ВАРНЕНСКА СЪДИЙКА С КОНЦЕПЦИЯ ЗА ШЕФ НА СЪД ИЛИ НА … ПСИХИАТРИЯ?!
Все се чудим и маем защо в много от случаите, да не речем в повечето, конкурс за шеф на съд се прави с … един кандидат. И се чудим и маем туй не е ли кушия с един кон, и защо се допуска. После ни минават едни еретични мисли, че на конкурс не се явяват повече кандидати, защото изначално им е ясно, че ще правят само калабалък, тъй като и без това е ясно заради кого е направен конкурса.
Докато се чудим и маем, попаднахме на концепцията на шефката на Варненски апелативен съд Ванухи Аракелян, която пак е кандидат за административен ръководител на Варненски Апелативен съд. Впрочем, единствен кандидат.
Смаяни останахме, да ви споделим.
Концепцията на Ванухи Аракелян е от … 140 страници! Сто и четиридесет страници!!! С приложенията – 170 страници!
Брех, викаме си, я да прочетем, за да не пропуснем някой нов Тери Пратчет или в краен случай Гришам.
Да ви кажем, ние много много не разбираме от съдебни концепции на кандидат съдебни шефове, които и сега са си пак шефове, но се втрещихме от някои изумително претенциозни особености на концепцията на г-жа Аракелян.
Че всичко е по мед и масло във Варненска съдебна околия, пардон, Варненски апелативен съд, то е ясно. В някой друг живот може и да случим да прочетем скалпелно безпощадната истина за варненската съдебна околия, но очевадно – не в този.
Обаче извън меда и маслото, се зачетохме в личните „мемоари“ на Ванухи Аракелян, отнели редица страници в концепцията, както и в дългите страници, които подхождат повече на литература за самопомощ в разширяване на съзнанието, на популярна психология или психиатрия, все тая.
Нещо като Куелю, Уейн Дайър, или Робин Шарма в микс. Само дето при Шарма милиардерът захвърля своето ферари, а тук май тогата в полза на психоанализата.
Много ни хареса пасажа с „тематичните пътешествия“ на съдиите. Това било „най-новата мотивационна форма“ на варненските съдии под вещото тематично пътеводство на Ванухи Аракелян.
Защото Ванухи Аракелян утвърждавала „емпатията и синергията“ в един безкраен празник – „тимбилдинг“.
Цяла глава има посветена в концепцията на „Бърнаут“. Честно казано, малко сме объркани. Необходимо ли е председателят на Варненски апелативен съд да изнася психиатрична лекция какво е „бърнаут“ в концепцията си, вместо да осигури или прикани съдиите, които очевадно са изпушили, според нея, да посещават психоаналитик.
Все пак могат да си го позволят, личи си, като надникнем в декларациите им подадени пред Сметната палата.
Ванухи Аракелян била убедена, че всеки административен ръководител трябвало да бъде обучен да разпознава признаците на прекаления професионален стрес. Което направо си е смешно, защото и без обучение, само като влезеш в някоя съдебна зала и се вгледаш внимателно, и внимателно се заслушаш в някои съдии – не е нужно да си Фройд за да забележиш, че някои не са у ред.
Сега, друг е въпроса не са уред, защото са в бърнаут, или защото са примрели от поредната им поставена поръчка. Впрочем, в концепцията – за „поръчки“, „рушвети“ и такива прекалено стресови фактори, нищо не пише.
Ванухи Аракелян обаче не се дава.
И е разработила страници „стратегии за справяне с професионален стрес и бърнаут“.
На това място силно се смутихме – Аракелян за шеф на психиатрията ли кандидатства, или за шеф на Варненски апелативен съд.
Що се отнася до нас „с гайдите“, т.е. медиите, в концепцията помпозно претенциозно има страници и за „проактивна медийна комуникация“.
Ако питате нас – общи надути фрази, в които няма и дума за позицията на Аракелян по повод търсенето на всякакви начини от Съдийската колегия да санкционира журналисти, заради „уронване престижа на съдии“. Четохме, четохме и тюх, да му се не види, ний пак не се видяхме в „проактивната медийна комуникация“. Не за друго де, ами щото сме от „неправилните“. Дето ровят на магистратите в задкулисните врътки, неописани в „концепциите“.
Впрочем, да не кажете, че нещо ви лъжем, ето и цялата концепция от 140 страници на единствения кандидат за шеф на Варненски апелативен съд – Ванухи Аракелян:
http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/21/vba-konc.obez-0.pdf
Може и да не сме прави, обаче с такива „концепции“ и с конкурс – кушия за един кон блатото на съдебната система не се чисти.
Ама кой ли ни пита нас? Важното е да няма дори и вълнички, които да разбълбукат блатото, важното е ВСС да е доволен, демек Цацаров.
Afera.bg