Казусът “Галевите” – литературен или правен

Но на негово място ние бихме отбелязали не само какво прави съдът, а и какво правят МВР и прокуратурата в България, тъй като по закон те вървят преди съда по пътя от престъпленията до наказанията.

За целта бихме прочели нещо от обвинителния акт. Например това: “ Извличане на облаги чрез внушаване на страх.” А ето и част от пледоарията срещу един от Галевите:
“Ангел Христов говори малко и гледа лошо.” Боже, Боже.
Да не би прокурорът да членува в литературен кръжок?

Едва ли.
Той сигурно знае, че се намира в съдебна зала, защото пояснява:
“Един човек не може да бъде осъден, че гледа лошо.”

И тук възниква важният въпрос:
Как съдиите да сторят нещо, което е невъзможно?
Очевидно между кориците на това дело художествените епитети и сравнения са повече от доказателствата и правните аргументи. “Бандити” ли са Галеви, или “благодетели на Дупница”? “Бизнесмени” или “изнудвачи”?

Дявол знае.
А ако дяволи няма, никой не знае. С изключение на МВР и прокуратурата може би, но това в съдебния процес не личи. Чудно ли е тогава, че на съдиите им е трудно да кажат:
“Карай да върви в затвора всичко живо, само и само да не се спъва правителството!”

Анна Заркова
в. Труд