Къде е заровено кучето в отношенията ни с руската мечка
Мога само да предположа, че Борисов не иска да дразни руския си гост, който обаче няма как да не знае за интервенцията на ЕС, щом дори моя скромна блогърска милост знае. А и Борисов, който обича да потупва чужди гости по гърба и да приказва напосоки без много да му мисли, не се слави с особена диплочматичност. Така че смея да твърдя, че „другаде е заровено кучето“, както се изразяват руснаците, когато искат да кажат, че „другаде е ключът от бараката“. И ако съм „познал“, кучето, което подари Борисов на Путин и стана център на медийното внимание в двете държави, ще придобие още по-символично значение далеч преди да бъде „заровено“.
Близко е до ума, че Йотингер си е говорил с Борисов за пари. Защото ситуацията с подписването на договора за „Южен поток“ за България е като в неприличния виц за голата жена в бара, която спокойно си поръчвала птиета, но се сопнала на бармана да не я зяпа, на което той отвърнал, че иска само да не пропусне да види откъде ще извади парите си плати.
Откъде ли ще дойдат пари България да си плати своята част от „Южен поток“? Борисов набляга на далечното бъдеще, когато българските правителства щели да получават милиарди от печалбите от (непостроения) газопровод. Дали той изобщо ще се състои под конкурентния натиск на далеч по евтиния и далеч не така „закопан“ западен проект „Набуко“, предстои да видим. Но ако се стигне до етапа на инвестирането българските власти ще изпаднат в положението на друга смешка в бара: на каубоя, който със стоманен поглед си поръчвал и всеки път повтарял“бързо още едно, преди да се е почнало“, а когато му поискали сметката изхлипал: „лелеее, почна се“!
Ще ми се трети виц, този път от руската съкровищница на майтапите за сметка на бедните чукчи ( но в случая за сметка на самите руснаци), да е обяснението на загадката от преговорите с Путин в София. Това е онази смешка за руския ловец, който не послушал чукчата в тайгата да не стреля преди да му кажат – изплашил се и гръмнал тичащия след тях мечок, а ядосаният чукча му рекъл: „ ха, сега да видим кой ще носи мечката 20 километра“.
Путин дойде с гръм и с намерението да се порадва на българската капитулация, както предрекоха руски журналисти. Но дали пък не бърза да дели кожата на недоубитата мечка?
Изгърмя ли си Путин патроните в софийската тайга, подценявайки логиката на ловуването в европейския резерват и на българските „чукчи“?
Ако това се окаже вярно, както ми се струва, може да няма нужда да местим съветския паметник от центъра на София. Само ще сменим централната фигура на войника с автомата с тази на еврокомисаря с телефон в ръка. А отдолу ще е справедливо да напишем: „ На армията от еврочиновници, с благодарност за особождението от руско енергийно иго“.
Да видите после как тълпи от измамени български комисионери, загубили достъпа си до комисионните, ще има да протестират пред паметника на еврокомисаря!
Иво Инджев
www.ivo.bg