Хората около „Гоце” и „Трактора”осигурят на Бойко безпрепятствено спечелване на Президентския Пост

Уважаема г-жо Томова,

Уважаеми читатели на „Afera.bg”,

Бих искал най-напред да споделя, че по никакъв начин не съм забравил журналистката и нейния сайт, които към момента са единственият пример и територия на свободното слово в тази изтерзана от човешка омраза и какви ли не ченгеджийски интриги Територия, все още незнайно защо наричана „Република България”. В момента продължавам да работя върху психологическите профили както на някои от останалите министри в Кабинета „Борисов” и видни политици от ГЕРБ, например неподражаемата Цецка Цачева, така и на представители на техните по-очевидни и по-тайни клакьори в Парламента, например комплексарите от „Атака” и слагачите от „Синята коалиция”. Все още не пускам нищо в публичното пространство, защото очаквам в скоро време всичките досегашни текстове да излезат в сборник, носещ работното заглавие: „ГЕРБ-ерът ми засмърдя”, който да бъде своеобразен Първи Том, събрал в себе си психологическите портрети на една малка част от управлението на страната през последните двадесет години. Казвам Първата Част, защото стотици читатели и познати просто ме задължиха с препоръките си, щом правя анализ на сегашните управляващи, нека това да продължи по отношение на всички, които се занимаваха с това упражнение от 1989-та година насам. След като обещах това да стане факт, дано да бъда жив и здрав, ако е рекъл Господ и Бойко Борисов, то такава голяма поредица би могла да обхване поне няколко тома. Докато си изясня това творческо предизвикателство, бих искал да споделя с Вас, г-жо Томова, и с Вашите Читатели,

някои съображения по повод последните политически събития в страната, след публикуването във Вашия сайт на текста ми за Премиера Бойко Борисов, да е Свято Името Му и Делата Му!

Може би трябва да започна с истерията около предстоящото представяне на т.нар.: „Политически Проект на Президента Първанов”, дори наименуван като „АБВ” с такава водеща фигура като проф. Кръстьо Петков, едно отдавна доказано ченге, а също и този на Алексей Петров-Трактора, събрал в себе си огромната интелектуална мисъл на УНСС, под формата на Теодор Дечев, и тази на Пловдивския Университет в лицето на Румен Стаматов. Трябва да споделя съвсем откровено, че тези корифеи на науката и национално известни политически фигури ще направят така, щото двете формации заедно да достигнат рекордното за страната представяне на Политическа формация на полу-бивш Президент и полу-бивш ДАНС-аджия в размер на около 0,66 процента от гласоподавателите. Впрочем, те много добре съзнават за какво става дума, тъй като целта е по-далечна от Президенстките и Местните, а именно бъдещите Парламентарни Избори! Хората около „Гоце” и „Трактора” искат да следват поетите обещания към Премиера Борисов, да му осигурят безпрепятствено спечелване на Президентския Пост, след което да им бъде върнат жеста – максимално засмукване и купуване на полу-нормалните хора в Територията с оглед връщането на Ченгетата в Правителството, в Изпълнителната власт. Това значи, че всички участници в заверата ще издигнат достатъчно неизбираеми кандидати за Президент, подобно на Иван Костовия Неделчо Беронов, за да може най-после Бате ни Бойко да се отърве от това досадно занимание – реалното управление на Държавата!

В случая обаче, изплува един от най-сериозните проблеми в структурирането на Схемата: „Борисов – Първанов – Трактора”, а именно вероятността да се наложат по някакви причини, вътрешни или външни, предсрочни парламентарни избори.

