Убийствата предстоят. Тотално изтрещяване

Чух, че Мартин Карбовски щял да прави в новото си предаване телевизионен мост с Италия. И искрено се зарадвах, понеже той е талантливо и пробивно момче.

Рекох си: “Сигурно ще разговаря с Негово светейшество папата.”

Да, де, обаче се оказа, че разговарял с другото Светейшество – Бойко.

Имаше един много артистичен футболист от “Левски” – Христо Илиев, Патрата. Не беше от най-големите звезди, обаче пък бе истински любимец на запалянковците. Също като Мишев от Славия – Горнобанския кмет, както го наричаха.

Та Патрата бил с отбора в Рим, направили си снимки, публикували ги във вестниците, а един левскар пита: “Абе, кой е този до Патрата, кой се е намърдал до него?”

А навлекът се оказал самият папа. Но за нашите Патрата е всичко и край.

От време на време се сещам за неподходящи вицове, но вие ще ми простите.

Мартин разполагал с някаква техника, която давала възможност да излъчват от всяко кътче на света – в смисъл там, където се намира Бойко, така изглежда. Навремето и аз правех телевизионни мостове и доста се охарчвах – например, разговарях от Милано с Нобеловия лауреат Дарио Фо и удоволствието ми струва близо 9000 лева.

Предполагам, че техниката на Мартин е доста по-евтина, понеже той си е скъперник, обаче в замяна на това пък разговаря с Бойко. Понякога, макар и рядко, животът все пак е справедлив, така излиза.

Бойко имаше късмет и с друго тази седмица. Докато играеше някакъв футболен мач в Италия, го предложиха за участник в президентските избори.

Идеята цъфна от столичната улица “Арарат”, която е населена от всякакви екземпляри, което е логично, понеже и Ноевият ковчег се е приютил на връх Арарат.

Та оттам един господин съобщи, че ще се кандидатира за президент и щяло да му бъде приятно, ако и Бойко се навърта край него. Не че имал някакви шансове, но заради спортната надпревара.

Нещата започват да се уреждат – ще си имаме президент от улица “Арарат”, а Бойко ще се отдаде на футболната си кариера.

А съдебната система най-после ще бъде напълно удовлетворена. Може да върви да се снима с новия президент – в момента той е обвиняем за редица тежки престъпления, намира се под домашен арест, но всичко това го прави напълно подходящ за държавен глава.

Пак се сетих за нещо неподходящо – сега пък за един афоризъм на американската хумористка Фран Лебовиц. Той гласи: “Ако си куче и твоят стопанин ти предложи да носиш пуловер, ти му предложи да носи опашка.” Не е съвсем ясно, но позволява всевъзможни тълкувания за изброените дотук персонажи.

Новият държавен глава направил пресконференция на “Арарат” и на нея довтасали само журналисти от Плевен.

Навремето най-честните момичета бяха от Плевен. Това се обясняваше с факта, че там беше Школата за запасни офицери и те се навъртаха усърдно край нея. Сега се оказа, че най-честните журналисти са пак от Плевен.

И както са били поканени само те, изведнъж и трите национални телевизии старателно излъчиха пресконференцията.

За Би Ти Ви е ясно. Навремето оттам се пръкнаха янетата, така наричам събирателния образ на политическите кречетала – всяка заран един бърборко им решеше гребените. Щяха да пращат БСП не знам къде си, а сега са дупе и гащи с клетата партия. А пък тя след два дни ще прави конференция за липсата на свобода на словото у нас. Четири години бабува за тази свобода, а накрая се оказа прекарана.

За Нова телевизия няма какво да говорим – никой не гледа новините им, което никак не е справедливо, защото Даниела Тренчева е най-голямата хубавица, а и новините си ги бива.

Обаче БНТ, която също усърдно предаде пресконференцията от “Арарат”?

Защо оттам припяват на държавния глава, още преди да се е нанесъл в канцеларията си?

Защо и държавната телевизия се държи като едновремешно честно момиче от Плевен?

Това трудно може да се обясни. Добре, да приемем някои хора за по-умни, отколкото са в действителност. Сигурно в БНТ са решили, че колкото повече показват новия държавен глава, толкова по-добре за Бойко.

И са прави – колкото повече показваха янетата, толкова повече се вдигаше рейтингът на Цветанов, нали.

Янетата вече са основният деликатес за телевизионните гладници ах, ненаяли се с глупости. И телевизиите като цяло са доминирани от наемниците на новия държавен глава. Тези хора безкрайно унижаваха от екрана Станишев. Сега той сигурно се утешава, че те унижават по същия начин и Бойко. Всичко се превръща в Женски пазар, където прегладнели продавачи грачат един срещу друг.

Пак те нарекоха тия дни едно политическо лице “нагъл и хладнокръвен престъпник” – така се говори вече в българския парламент, и дори си позволиха публично да го рекетират. Ах, какво лакомство беше това за репортерите. Те само чакат да им подхвърлят нещо, за да пируват с поредната мистификация. Превърнали са се в бездушни кукли, единици имат вече желанието да поразчовъркат някаква история. Кречеталата са главният сценарист. Телевизиите вече трудно държат очите си отворени, политическите реалности ги отегчават, наострят уши само за някакъв скандал, колкото и фалшив да е той.

Скучният Великов, бивш РЗС, няма никакви шансове, каквито и истини да говори, пред атрактивния Яне Янев, каквито и неистини да ръси.

