Реставрацията на клана Живкови от слугите му
Втората серия от „Филчевгейт” отново взриви държавата след близо 10 години. Този път той не е потърпевш, както в историята с неговото подслушване, завършила с оправдателни присъди за всички набедени, че са натъпкали дома му с бръмбари.
Сега един западен журналист – германецът Юрген Рот, го обвини, че е организирал убийствата на бившия си приятел – военния прокурор Николай Колев, и на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Един вътрешен министър е на път да изгуби окончателно авторитета си и дори позициите си, ако не успее да внесе в съда доказателствен материал срещу Никола Филчев и соченият като негов приближен Алексей Петров – главен герой по т.нар. дело “Откопод”. А едно правителство, заложило цялата си състоятелност на битката с престъпността, е на път да се дискредитира и провали.
Всичко това повдига серия от сериозни въпроси:
– Какво чак толкова съдбовно стои зад бившия главен прокурор на България, че неговото възкресение от забравата е в състояние да разтресе цялата държава и управлението й?
– Защо фигурата му минава като червена нишка през целия вече 21-годишен български преход и всяка нейна публична поява ражда чудовищни скандали?
– Кой и как произведе тази личност в общественото пространство? – – Кога и защо тя се активизира и до какво води това?
– И дали зад необяснимия и стремителен, но крайно скандален развой на неговата кариера не се крият отговорите на най-важния политически въпрос през последните две десетилетия – кой изтласква определени личности на вълната на властта?
– Кой е онзи мистичен кръг, определящ дневния ред на държавата, чиито членове никой не назовава, но всички говорят за тях?
– Приключила ли е битката с олицетворението на тоталитарния режим в лицето на клана Живкови, след като пряко обвързани с него фигури непрекъснато се появяват на ключови позиции във властта?
– Дали не се оказва, че зад кулисите по върховете тече продължителна борба за реванш и реабилитация на фамилията и обкръжението на бившия пръв партиен и държавен ръководител?
– И в крайна сметка дали в момента не се извършва онази реставрация, станала в историята преди два века във Франция?
Дяволът се крие в детайлите, гласи една стара сентенция. В дребните неща, които на пръв поглед изглеждат незначителни. Но когато бъдат съпоставени, се очертава общата картина.
Скандалът с Филчев избухна седмица след похвалите на премиера Борисов за управлението на Тодор Живков
Министър-председателят каза, че е некоректно да го сравняват с комунистическия управник. „Защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство. Не, не ми харесва (сравнението с Живков – б.р.), защото сме несъизмерими. Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние само приватизираме това, което е построено до тогава”, заяви министър-председателят в интервю за Нова телевизия. Признанието за бившия диктатор прозвуча във вихъра на друг паралелен скандал, дискредитирал най-приближения човек на Борисов – вътрешния министър Цветан Цветанов, който се оказа необяснимо забогатял за кратките срокове, откакто е във властта. Разкритията дойдоха на фона на още един паралелен провал на дясната ръка на премиера – пускането под домашен арест на главния герой от знаковата акция „Октопод” заради липса на обвинения.
След изявленията за Живков десницата избухна. Обвини Борисов, че е първият човек, който реабилитира комунизма и Тодор Живков. Накрая сезира Европейската народна партия за думите му. Опитът на Волен Сидеров да защити патрона си, повтаряйки същата теза, не даде никакъв ефект.
Борисов не за първи път демонстрира симпатии към Живков. През 2003 година, когато бе главен секретар на МВР, в интервю за „Ройтерс” той заявява: „Изкарал съм два университета – един със Живков и един с Царя. Години наред, в неформална атмосфера, съм слушал и наблюдавал тези двама велики мъже в историята на съвременна България. Всеки от тях обичаше държавата и народа по свой начин – и двамата бяха изключителни личности.”
И допълва оценката си с лични спомени от времето, когато е бил охранител на бившия Първи: „През 1992 г., когато всички обърнаха гръб на Живков, когато стана не само непрестижно, но и опасно да имаш нещо общо с него, аз отидох при него и останах, докато го погребаха. До края на живота си Тодор Живков гледаше на мен като на член на семейството му.”
Явноднешният премиер е продължил да се възприема като част от клана Живкови и след смъртта на титуляра на фамилията.
