Тодор Славков: Ебати прехода…

Тодор Славков гостува в „Шоуто на Слави“ на 10 ноември, 21 години след деня, станал символ на промените. Разговорът между него и Слави Трифонов се завъртя около комунизма; милиардите, които ги няма; привилегиите, които ги е имало; фигурите на дядото и бащата; днешните политици; и анархизма. Ето какво каза Тодор Славков по зададените от водещия теми, без да излиза и за секунда от типичния си шеговит стил:

За това къде е бил на 10 ноември:
„На 10 ноември 1989 г. бях в Швейцария, харчех държавните пари, бях на държавна стипендия, но на 11 ноември се оказа, че стипендията ми е спряна“.

За милиардите и патриотизма:
„Аз съм българин, но не се правя на патриот, защото нищо героично не съм извършил за нашата държава. Но ако беше вярно за тия милиарди, дето не мога да ги изхарча още… Ако имаше милиарди, сега щях да гледам от някоя яхта предаването на Слави и да викам – какво готино предаване, с тоя човек няма ли да се запознаем някой ден.“

За времето преди 10 ноември:
„Искаш да те излъжа, че живеехме като нормалните хора – не е вярно, разбира се. Имахме привилегии, това не може да се отрече, но тогава бяха шепа хора, наистина шепа хора – около 50 човека като се включи Министерски съвет, мани ги членовете на Политбюро… Имаше ред тогава. И нищо не се крадеше в сравнение с това, което се случи в тоя преход – ебати прехода… Тези хора, каквито и разходи да са имали, не че защитавам системата, но колко човека са имали държавни коли… Те сега ги имат много повече.“

За привилегиите и моторите:
Слави: „На мен не ми беше добре. Ти си бил добре, аз не съм. Имах един съученик от Троян – Николай Богомилов Стайчев, ходих му на гости в Троян и той отвори един гараж, където имаше някакъв супер готин мотор, който беше на сина на Милко Балев – Калин.“
Тодор: „Сигурно – купил му е мотор. Ето, това е привилегия. Кавазаки. И аз съм го карал тоя мотор. “
Слави: „И аз видях някакъв мотор срещу мен като извънземен и ми падна мандибулата. Значи той ще кара Кавазаки, а аз не мога и Симсон да си купя?! Времето беше такова – само вие с привилегии, ние – без.“
Тодор: „Някой ще го отрече ли това, че сме имали привилегии. Ако някой го отрече това е малоумна работа, то не може да се отрича.“
Слави: „Никой няма да го отрече. Ти имаше привилегии!“
Тодор: „Аз живеех като…“
Слави: „Като цар!“
Тодор: „Да, факт.“
Слави: „А ние?“
Тодор: „Добре, извинявам се.“
Слави: „Между другото, може и на майтап да го направи, но ти си единственият човек, който го казва това нещо.“

За дядо му:
„Ако мислиш, че дядо ми е харчил държавни пари, както сега правят… Това, че са му шиели чорапите е ясно, че не е вярно. Това са пълни глупости. Той обичаше да ходи на лов, имаше няколко неща, които обичаше. Но и сравнение не може да има с това, което се случва в момента.“

За справедливия строй:
„Имаше два строя. Горбачов предаде единия, независимо кой е бил прав и кой крив. Капитализмът – това е завършекът на развитието на човечеството ли – този несправедлив строй, в който 90 процента работят за 10 процента?!“ На въпроса на Слави, ако отречем комунизма и капитализма към какво да се съсредоточим, към анархията ли, Славков отговори с усмивка: „Аз съм анархист по принцип, добре, че ме подсети!“

За приятелите му сред политиците:
„Имам. И те са наши кадри."

afera.bg