„БОГ ДАВА НА ВСЕКИ НАРОД ТАКЪВ РЪКОВОДИТЕЛ,

Бяха изтекли по-малко от двадесет и четири часа, откакто се прибрах в България след няколко дневно посещение в Азербайджан, свързано с ролята ми на наблюдател по покана на Кабинета на Президента Илхан Алиев за Парламентарните избори на 7-ми ноември, макар че това беше само повод, тъй като братята-азери искаха отблизо да се запозная с тяхната Родина. Тъкмо в тази вечер, когато от доста време не бях гледал наша телевизия, на 10-ти ноември 2010-та, във всички новини медиите в страната съобщаваха за заклинанието на нашия Министър-Председател Бойко Борисов, Бог да го благослови, че едва ли ще се кандидатира за Президент на България, а ще работи докрай като Премиер заради положителните оценки на Брюксел и Вашингтон. Да си призная честно, нямах нито намерение, нито желание да пиша каквото и да е в продължение на много време, просто защото все още съм твърде впечатлен от Страната на Азерите – най-източната част на нашата Европа, която мнозина смятат едва ли не за дива и изостанала държава. Господи, каква тотална заблуда и искрено невежество – ще стане ясно защо, но веднага искам да кажа, че заглавието на този текст е цитат, това не са мои думи, а безкрайното и с гордост изречено откровение на Директора на едно от шестте училища в 15-хилядния град Пираллали, нефтодобивен център, намиращ се на около 100 километра северно от Баку. Откровение, което беше диаметрално противоположно на мотивите на Бате ни Бойко да продължи да бъде Премиер –

просто Президентът Илхан Алиев стратегира бъдещето на страната и народа си, а нашият Министър-Председател се интересува най-вече от оценките на другите, каквито и да са те, дори и настоящи партньори!?!

Та затова седнах да пиша – нещо като пътепис, нещо като политически анализ, нещо, каквото и да е, но при всички случаи в основата му стои болката ми за това, че нашата прекрасна Родина продължава да мисли за биологичното си оцеляване, докато други народи гордо и с достойнство се изправят пред световната общност!

За да бъда откровен трябва да кажа, че тръгнах от България твърде освободен, защото си мислех, че като Наблюдател, поканен от Кабинета на Президента Илхан Алиев, нашата съвсем скромна група от трима човека няма да се сблъска с други европейски наблюдатели. Не за друго, а заради до болка познатото ми театралничане по отношение на „така необходимото формиране на позиция”, която отдавна е взета в някоя от Централите на нашия скъп Общ Европейски Дом. Все пак, оказа се, съгласно всеобщите изисквания на Европейската демократична практика, че всички ние, независимо кой и как ни е канил, ще участваме в една незабравима игра на демокрация, присъща на съвременните наши Западни правила. Бяхме разпределени в екипи от по двама души, които трябваше да наблюдават изборния ден в 16 произволно избрани секции, да попълват съответни протоколи и накрая да съобщават оценките си за характера на процеса. Тези данни трябваше да дадат възможност на Вождовете от Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа, за да кажат крайното си мнение за това какво се е случило на Парламентарните избори в Азербайджан на 7-ми ноември 2010-та. Подсигуряването на тази така необходима демократичност беше осъществена с предварително раздаване на пликове, в които се съдържаха определени средства, които дори и Мони-Омразата, тоест нашият финансов министър Симеон Дянков, нямаше как да проследи, защото липсваха договори и подписи, значи нямаше как да се плащат данъци. Очевидно беше обаче, че тези твърди правила на демокрацията можеха и да се окажат гъвкави, тъй като най-важна беше оценката за характера на изборите – йезуитщината, че изборите все пак са били в някаква степен демократични, макар че е имало изключително много нарушения, които поставяли под въпрос крайните резултати. Е, това не звучи ли толкова близко с Последния Доклад на Европейската Комисия за България, че е похвален ентусиазма на Бойко Борисов и Правителството на ГЕРБ в борбата му срещу организираната престъпност, независимо, че няма нито един осъден!

Разликата, мили мои, е повече от потресаваща – нито ръководителите, нито народа на Азербайджан ще се трогнат от глупостите на Европейския Съюз, докато нашият Пожарникар ще се напикава от удоволствие, че са го похвалили, нищо че в случая няма никаква полза за народа на страната!

