации и гилдии се присламчват към проекта на Първанов наподобявайки времето, когато в редиците на ОФ, с настъпването на Червенета армия към границата на България през август и началото на септември 1944 г., се вливат все повече и повече хора, не по идейни подбуди, а от облагите на властта. Надяват се Георги Първанов да бъде тяхната ракета носител. На някои привидно им липсва вниманието на медиите, участието в сутрешните блокове на телевизиите, даването на интервюта, коктейли, приеми, но най-вече са огладнели за кокала на властта и нейните привилегии.
Георги Първанов многократно е заявявал, че страната трябва да се управлява с потенциала на цялата нация, но това не означава с хора от кариерата на политическия боклук, от миналото да се прави проект насочен към бъдещето. Политиците от прехода няма как да бъдат алтернатива на самите себе си, те са част от неговото статуково. Каква нова политика може да предложат, да водят и да реализират политическите хиени на прехода, които са впрегнали всички усилия към докопването на депутатския имунитет, министерските кресла, кметските столове и другите висши държавни длъжности. Няколко нови и млади лица ще бъдат поставени ей така за цвят, колкото да ги има.
С този подбор на канене на участници в проекта, още при старта му той е поставен пред угрозата да се затвори, да не бъде отворен за хора, за идеи и предложения. Нещата всякаш изглеждат предварително наредени, почти парцелирани и моделирани, остава само да бъдат наместени някои от пластовете, като всичко е просто въпрос на време да се случи.
Вместо да се говори за политически идеи, политическата идеология, която обединява широкия спектър от разнородни и разноцветни участници в проекта, се използват думи като алтернатива и възраждане, които сами по себе си нямат съдържание и нищо не ни говорят. Блажени са вярващите, които смятат, че това е в името на България. Това е част от реториката на намиращата се в криза партийна система, която е настъпила у нас след местните избори през 1995 г. и очевидно скоро няма да излезе от нея. Пропастта между политици и граждани няма да бъде преодоляна. На този етап очакванията и надеждите, че с появата на проекта на Първанов може да се постави ново начало на правене на политика, на конструиране няма как да бъдат оправдани.
Свидетели сме на поредния скучен епизод на сапунения сериал на възпроизвеждане на до болка познатите ни политиците от прехода, на наследниците на партийния апарат на БКП и на БЗНС, на техните идеи и действия. А с тях няма как да не бъдеш притискан от въпроси за миналото, за връзките с този и онзи, да бъдеш поставян в непрекъснати обяснителни ситуации.
–––––––––––––––
* 11 НОЕМВРИ Е МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ОХРАНИТЕЛЯ. НА СЪЩАТА ДАТА ПРЕЗ 1944 Г. ОФ ЗАПОЧВА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ
Борис Ангелов