Капанът, в който ще се окаже Борисов в тази ситуация се свежда до това, че Служебното Правителство ще го реди Георги Първанов, а той няма как да пропусне да си отмъсти на Онзи Пожарникар – Кабинетът на Президента може да изкара не само три, но и шест, дори и повече месеца. През това време, ако е още жив, Бойко, да не говорим за Цецко, Миро Земеделския и особено Монката Дянков и Сержо Игнатов, твърдо ще поемат към бившите килии на Алексей Петров и т. нар. „Октопод”. С други думи, те няма да могат да участват в никакви, ама никакви избори, защото ще си прекарват безметежно дните било в някакво следствие, било в затвора, макар че съдиите са се наточили по-скоро за второто. Да не говорим за хората от втория или третия ешелон на ГЕРБ – тях просто хората по места ще ги бият най-редовно дотогава, докато или не хванат Балкана, или не емигрират в чужбина, макар че някои от тях ще бъдат намерени, дори и да се скрият на Луната.

Другият вариант – Бойко, да е Пресвято Името Му, да издържи до редовните местни и президентски избори, е възможен само и единствено при положение, че потърси подкрепата на Ахмед Доган. В този случай „чертаещият сини и червени криви” до 2035-та година ще си осигури един въображаем Парламентарен комфорт до есента на 2011-та, но после ще се завихрят такива вихри, че може би, в чисто личен план, за Него най-добре ще е още отсега да си стяга куфарите за Доминиканската Република или поне за Кайманите. Макар че и това едва ли ще значи някаква сигурност, имайки предвид откровената безпардонност на всички видове тайни служби от „братските” Американски Щати – това Борисов, Дянков и другите не разбират, че янките са с теб, докато си им полезен, после просто те хвърлят на кучетата или вълците, зависи от претенциите на изказа.

В случая, макар че по чисто човешки причини вече да ми става жал за Бойко Борисов, който се хвана съвършено неподготвен за тази толкова отвратителна политическа игра във все още Територията България, по-важното е това, което ще се случи във вътрешно-политически план. А то е повече от очевидно – „преданите” и „изпитани” във времето бойци и агенти на Държавна Сигурност отново ще яхнат Страната, но този път не толкова болезнено, защото, за да пребъдат, най-после ще трябва обърнат така необходимото внимание не само на собствените си, но и на интересите на обществото във всички сфери на социалната практика – образование, здравеопазване, земеделие и т.н., и т.н.

Вече чувам гласовете на някои, дори и на близките ми вкъщи, които недоумяват като как така ми става мъчно за Премиера, когото атакувам още от преди четири-пет години, наричайки го при самия Бареков: „Смешен човек!”. Наистина, не знам защо, но съчувствам на хора, които очевидно изглеждат безпомощни било в живота като цяло, било в дадена житейска ситуация.

В този случай си спомням откровението на самия Шеф на Лукойл, приятеля не само на Премиера, но и на много хора от т. нар. ни „политически елит”, Валентин Златев, който преди години сподели, че Бойко се ужасява от перспективата да управлява Държавата като Премиер-Министър.

Просто ми се струва, че Бойко Борисов не толкова надцени себе си, колкото не усети капана, който всички му готвят и от който няма никакъв полезен ход за себе си!

Все пак, ако наистина е мъж на място, Бойко Борисов има едно-единствено решение, спасително както за него, така и за хората Му, да не говорим за цялото население – просто, докато има твърдо мнозинство зад себе си, да прокара отдавна жизнено-необходимия за Държавата Лустрационен Закон! Съвсем сигурно е, че само по този начин ще остане в историята на Страната – Единственият Политик след 1989-та, с което Прехода наистина ще свърши, забранил на всички вербовчици и агенти на Държавна Сигурност да имат участие в политическия, стопанския, медийния и всякакъв друг аспект от живота на обществото! Абсолютно сигурен съм, че такъв закон е по-важен или поне трябва да предхожда всички останали упражнения за необходимите или забавените реформи в България – този закон просто ще отприщи жизнената енергия на цялата нация, а просветените много добре разбират какво имам предвид!

В противен случай, Бойко Методиев Борисов ще се окаже не само поредната пионка, но и твърде драматична жертва на кукловодите, които през всичките тези години определят живота на безпросветната част от българската маса, знаеща повече да мрази, отколкото да мисли! Поради което си заслужава съдбата, колкото и да я оплаква, макар че заради нея страдат и останалите!

На патерица, честит празник на Будителите!

проф. Людмил Георгиев

2-ри ноември 2010-та