Та това е основното – Президента Илхан Алиев и неговата управляваща партия смятат за най-важно живота и просперитета на собствения си народ, докато „Бизнесменът” Борисов се очарова единствено от оценките на външни фактори!…

Азербайджан е една прекрасна страна, развиваща се с изключителни темпове, особено като се има предвид факта, че само преди 18 години преживя драматичната война в Нагорни Карабах и се оказа в полуразпад. Ако някой си мисли, че в случая става дума за религиозен сблъсък, горчиво се лъже – просто Великите Сили искаха да поставят на колене този народ заради природните му богатства от газ и петрол. Да, до ден днешен тъкмо Нагорни Карабах е болката на Азербайджан, но нито неговите ръководители, нито народа е склонен да се ожалва от това толкова несправедливо решение на проблема – просто и покойният Гейдар Алиев, и неговия син Илхан Алиев, както и народът, смятат, че само с икономическия и жизнен напредък на страната и хората, могат да намерят собственото си бъдеще. Тъкмо в този контекст може да бъде обяснено гордото и достойно поведение на Азербайджан спрямо всички основни политически играчи, домогващи се по някакъв начин да формират дневния ред на страната – САЩ, Европейския съюз, Турция и Русия. Обяснението е просто – за разлика от Българския Премиер Бойко Борисов, завършил Милиционерската Академия, Президента Илхан Алиев е интелектуалец от най-висока класа! Преведено на езика на избирателите, нашите казват, че Бате Бойко ще разкаже играта на предишните, докато за Илхан Алиев, че осигурява бъдещето на хората! С други думи, в избора си за Пожарникаря една трета от българският народ гласува на шопския принцип: „Аз не искам да съм добре, искам на Вуте да му е зле!”. Е, когато на Вуте му е зле, на Нане няма как да му е добре, което наследниците на простоватите хорица от всички краища на България все още няма как да разберат – всеки един от нас може да бъде добре, когато и другия е добре, не ви ли влезна най-после в тъпите кратуни това просто правило, а?…

Ако някой си мисли, че това състояние на Азербайджан се дължи само и единствено на природните ресурси, отново се лъже – основните приоритети са образованието, науката и селското стопанство.

И може би най-важното от гледна точка на стратегическото мислене за Народа и Държавата – натрупването на „Златен Фонд”, който да осигури тъкмо тези приоритети за страната, след като залежите от петрол и газ в един момент се изчерпат, първите до 20, вторите минимум до 100 години. Към момента става дума за 25 милиарда долара, а целта е до 15 години те да нарастнат до 84 милиарда – забележете, това са средства не за харчене, а за дългосрочно инвестиране в бъдещето на населението и Държавата. И пак казвам – насочени към науката, образованието, селското стопанство и различна от нефтодобивната индустрия, като например туризъм, автомобило-строене и високи технологии.

В тази връзка един от грузинските колеги ми сподели отвращението си от Симеон Дянков като проводник на Световната Банка относно унищожаването на Грузинската Академия на Науките, която все пак, благодарение тъкмо на партньорството си с Азербейджан, успяли да възстановят, но че Грузия няма да остави нещата така и ще заведе Дела срещу Българския Министър на Финансите във всички възможни Съдебни институции! Та по този повод се замислих, дали подобно на колегите от Българската Академия на Науките, така и всички граждани на България да не заведем дела срещу това абсолютно несъстоятелно феодално момченце, което има Мисията да унищожи Страната, просто защото мрази всичко българско! Ей, народе, тук не се иска да си жертваш живота, просто да си потърсиш правата за пенсиите, за осигуровките, за заплатите и т.н. – просто разбери, че докато като народ не се изправиш, ще си заслужиш тъпото управление, което в момента не знае какво да прави с Държавата и я унищожава постепенно!?!

Иначе, да кажа, в Азербейджан научих още много потресаващи неща, като например фактът, че при последното си посещение в нашата страна на Президента Илхан Алиев по покана на нашия Президент Георги Първанов, Премиерът Борисов отказал да го приеме с мотива, че не Той го е канил?!?…

А човекът дошъл с откровената оферта да помоли тъкмо България да се превърне в икономическия мост между тази специална държава Азербайджан и Европейския Съюз?!?… Очевидно, Бившият Сикаджия, Отговорник за Кражбите на коли и Охранител, или не е могъл да стопли с пожарникарския си мозък за какво става дума, или е бил предупреден от тези, които Му дават такива високи оценки, да не предприема нищо?!? Сега, безпросветни ми народе, сещаш ли се защо Мутрата получава високи оценки от Брюксел и Вашингтон, а ти затъваш в мизерия – ами защото Неговото Правителство досега е усвоило по-малко от 100 милиона от Еврофондовете, докато страната си плаща вноската от 700 милиона, което значи, че Те спестяват пари на Европа, които и ние плащаме – е, сега светна ли ви защо е тази подкрепа?!? По друг начин да те питам, както казваше Славейков, не народе, а мършо, с нещо подобри ли се собствения ти живот, за да благоговееш пред това недоразумение Бойко Борисов и Правителството Му, което вече дори и Брюксел не издържа – виж само оценките за политиката на Миро Мършата, станал Министър на Земеделието като Шеф на кучкарника на Премиера?!?…

