ТЕЗИ, КОИТО ВОЮВАТ, КРЕЩЯТ И СЕ БОРЯТ НИ ПРЕЧАТ… ДА ЧАКАМЕ!

Най- лошото е, че ги научиха да чакат, за всичко- за кола, за хляб, да пуснат топлата вода, да пуснат нещо в магазина, да си платят сметките, за жилище, да пуснат тока, да дойде хляба, да дойде рейса, пред лекарския каинет, началника, за телевизор, за пералня и каквато и да е битова техника, за колело, за кафе, за такси, списъка е практически безкраен и включва целия ни бит до 89г…“Чакане му е майката“ казваше един филмов герой и „да можеш, да чакаш, да знаеш, да чакаш“.

Да чакаш е безопасно и някакси безобидно, но това е и най- голямата ни драма, не се борим, не воюваме, не изискваме, не се възмущаваме, не крещим, а напротив, тези, които го правят ни пречат…да чакаме…

Георги Дренчев