Сава Севън със знаковата книга „Купи ме” дръпва завесата на прехода
На първата страница Сава Севън пише, че „ всяка прилика с действителни лица и събития, е напълно случайна и не е търсена умишлено”, но всеки, който прочете книгата „Купи ме” ще разпознае както ситуации, така и лица от прехода.
В „Купи ме” има и убийства, и специални служби, и разузнаване, политика и власт. И любов, разбира се, примесена със спецврътки.
Afera.bg ви предлага откъс от първата книга на Сава Севън, която може да бъде намерена на книжния пазар:
„…..
Предварителната нагласа на генерала за период от три месеца напред се срина в рамките на един час.
Първо американците предложиха да се изтегли седмица по-рано посещението му във Вашингтон, поради възникнали неочаквано неотложни ангажименти на “големия шеф”, както се изразила по телефона шефката на протокола.
Второ, преди още да е взел решение и да потвърди съгласие, руснаците също се обадили и предложили, и те, изтегляне напред на посещението му в Москва, като предложили седмицата непосредствено след седмицата, предложена от американците…
Случайно ли беше това? Излизаше, че ако приеме новите предложения, от Вашингтон трябва да лети направо за Москва, без да се връща в София?!
Докато разсъждаваше над тази “случайност”, секретарката влетя в кабинета и му прекъсна разсъждението с неочакваното:
– Господин генерал, на градската линия е адютанта на генерал Кардаш от Анкара, пита удобно ли е да говорите с шефа му?
– На градската линия? Да говоря с генерал Кардаш? Днес е някаква лудница! Давай, свързвай ме!
– Слушам, само за момент, господин генерал, сега Ви свързвам.
Секретарката затвори вратата и след малко лампичката на градската линия на апарата замига. Не изчака и зумера, и вдигна слушалката.
– Здраве желаем, господин генерал! Капитан Тюфекчи – адютанта на генерал Кардаш, свързвам Ви с генерала – на английски, със силен акцент, прозвуча гласът на адютанта.
Звукът за миг прекъсна, чу се припукване, а след това и гласа на генерала на чист български:
– Добър ден, аркадаш! Кардаш те поздравява! Как си?
– Добър ден, аркадаш Кардаш, добре съм, надявам се и ти да си добре! Слушам те и какво е това обаждане по цивилната линия?
– Демокрация, братко, няма вече тайни, а и бързо трябва да уговорим нещо, щото ми дават зор, като се видим, ще ти кажа.
Щях да ти идвам на гости след два месеца, но спешно се променят нещата.
Ако ти е възможно, можем ли да се видим при колегата в Баку, Азербайджан? Той ме кани след четири седмици, имал намерение и тебе да те кани, и като му казах, че ще ти гостувам след него, той предложи заедно с мене да покани и тебе, и да се съберем при него тримата. Аз поех инициативата да те информирам и ако си съгласен, ще му се обадя, и ще получиш официална покана. Ти не го познаваш лично, нов човек е на длъжността, а и се оказахме далечни роднини с него…
Какво ще кажеш? Ако не можеш веднага, виж си програмата и ми звънни.
– Приятелю, действително трябва да си видя програмата и след това ще ти се обадя, само, че да не е по цивилната линия, а?
– Напротив, точно по цивилната е важно да се чуем…
– Добре, аркадаш Кардаш, след час ще те търся на този телефон. Става?
– Става, началство, ще чакам! Дочуване!
Наистина нещо ненормално ставаше в този ден.
Първо, промяната на поканата на американците, второ, промяната на поканата и на руснаците, и сега изведнъж, и младия, и симпатичен турски генерал, с предложение за среща не в София, а в Баку? И като време, което предложи, излиза, че ако приеме и трите покани, така се навързват, че от Москва трябва да лети направо за Баку?
Турчинът нямаше да направи ход – несъгласуван с американците, особено когато се отнася до бивша съветска република…
Азерът, който според турчина, му се оказал далечен роднина?!…, не вярваше да има самостоятелното право да праща покана и то до колега от НАТО, без санкция на Москва…
А той с кого да съгласува? А, де! На предшествениците му им е било лесно… На ти самостоятелност и мечта за “Балканска Швейцария” …
Как с кого? С началника, с президента естествено, макар, че имаше от него карт бланш, както се изрази самият той на последната им среща. Да-а, и все пак…
Натисна бутона “секретарка” на апарата и вдигна слушалката:
– Свържи ме с президента, ако обичаш!
– По градската ли?
– Не полудявай, моля те, и аз съм ошашавен, по “вечето”, разбира се.
– Слушам, господин генерал, извинявайте, но това от Анкара беше много неочаквано… Момент, ще Ви свържа по “вечето”.
Докато чакаше, запали пура и отново започна да разсъждава над създалата се, или по-вероятно над създадената ситуация.