На фона на простотията българска, било управленска, било народна, Ръководството на Азербайджан, подкрепяно безусловно от народа си, прави неща, които ние, уж старата Европейска Цивилизация, не можем и да си представим. На първо място, след като преди няколко години изгони от страната Посланика на САЩ, недоразумение, наподобяващо нашето Джеймс Уорлик, заради недопустима намеса във вътрешните работи на Държавата, чиято цел беше превръщането на Азербайджан в Американски Сателит, в Баку все още няма Американски посланик, което изобщо не пречи на хората да бъдат щастливи, дори им помага! На второ място, въпреки културната, езиковата и религиозната си близост с Турция, която наподобява връзките между Македония и България, Азербайджан отказа безвизов режим за турските граждани, поради опасения от каквато и да е бъдеща турска инвазия в страната. На трето място, независимо от на пръв поглед братските си отношения с Русия, въпреки наличието на значимо руско малцинство, към което е налице абсолютно толератно отношение, най-малкото заради едновременното обучение на децата в училище на азерски и руски езици, Държавата не позволява на Руските енергийни гиганти да експлоатират собствените й природни ресурси! На четвърто място, имайки предвид, че тъкмо Азербайджан се превръща в един от основните енергийни доставчици на Европа, Ръководството на Страната и Народа гледат повече с омерзение на опитите европейските партньори да ги поучават в правилата на политическо поведение! На пето, шесто и т.н. място стоят също така сложните отношения с Иран и другите съседни страни, които се преценяват съвсем деликатно, но в основата на връзките с всички стоят интересите на Държавата и Народа!!!

Та, затова става дума, когато правя някакви аналогии не само със сегашното, но и с някои от предишните управления на България, макар че страната ни никога в цялата си история не е имала по-бездарно управление от това на ГЕРБ!!!…

Може би наистина прибързах малко с изводите, но да си кажа честно причината беше откровението на Премиера Борисов, че за него най-важни са оценките на Брюксел и Вашингтон, а не хората от страната, селско-стопанските производители, учените от Българската Академия на Науките или студентите и преподавателите от Софийския Университет, както и всички достойни граждани на страната, към които причислявам дори и някои заблудени гласоподаватели на ГЕРБ! И то на фона на необяснимото, поне за мен, подценяване на факта от всички български медии, че все пак днес е 10-ти ноември, навършват се 21 години от падането на Социалистическия режим, което може да значи само това, че „свободните журналисти” вече са приели идеята на Бате ни Бойко, че Прехода започва от 5-ти юли 2009-та година. Иначе казано, новото летоброение на България се свързва с началото на управлението на милиционерско-физкултурно-обслужващо-придворното правителство на ГЕРБ, състоящо се от представители или техните наследници на лакейската прослойка на бившата Комунистическа партия – за каква Държава тогава става дума, ако слугинските медии наистина смятат, че е така?!? Може би в това се състои и обяснението на факта, че за последната година и четири месеца, откакто Бойко е начело на Страната, броят на желаещите да емигрират в чужбина се е увеличил шест пъти, та затова мълчат продажните медии?!?

Ей, хора, опомнете се най-после, нима не виждате за какво става дума, нима не усещате накъде ни водят Пожарникаря, Цецко Цървула, Мразещия всичко и всички „Мони-Омразата”, Шибаняка Божидар Димитров, Миро Мършата, Нарциса Младенов, дето щеше да се жени, Амон-Ра /Сергей Игнатов/, да не изброявам повече!!!…

Първият ден в Баку беше посветен на разходка сред основните му забележителности и започна от крайбрежния булевард, който преди пет години е бил четири, а сега е двадесет и два километра. После посетих Института по Литература към Азербайджанската Академия на Науките, чиято сграда е по-голяма от тази на Българския Парламент, а в неговата библиотека има безценни съчинения, датиращи от повече от 10 века. След това влязох в няколко от множеството Университета в този 4-милионен град, в който преклонението към историята и образованието надвиши всичките ми предварителни представи и може да бъда сравнено само с любимата ми Европейска столица – Лондон. За да завърши в Светая-Светих на Държавата, а именно Азербайджанската Академия на Науките, в която се чувствах едновременно както възвишен от преклонението, което този народ отдава на познанието, така и омерзен от мутренското пренебрежение към моите колеги, демонстрирано в собствената ми Родина от Премиера и неговите приближени…

