Опознавателно
С особена острота днес стои въпросът – накъде потегляме сега? Кой е истинският лидер и кой е фалшификат? Дали трябва да поискаме нещо различно от една стотна от наследството на Живков, който сам нарече режима си „недоносче“, или пък който наследникът му Петър Младенов зрелищно довърши, обявявайки капитулацията на режима и икономическата катастрофа.
Независимо от етикетите, геополитическата ориентация и отношението към тоталитарното минало са индикаторите на двете политически гнезда в България.
Премиерът излъчи грешния феромон, хвалейки комунистическия диктатор и без да иска (дали) се присъедини към мухлясалото патриотарство на президента, който няма власт над съдбите, но злоупотребява с душата на българите.
Няма място за шикалкавене. Нормалните хора не могат да се преструват, че нещата вървят в правилната посока. Към трите фалита на Живков ли сме се запътили?
След благоприятното разрешаване на въпроса с нашата геополитическа ориентация, вторият ключов въпрос на политическия феромон е отношението към тоталитарното минало и неговият символ – Тодор Живков.
И дори не става дума за разпределение по оста ляво-дясно. По-скоро става дума за това кой принадлежи на миналото и кой принадлежи на бъдещето.
Това е и една от причините центристките партии да нямат много щастлива съдба у нас. Защото център между лъжа и истина няма.