През 2001 година фотографски обектив е фиксирал Борисов, застанал плътно зад внучката на Живков в Правец при откриването на паметника на генералния секретар на БКП.
Всъщност Евгения Живкова и Бойко Борисов влизат открито в политиката през една и съща година – въпросната 2001-а, когато внучката на Живков става депутат, а охранителят му – главен секретар на МВР. Годината е знаменателна и с появата на Симеон Сакскобургготски, самообявил се за спасител на нацията. След което бившият цар създава световен прецедент в политиката и става премиер. До този момент той също е охраняван от Бойко Борисов, когото изстрелва на високия пост във вътрешното министерство. Симеон спечелва изборите след продължително дискредитиране на предишното управление на ОДС и правителството на Иван Костов, в което водеща роля играят скандалите, предизвикани от тогавашния главен прокурор Никола Филчев.
Странното в случая е, че Филчев заема поста на обвинител №1 в държавата именно по времето и с протекциите на кабинета „Костов”.
Тогавашният министър на правосъдието Васил Гоцев го назначава за свой заместник. А по настояване на Гоцев и със застъпничеството на председателя на парламента Йордан Соколов, Филчев е предложен и избран на овакантения пост на главния прокурор през февруари 1999 г. Това става месеци преди смяната на 10 министри в кабинета на ОДС и старта на атаките срещу правителството.
Връзката на Васил Гоцев с Филчев води към далечните времена на Живковото управление.
Двамата са приближени на Ярослав Радев
Академикът Радев е дългогодишен шеф на Законодателната комисия в Народното събрание, зам. – председател на Държавния съвет и председател на Съвета по законодателството при Държавния съвет. Той е и един от авторите на т. нар. Живковска конституция от 1971 година. Радев пише не само законите, но и указите, с които се управлява комунистическа България. А Васил Гоцев е негов юридически съветник, спечелил си в този период прозвището „Мистър Пържени яйца”. Причината е угодническото му поведение към Радев. Случката, лепнала му този прякор се разиграла край морето в станцията на Държавния съвет. Докато се излежавал на плажа, Ярослав Радев замечтано казал: „Ех, да имаше сега едни пържени яйчица…” Чевръстият Гоцев припнал до кухнята и занесъл лично скромното лакомство на началника си.
Ярослав Радев има пряка намеса и в кариерното развитие на Никола Филчев. Той благословил изтеглянето към София на никому неизвестния съдия от районен съд във Варна. Това става под ръководството от тогавашния главен прокурор и дясна ръка на Радев – Костадин Лютов. По негово предложение през 1977 година Филчев става асистент в Института за правни науки към БАН, веднага след като Лютов го оглавява. Филчев започва преподавателска дейност и в юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски”. Веднага получава и жилище от държавата. Кариерата и битовото му устройство се развиват благополучно. Има подозрения, че още във Варна Филчев и брат му Ангел са „приобщени” към Държавна сигурност (ДС). Преподаватели и студенти от онези години си спомнят, че никой не е искал да седи на една маса в Яйцето с Филчев, тъй като всички знаели за доносническите му ангажименти. Според последните разкрития на Николай Колев-Босия Филчев е бил агент с псевдонима „Самуилов”. О.з. ген. Атанас Атанасов пък твърди, че досиетата на 1000 души от ДС са били унищожени още преди 10 ноември 1989 година с цел да бъдат запазени и внедрени в новите структури на властта.
Филчев защитава докторска дисертация едва през 1986 година, а се хабилитира през 1990 година. 7 години по-късно и 2 години преди да стане главен прокурор – през 1997 година, той започва да преподава в УНСС. Това е учебното заведение, в което приблизително по същото време, според признанията на ректора му проф. Борислав Борисов, попада като преподавател и бившата барета и служител на ДАНС Алексей Петров. По-късно двамата заживяват на една улица. А с днешна дата са обвинени за тесните контакти помежду си и за съучастничество в убийства.
Тъй или иначе юридическата звезда на Филчев изгрява благодарение на старанията на Ярослав Радев и Костадин Лютов – законовият камшик на тоталитарната държава и лично на Тодор Живков. Според свидетелства на преподаватели в СУ „Св. Климент Охридски” двамата лично са обгрижвали обучението на сина на тогавашния Първи – Владимир Живков, в юридическия факултет на Алма Матер. Години по-късно
Филчев лично се погрижи за зетя на Тодор Живков
– Иван Славков. След скандалното разследване на Би Би Си за корупционни схеми в Олимпийския комитет, Филчев като главен прокурор заведе дело срещу британската телевизия за оклеветяването на Славков.