Зумерът на “вечето” го прекъсна. Вдигна слушалката и вместо секретарката, чу направо гласа на президента:
– Здравей, генерале, предполагам за какво ме търсиш, и мене ме изненадаха вчера, както вече и тебе, предполагам. Приеми от всякъде каквото ти предлагат и като приключиш с формалностите, надявам се за час да успееш, ела веднага при мене, независимо, че този път разговорът е наистина за специалния ти кабинет, но няма време, а и имам и други ангажименти – и затвори.
Какво ставаше тоя ден? От къде, по дяволите, президентът ще знае какво му предлагат?
Извика секретарката, издиктува и какви отговори да изпратят до Вашингтон и до Москва, след което тя го свърза с турчина, обмениха обичайните любезности, турчинът искрено се зарадва на съгласието му и обеща да го черпи в Баку със собствена, домашна анасонова ракия. Увери го отново, че “братовчеда” от Баку е златен човек и ще си допаднат, пожела му успешен ден и да чака поканата от “братовчеда”…
“Братовчед” го каза не като жаргон… Интересно какви братовчеди можеше да са, при положение, че на Кардаш баща му беше кюрд, а майка му арменка? Кавказка история…
Точно след час след разговора с президента, влезе в кабинета му. Президентът не беше сам. Секретарката не го предупреди и се наложи да прикрие изненадата си, защото президентът си пиеше кафето с единия от неговите заместници – полковник, който от една седмица беше в отпуска…
– Влизай, влизай, генерале! Не се изненадвай! С полковника си говорим приятелски, не служебно, чакаме те за служебния разговор – добродушно го посрещна президента.
Полковникът скочи, като го видя и поздрави, леко смутен, по устав:
– Здраве желая, господин генерал!
– Здраве, желая, господин президент! Здравей, полковник! Ти нали си в отпуска?
– Тъй вярно, господин генерал! И добре, че съм в отпуска. Господин президентът се надявам да обясни…
– Сядайте, сядайте, аз го извиках, генерале. И за тебе, и за него изненадата ще е голяма. Както беше и за мене вчера…
Чакай да извикам секретарката да ни донесе по още едно кафе с полковника, а за тебе? Вероятно ще искаш от любимия си зелен чай? Да? Добре. Какво ще я викам, чакай, ще изляза да и кажа…
Докато президентът отиваше към вратата, полковникът тихичко го информира:
– Тази сутрин шефът на НСО-то изпрати един колега полковник да ме докара от къщи при президента. И аз не знам какво става?
– Спокойно, ще разберем…
В този момент президентът, придружен от секретарката, се върна, намести се във фотьойла си, изчака секретарката да прибере празните чаши, и да излезе, и започна:
– Този път ще използвам ваш принцип – да не разкривам източника си на информация, но както казвате на ваш жаргон, източникът ми не е сигурен, но е чист!
Това е достатъчно на този етап! Па по-нататък, ще видим…
Ще говоря и пред двамата, защото и двамата ще се наложи да играете, заедно с мене, в предстоящото представление, което по моему, ако не е трагедия, ще е нещо като водевил.
Мандатът ми свършва. Предстоят избори за президент. Социалистите ще бъдат коректни и ще спазят принципите приети на Кръглата маса – да не се допусне повече в България една политическа сила да овладее всички постове в държавата.
Как ще го направят, нямам представа, но имам гаранции, че ще го направят.
Моите хора не могат и няма да ми простят, че се опитах да спазвам Конституцията, и да бъда президент на всички български граждани, независимо коя политическа сила ми е издигнала кандидатурата, и благодарение на която, все пак, съм спечелил мажоритарния вот. За да не ме обидят, ще разиграят американския модел на първичен избор, тоест ще има вътрешно партиен избор преди истинския.
Зная и кой ще бъде кандидата. Няма лошо.
Сондирали са нещата и са получили одобрение и във Вашингтон, и в Москва.
По мой канал, обаче, получих информация, че кандидатурата се предлага от лидера на демократите под натиска на една Европейска столица, която има сериозни намерения да играе в бъдещите процеси на приватизация, естествено на касовата приватизация…
За това реших да действам.
Свързах се директно с колегите във Вашингтон и в Москва. Директно им казах, че аз също ще подкрепя тази кандидатура, но има неща, започнати по мое време, които трябва да продължат и не бих желал да се дава приоритет на една или друга от Европейските столици.
Утре, България, като стане член на Европейския съюз, не трябва да е приоритетно задължена нито на Атина, нито на Рим, нито на Мадрид, нито дори на Париж и Берлин. В Брюксел се решават нещата. Нека сме задължени, ако трябва на някой, да е направо на Брюксел. То и без това принципите на Търновската конституция са преписани на времето от белгийската…
България трябва да стане член и на НАТО и то преди Европейския съюз, колкото и да не иска сегашното правителство. Това е стратегия, за която надявам се един ден и на социалистите ще им уврат главите.
