АВТЕНТИЧНАТА ТЪПОТИЯ СТРУВА НАЙ-МНОГО ПАРИ. ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН СМИСЪЛ

Истината е, че едно от геройствата в журналистическата професия включва и това да имаш силата и малоумието да зададеш най-тъпия въпрос, в най-тъпия момент. Щото, както и да го гледам проблема, голяма част от журналистическата работа включва преди всичко приоритетното отразяване на спонтанни изблици на човешка тъпота. Разбира се, питайки някого, извинявайте как ви хрумна да сте толкова тъп, неминуемо и ти падаш в коша на олигофренията, ама няма как, зима е. Не стига това, ама и трябва да го питаш след това и за бъдещите му тъпи планове, с което пък без да си даваш може би ясна сметка, изливаш още няколко кофи бензин в резервоара му от лична кретения.

Така постепенно и неусетно, като бавна коледна песничка, журналистът и обектът се превръщат във ведра хомогенна смес от безобразно малоумие, за което пък после няколко медийни меценати плащат луди пари за авторски права.

Искам да кажа, че се оказва, че автентичната тъпотия струва най-много пари. Във всеки един смисъл.

Приятно ми е, че съм част от този свят.

Весело посрещане на 2019, умници.

И избягвайте интервютата…

Васил Петев