На вторият ден все пак трябваше да свърша и работата, за която бях официално поканен – да проследявам демократичния характер на изборите за Парламент на Азербайджан в определените от Европейската Академия за Наблюдение на избори 16 Секционни и съответната им Районна избирателна комисия. С други думи, онова познато упражнение и по-скоро унижение, понеже все пак е 10-ти ноември, на което всички ние бивахме подлагани, докато станем членове на Европейския съюз, който подмина тоталното купуване на гласове след това, очевидно разпознавайки го като нормална демократична практика. В интерес на истината трябва да кажа, че изборният ден на 7-ми ноември 2010-та година в Азербайджан, поне в местата, които трябваше по задължение да посетя, мина повече от спокойно –

нямаше мутри с джипове, цигани, които чакат да им се плати, за да гласуват или посещения на нагли политици, избиващи личностните си комплекси с надменното си държане към околните.

Пак повтарям, аз и моят колега наблюдавахме изборния процес в провинцията, където по-скоро би трябвало да се очакват всички наши български „демократични” практики, а не в столицата Баку. Нищо подобно не се случи – хората бяха открити, усмихнати и видимо щастливи не само за вота си, но и поради твърде случайното за тях обстоятелство тъкмо българи да ги наблюдават как гласуват! Толкова се чувствах радостен заради това, че тези отрудени, но и достойни хора, изпадаха във възторг при споменаването на името България, убеждавайки ни, че никога не са преставали и винаги ще питаят само искрени и братски чувства към нашия народ! Имаше и мнозина, които преди 30-тина години са почивали на нашето Черноморие, нещо, което поради някакви тъпи политически причини не могат да сторят повече от десетилетие! И съвсем искрено предаваха съкровените си пожелания за просперитет и щастливо бъдеще към българския народ!!!

Не знам дали колегите-наблюдатели от България, включително и нашите депутати, са усетили чисто човешките измерения на изминалите Парламентарни избори в Азербайджан, но за мен най-важното беше не само твърде прецизната им подготовка, но най-вече настроението и чувствата на хората, с които говорих. Всички те, включително и тези от опозицията, признаваха, че под ръководството на Илхан Алиев, така или иначе, Държавата следва достойна и самостоятелна политика, която води към просперитет на хората и страната! Да, представителите на опозицията имаха резонни предложения, като например възможността да бъдат отзовавани депутатите, но иначе нямаха съществени различия относно приоритетите в бъдещето на Азербайджан!!! Всъщност, точно това написах на моя приятел, писателя Димитър Томов, лидера на нашата „професорска партия”, че за да бъдем сериозна политическа формация, ние трябва да предложим на цялата нация стратегическа визия за развитието на страната за бъдещите поне 30-40 години напред. Не толкова модерната Европейска Директива 20-20, колкото Национална Доктрина за Развитието на България, в която съвсем определено да присъстват и възможните алтернативи – в Европейския Съюз или Самостоятелен път на развитие! Ще го обясна след малко, защото май пак се отплеснах.

Следващият трети ден отдадохме не само на посещения на култови за Държавата места, като например „Алеята на шехидите”, в която са погребани не само видни държавни ръководители, а също и обикновени хора, дали своя принос за развитието на Страната, но и на някои деликатни срещи с политици, чиито имена не мога да спомена по обясними причини! Най-интересното в случая беше, че Ръководители на Азербайджан и тези посланици, с които говорихме, споделяха почти едно към едно това, което предния ден ни бяха казали самите граждани на Държавата. Всички те, особено посланиците, защото за азерите това беше обяснимо, споделяха невероятната в техните очи симбиоза между Държавен Глава и Народ, не за друго, а защото този човек създава не само икономически просперитет на нацията тук и сега, а също в далечно и обозримо бъдеще, но и най-вече възражда и възпроизвежда така необходимото за всеки народ достойнство!!!…

Признавам си, че прелитайки съответните разстояния до София, независимо от инстинктивния ми страх от самолети, някак си започнах да пребивавам в други реалности! Изведнаж ми стана безразлично дали поради ураганния вятър над моята столица самолетът ни ще се разбие, защото осъзнах с безпощадна яснота колко много неща са разбити в душите ни български! Най-важното от тях обаче е тъкмо драматичната липса на нашето усещане за общност и другото му измерение – тоталното отсъствие на чувството за Държавност!

