Свободният мит за свободата на словото

Къде е проблемът? Той се корени в липсата на концепция за развитие на медиите. През последната година у нас много се обсъжда медийният закон, но така и не може да се стигне до консенсус относно правомощията на медиите. От това съвсем ясно се вижда, че нашето общество не може да изгради национален модел на българските медии. За това не малка вина има и тясната обвързаност на политическите партии и техните благодетели с медийните босове.

Затова и медиите в България са активен манипулатор, а не медиатор. Често наблюдавано явление е липсата на безпристрастно отразяване на новините, вместо това те пропагандират дадена идея, а така наречената “жълта преса” в повечето случаи изказва неверни твърдения. За огромно съжаление медиите се схващат като вид власт или като част от някаква власт, а не като изразител от разнородните интереси на гражданското общество, които то произвежда ежедневно.

Медиите в България не са коректив, а легитиматор на властта. Политиците използват медийния елит като добавена власт за тяхно лично облагодетелстване. И те правят всичко възможно, за да имат тази власт на своя страна. Силата на медиите е част от сложната мрежа на явни и скрити механизми на властта, които в много случаи предопределят развитието на политическия живот.

По правило властта на медиите трябва да бъде духовна власт. Медиите предопределят мнението на аудиторията още преди дадено събитие да се състояло. Една от съществените характеристики на медийната власт е, че тя може да повлияе и влияе общественото мнение.

Основната задача на медиите се състои във възможността да кажат или премълчат определен проблем,т.е. да определят параметрите на познаваемост на ежедневието на индивида. Това ги превръща в източник на нов тип власт. Тя не е нито задължаваща, нито санкционираща, а убеждаваща. Затова и медиите са търсен съюзник в реализирането или поне споделянето на общата власт в обществото.

democraciabezsvoboda