Обаче никой не бива да се радва. Всички ще бъдат опозорени. Никой няма да може да се измъкне невредим.

Убийствата тепърва предстоят. Убийства с думи.

Важни, съдбоносни неща се претупват, за да се даде възможност на фалцетния гласец на мистификаторите да се извиси.

В една новинарска емисия (2 ноември) имаше репортаж, но с коментарни оттенъци – Би Ти Ви доста често успява да представи прилична продукция в този жанр – за необслужваните кредити. Били достигнали 4 милиарда лева. Ще станат и много повече, но никой няма куража да го каже все още. Обаче имало “светъл лъч” – износът нараствал. Бля-бля. И какво видяхме, докато лъчът изсветляваше? В някакъв цех, мизерен като обор, една женица чукаше по нещо. Оказа се, че кове някаква лопатка.

Износът нараства. Други две женици пък тъчеха килим. Трудът на аборигените. Обаче износът нараства.

В Оряхово пък имало бунт срещу директора на местната болница. Няма страшно, нали износът нараства. Обаче между другото научаваме, че болничната линейка била за скраб. Шофьорът й разказа, че не е минавала на технически преглед. Карали я на риск – така се изрази човекът. И това безумие минава и заминава.

У нас е така – живота го караме на риск. Истината я приемаме също на риск.

БНТ отдели внимание на новия държавен глава от улица “Арарат”, браво. Обаче претупа набързо с един скромен репортаж проблема с т. нар. дизайнерска дрога.

Сякаш някои употребяват този наркотик и това им пречи да виждат действително важното. Липсата на техника за откриване на тази дрога е проблем, неизмеримо по-важен от фантазиите, които се изживяват на улица “Арарат”. Нека телевизиите припалват романтичната си любов към новия държавен глава, но да намират и малко повече време за “дизайнерите”…

А случващото се на “Арарат” е образцов пример за тоталното изтрещяване в българската политика. Казвам онова, което мисля, а на когото не му хареса, да отиде да се навърта край плевенската школа за запасни офицери.

И къде впрочем са погребани българските политолози? Нищо не се чува от тях.

Между другото, наскоро се появи едно прелюбопитно изследване – “Експертите (българските) на прехода” на Достена Лаверн. Досега нито едно телевизионно предаване не покани някои от вечните си квартиранти, герои на тази книга. А би било много интересно.

***

Арогантността на мистификаторите върви редом с алчността за себепоказване, също отличителна черта на българската политика. И най-дребният повод се използва от някои, за да се покажат пред публиката. Или без никакво колебание се нагърбват с роли, далеч от положението им.

Външният министър Николай Младенов се появи в една новинарска емисия (Би Ти Ви), за да коментира терористичните инциденти в Атина, макар че това е работа на третокласен чиновник от неговото министерство. Изобщо не възрази, когато му сервираха три банални въпроса, каза нещо си и си тръгна.

САЩ, също тия дни, имаха забележителен принос в развитието на българската култура. Това беше участието на посланик Уорлик в сериала “Стъклен дом”.

Най-естествена в 4-минутния епизод бе играта на секретарката на посланика, която попита героите какво ще искат за пиене. На второ място, вълнуващ, но не толкова, бе и начинът, по който Уорлик предложи начос на героя на Калин Врачански. Трудна интерпретация, дори за голям актьор, понеже начосът се появи ни в клин, ни в ръкав на бюрото на американския посланик – може би като израз на световната финансова криза.

А по някое време той заподозря, че го канят да участва в карнавала по повод на Вси Светии. Това беше сериозно изпитание, но той се справи и с него – и ни се размина, без да се маскира като посланик.

***

Тъй. А защо трябва да защитим Венета?

Венета е добре известната ви Венета Райкова от “Горещо” (Нова телевизия). Тя от доста години, без особено да парадира, си върши работата – и при това добре, макар че напоследък ненужно се навира в политиката. Предаването й винаги е имало висок рейтинг. Публиката несъмнено я харесва.

Тия дни един страхливец, който се пъчи само когато е на бунището си, си е позволил една мерзост към Венета.

Бареков – това е въпросният страхливец, е публикувал една мръсотия в сайта, за който се твърди, че управлява. Това не е особено изненадващо, типове като него се препитават с измишльотини и дори с откровени, нагли лъжи, нерядко осигуряват техния трафик.

Но все пак, да обругаваш колежка, това вече е извън всякаква мярка. Едно е да носиш гербери на новоизбрания премиер, друго е да се държиш калташки с една жена.

За жалост, когато мнозина не разбират колко е позорно онова, което се случва на улица “Арарат”, подобни посегателства вече не изглеждат неприлични, неприемливи и брутални.

Килърите с думи са на мода и в нашия занаят. Екзекутори, които иначе се търкалят като плевенски честни девици в краката на силните. Това е тежка болест. Веднъж занесеш ли някому, който и да е той, гербери, ти окончателно си озверял, приличието няма никакво значение за теб. Свършен си. Онзи сайт, както и се очаква, твърди, че е “звярът в новините”. Само един безкрайно комплексиран човек обаче може да подчинява въображението си на подобни преувеличения. А по-скоро става дума за един импотентен слуга на лъжата.

Защо не защитите по някакъв начин Венета – или всички вече да се запътим към плевенската школа?

Кеворк Кеворкян

В.Труд