Основен наш поддръжник за НАТО ще бъде Турция.
Не знам по какъв начин и колко години трябва да минат, за да разберем и да повярваме българите, че днешна Турция не е Османската империя, че Кемал Ататюрк унищожава тази империя воден не само от идеите на Европейските класици, но и от идеи и на Ботев, и на Бенковски, най-вече на Левски! Е, малко и с помощта на Сталин…, но това е друга тема.
Та, свързах се и с турския си колега.
Какво решихме да направим? Казвам решихме, аз и те тримата!
Като ми каза преди десетина дена, генерале, за предстоящите ти визити по покани и посрещания на гости, още тогава ми “замириса на изгоряло”, както казват по нашия край…
Като ми дойде вчера информацията от чистия източник, тогава реших да действам. Не ми го казаха в прав текст колегите президенти, но интонационно, дори през превода от английски и турски, долових удоволствие, че съм се усетил и сам се включвам в играта…
А с руснака, понеже нали руския е чуждия език, който мисля, че владея, говорих направо, лично. Знаете ли как реагира? Дословно: “Ну, блядь, догадался! Поздравляю и обнимаю! И спасибо за доверие! А нового, обнимем, не безпокойся! Припомним комсомольскую его молодость!”
Та, “Вот так обстоят дела” по любимия израз на Сталин, момчета!
Какво предлагам? Предлагам, не нареждам, държа с вас да обсъдя идеите си и само, ако сте съгласни, ще действаме!
Първо. Ти, генерале, тръгваш на “турнето”, което са ти организирали и си вършиш твоята, тоест, вашата си разведкаджийска работа. Ако там нещо допълнително научиш и за политиката, ще ти бъда благодарен, ако можеш, и решиш да го споделиш, като се върнеш.
Второ. Ти полковник, си прекъсваш отпуската и ще заместваш генерала, докато отсъства. И скоро нова отпуска, поне до друго лято не ти се очертава. Защото новият президент ще освободи генерала и естествено ще си сложи свой човек. Не знам кой, какъв, от къде. Но ти ще останеш негов заместник. Това е моя работа и не само моя…
Трето. Няма трето. Чакам мнението ви и въпроси, естествено, ако имате.
Настъпи много, много сериозна и напрегната тишина. Ако можеше тишината да звъни, което е парадокс, защото тишината затова се нарича тишина, защото няма звук, но все пак, ако по изключение в този момент можеше, вероятно в президентският кабинет щеше да звъни черковна камбана на пожар или на тревога…
– Е, чакам! Имате ли въпроси?
– Аз имам въпрос – обади се полковникът – ако разрешите, господин генерал?
– Питай, питай!
– Господин президент, нямам никакви възражения по задачите, които ми възложихте и разбира се ще ги изпълня, но защо трябва да освобождават директора?
– Ти, полковник, директора не го мисли. Няма да го оставят да си яде и да си пие пенсията, сигурен съм!
Други въпроси имаш ли?
– Съвсем не! Господин президент.
– Благодаря, полковник. А ти, генерале?
– Ами след като разбрах, че няма да ме оставят да си ям и да си пия пенсията, мога само да съжалявам, защото наистина се чувствам леко изморен… Иначе, това, което имате като идея за действие и вече сте я организирали, не само ще изпълня, уверявам Ви, ще изпълня с всички сили! Ако съм изморен, то е от живота, а не от работата!
– Добре, момчета! Благодаря ви! Вървете и действайте!
А, да не забравя, генерале, купи ми, моля те от Баку една табла. Ще ти дам парите. Такива табли у нас няма. Впрочем, купи ми две.
– Моля Ви, господин президент, ако не мога да Ви подаря две табли…
– Не, ти, ако имаш желание, ми подари една, но втората трябва да ти я платя, защото аз от своя страна ще я подарявам.
– На кого, ако не е тайна, господин президент?
– На следващия след мене български президент.
– Защо? Обича да играе табла ли?
– А-а, не знам дали обича или дори дали може, но ще се наложи да се научи. И веднага ви казвам защо? Бъдещият президент обича да се позовава на Збигнев Бжежински, особено на една негова мисъл, цитирам по памет:”Европа е шахматна дъска, върху която се разиграва стратегическото управление на геополитическите интереси”, – та като му сдам поста, ще му подаря таблата и ще му кажа:”Послушай ме по-млади приятелю. Вероятно Бжежински е прав и аз искрено ти пожелавам да овладееш до съвършенство политическия шахмат.
Но ето ти от мен една табла.
На Балканите политическата игра много повече е табла, отколкото шахмат! Научи се да играеш и тогава ще осъзнаеш мъката от хвърленото “геле”! Дано не ти се случва да хвърлиш “геле”, ще е лошо и за тебе, и за България!”
Afera.bg