Уорлик трополи като слон в стъкларски магазин
Какво ли не е виждала родната политическа действителност, но такъв американски посланик, май, ни е за сефте. Толкова словоохотлив, чевръст и влюбен в родните медии дипломат не ни беше спохождал. Има дни, в които се появява по телевизиите дори повече от Бойко Борисов, което само по себе си е трудно постижимо. Но любезният Big Brother иззад океана успява и дори надмина премиера като взе участие в родна сапунка. По този повод, след като го зърнало в любимия сериал на майка си “Стъклен дом”, едно хлапе я попитало: “Мамо, този чичко не е ли водещ на шоу?”
Не. Джеймс Уорлик е посланик на САЩ у нас близо година. И за тези има-няма 10 месеца се превърна в нещо като третият в семейството за всеки български дом. Честите му появи и изяви вече разкриха някои негови специфики – да се изказва засмян до ушите по всички сериозни въпроси, но да се активизира особено по темите за газа и за престъпността.
Да речем, че това са основните задачи на мисията му тук. Обаче в нея едва ли влиза многото говорене. Най-вече защото е дипломат и най-малкото, защото който много говори, много греши. Например, като обявява, че американската виза на ексвътрешния министър Румен Петков е отнета “въз основа на информация във връзка с криминално разследване”. Официални данни за такова разследване няма, освен ако г-н Уорлик, след като стана филмова звезда, вече не се е преквалифицирал и в дознател и не извършва лично това криминално разследване. И тъй като неговият приятел Цветан Цветанов явно не му е обяснил, а може би и не знае, се налага да му кажем, че разследванията се водят дискретно и за тях се говори не докато се извършват, а след като има резултати. В това отношение пример трябва да му бъде не Цветанов, а именно практиката в собствената му родина. Както би трябвало да постъпват и посланиците – първо да проверяват фактите и след това да ги оповестяват. А не да препускат като слон в стъкларски магазин през истини и неистини, особено в България, която се е нагледала и напатила от чужди генерал-губернатори. И който и да се привижда в тази роля, би трябвало да помни, че стъкленият дом на нашата демокрация е много крехък, за да издържи на слонски тропот. Пък макар и партньорски.
Ива Николова