Господи, не може, някак си не е нормално, български премиер да казва, че за него са по-важни оценките на партньорите, отколкото действителното състояние на нацията, на хората в сферите на здравеопазването, образованието, селското стопанство, отбраната, социалните дейности и какво ли не още?…

„Бог дава на всеки народ такъв ръководител, какъвто заслужава!”. Колко много тази азерска поговорка прилича на нашата, че „всеки народ си заслужава управлението!”. Разбира се, с тази фундаментална разлика, че в азерския вариант първостепенна е ролята на Господ, когото ние може би никога не сме опознали. Затова и в цялата си история сме го търсили тук, на земята, макар че никога не сме го имали – колко драматично дълго през вековете нашата общност е търсила своя Лидер, който да й даде някаква промисъл и светлина за настоящето и бъдещето. Не е случаен фактът, че повече от три века след като страната ни губи своята държавност в рамките на Османската Империя, в народното творчество отсъства името на който и да е български владетел! Просто защото политическият ни елит тогава не е успял да изпълни най-важната си задача – да осигури възпроизводството на Държавността, раздробил е Страната на три Царства, всяко от което заради собственото оцеляване на съответния владетел е ставало васал на Империята. Единственото име е това на Патриарх Евтимий, разбира се Духовният Водач, Божият Човек, който съвсем естествено се превръща в Моралната Съвест на общността! Друг е въпроса, дали тя го е заслужавала, особено в условията на възпроизвеждащото се от хилядолетие и до ден-днешен типично българско раздвоение между християнско и езическо, този извечен наш драматизъм между Христос и Тангра, в който елементарния и ежедневен изход се свежда до бита, до утре, най-много до вдруги ден!

Вярно е, че и историческата съдба на нацията допълнително влива свежи струи в тази наша безпощадна раздвоеност, жестокост и инфантилна безпомощност в опитите най-после да съградим Държава. За последните 133 години общността преживява три фундаментални прехода – след 1878-ма, 1944-та и 1989-та, което допълнително амортизира и в голяма степен деградира националната психика. И винаги „спасението” е било външно – в съюз с Германия, членство в Съветския пакт и сега в Европейския съюз, нещо, което през цялото време някак си е снемало от Ръководството и Народа на Страната отговорността за собствената Държава! Та затова може би не е случайно, че за Премиера Борисов са по-важни оценките на Брюксел и Вашингтон, отколкото състоянието на народа! Ето защо, от Баку споделих с лидера на нашата партия „България за всички” Димитър Томов, че ние трябва да предложим на Нацията дългосрочна стратегия за собствено развитие, защото, представете си, че в определено бъдеще Европейския съюз се разпадне, каквито индикации има още сега, най-вече по отношение на общата европейска валута? Какво това ще означава за България – нов преход, ново състояние на социална аномия и ново, този път наистина най-сериозното изпитание за българската национална психика! В случая въпросът не се свежда до това, дали „АБВ” на Президента, дали „професорската партия”, БСП, ДПС и т.н., ще отстранят или заместят ГЕРБ в управлението на Страната, пълноправен член засега на Европейския съюз и НАТО, а доколко всички те, заедно или поотделно, ще представят бъдещата дългосрочна визия на Държавата! Защото, нека си сложим ръката на сърцето – никой не си е представял, че Османската Империя може да завземе Константинопол, че Третият Райх на Фюрера ще рухне, че Съветският блок ще се сгромоляса! Е, каква е историческата гаранция, че това няма да се случи с Европейския съюз и НАТО, а?… Това казвам и аз, каквото току-що си помислихте – какво ще правим, ако не ние, то нашите наследници в бъдеще? Ами нали тъкмо това обяснявам –

държавническото мислене предполага преди всичко така необходимото стратегиране на собственото бъдеще на страната, а всичко останало би следвало да бъдат инструменти за неговата реализация!!!…

Не знам дали решението да споделя всичко това, което съм си мислил през всичките тези години, е следствие от факта, че прекарах твърде много време в самолетите, от които по принцип се страхувам, но те ме доближаваха до Онзи, чието творение сме всички! Не знам дали не греша в оценките си, защото нито ученият, още по-малко политикът, трябва да говорят от позицията на истината от последна инстанция, с която всички други трябва да се съобразяват! Със сигурност знам обаче, че след Азербайджан, празнотата ми по отношение на всеобщата българска липса на чувството за Държавност ме задължава и ще продължава да ми вдъхва сили да намерим така необходимите допирни точки в осъществяването на една скромна цел – да направим Република България едно наистина добро място за живеене, с което бъдещите поколения ще се гордеят!!!

проф. Людмил Георгиев

10-11 ноември 2010-та