А МОЯТ ГРАД ПРИЛИЧА НА ОКОП. КРАДЦИ НИ ВОДЯТ, МАЙКО, ЗА НОСА, КАЖЕТЕ, ДОКОГА ЩЕ ГИ ТЪРПИМ

БАЛАДА ЗА ПРЕЯЛИЯ С АСФАЛТ

… отдавна не ухае на липа – вони на асфалтирана несрета! –

така жестоко Варна разкопа и усвои „едни парички“ кметът,

от левия във десния си джоб прехвърля ги – и скоро пак ще иска,

а моят град прилича на окоп, от който няма мърдане – и изход,

изчезна нейде лятната роса, във Морската градина няма птички,

крадци ни водят, майко, за носа, и чудя се защо мълчим им всички! –

изпапкаха паричките ни прим, и питам се – аз, просякът пред храма,

кажете, докога ще ги търпим? – а отговорът никъде го няма,

и моля, преглътнете този стих с уиски с лед – и две големи соди! –

преяде със асфалт Иван Портних, и вече му е време да си ходи.

Валери Станков