След края на мандата му бе назначен за посланик на България в Казахстан и оскандали поста, пътувайки по света, без да уведоми външно министерство и прекратявайки предсрочно мандата си по лични причини. Днес Филчев нарича този период от живота си „заточение”. Десницата обвинява президента Първанов за назначението. Приближени на държавния глава обаче твърдят, че това е бил опит за елиминиране на машата на клана Живкови от политическия терен.
Ерата „Филчев” в прокуратурата съвпада със старта на политическата кариера на внучката на Живков – Евгения, и на бодигарда му Бойко Борисов. Когато преди година Жени Живкова отказа обидена да се кандидатира за трети депутатски мандат от листата на БСП, тя се мотивира с две основни причини: „Не ми дават възможност да се развивам от страх да не изпъкна”.
И още: „БСП е отговорна, че не е дала оценка на Тодор Живков”. Оценката вече е дадена. Но не от БСП, а от самият премиер на държавата Бойко Борисов, който за разлика от Живкова получи най-голямата възможност да се развива и да изпъкне. Получи и възторзите на внучката, която е охранявал, за публичното признание на дядо й. „Това е една оценка, която до този момент никой друг политик от ранга на премиер или от позицията на Бойко Борисов, дори от социалистическата партия не е давал за времето на социализма. И смятам, че това е изключително ценно и достойно от негова страна, защото моето мнение е, че той наистина мисли така”, заяви Жени Живкова и додаде: “Мисля, че той не се е изтървал случайно. Смятам, че е чакал удобен момент.”
Внучката нарече постъпката на бодигарда “достойна и честна”,
уточни, че го е направил и заради себе си и беше единствената, която похвали Борисов за това изявление.
Макар да изглеждаше като изтърван, очевидно неслучайно на терена отново се появи и забравеният Филчев. В удобен момент, когато управлението на охранителя на бившия диктатор се тресе от скандали. Привидно той се задейства от индиректните обвинения на вътрешния министър Цветанов, но получи огромен медиен терен за оправдания.
И накрая прозвуча и подкрепата на премиера за него – че в нощта на убийството на военния прокурор Николай Колев, за което Филчев е подозиран в пряка намеса, тогавашният главен прокурор лично се е обадил на тогавашния главен секретар на МВР, за да му даде карт бланш за прецизно разследване. След това изказване на Борисов
Филчев изчезна от медиите
А топката остана в Цветанов, който или трябва да събере годни доказателства, за да докаже вината му в съда, или… да си подаде оставката.
Точно тук издиша версията, че Филчев се е появил, за да замъгли скандалите около имотното състояние на вътрешния министър. Никой не се съмнява, че разкритията за него дойдоха по линия на Алексей Петров. И всички се съмняват, че обвиненията срещу двамата ще издържат в съда. Нищо чудно след делата да се окаже, че Петров и Филчев са хората с най-чисти биографии. А поборникът срещу тях да освободи поста и да не застрашава повече реставрацията на клана Живкови във властта, прокарвана смело от Бойко Борисов.
Цензура върху медиите, контрол над университетите и училищата, промени в избирателната система. Не, това не са белези на управлението на кабинета „Борисов”.
Това са характеристиките на реставрацията на Бурбоните във Франция, започната от Луи ХVІІІ след краха на Наполеон. Към това се прибавят и още сходства, макар и белязани от спецификите на времето. Конфликт между краля и законодателната камара, намаляване на броя на депутатите, натиск върху банкерите, зърнена и картофена криза, прераснала в световна продоволствена криза. Френската монархия се реставрира в продължение на 30 години, след което умира завинаги. Битката за реставрацията на Живковия клан продължава вече 20-а година. България първо се управляваше от неговата номенклатура, сетне от нейните деца, а сега от слугите й. Просто внуците им още не са пораснали дотолкова, че да поемат властта. А слугите свършиха най-важното за този клан – реабилитацията на Живков вече е официален факт, който привлича червените избиратели към партията им ГЕРБ. Остава да разберем дали БСП най-сетне ще събере смелост да се еманципира от своето минало или ще полегне мъртва в краката на Живковата прислуга.
Ива Николова