Втвърдени

Радостта на възхитените от премиерското мъжество избиратели обаче трая от ден до пладне. Два дни по-късно председателката на парламента Цецка Цачева заяви:” „АЕЦ „Белене” е значим обект и ще се строи”. Договорът щял да бъде продължен , „но не с клаузи, които до момента съществуват”. За правителството било изключително важно да има гаранция, че енергията, която тази централа ще произвежда, ще бъде достатъчно конкурентноспособна като цена и че ще има пазар”.Председателката на парламента допълни, че ще настояват в споразумението предварително да бъдат записани всякакви допълнителни разходи, които ще бъдат извършени.

Не броя противоречивите сигнали за строежа на АЕЦ” Белене”, които дойдоха от правителството на ГЕРБ, но са поне половин дузина. И ще продължават да идват,– както от страна на България, така и от страна на Русия. Всеки обаче, който търси в трудния руски-български диалог на енергийни теми логика – икономическа или политическа, идеология – демократична или имперска, защита на национални (руски или български) интереси, ще сгреши. Не става дума за това.

Става дума за чист – и то частен! – пазарлък, между.двама бивши служители на комунистически репресивни служби.

Обсебили чрез същите тези служби върховната власт в собствените си държави, сега Борисов и Путин се надцакват. Путин си иска неустойката за провала на сделка, която никога не е имал намерение да осъществи, Борисов си търси комисионната за това че е съдействал за този провал. И е много вероятно да я получи – под безразличния неразбиращ поглед на обществото и пресметнатото мълчание на „опозицията”, която не смее да хапе ръката, която я храни. Ръката на Москва.

Грозната истина е разкрасена с геополитически ретуш.

Нуждата на Русия като държава от съюз със Запада е обективна – тя е тласкана към подобен съюз от структурата на интересите в съвременния свят. Колкото и да е забогатяла от нефт и газ, Русия преживява серия от сериозни вътрешни кризи – демографска криза, криза на идентичността, морална криза, криза на социалната поляризация, и т.н.

Мечтата й обаче да възстанови статута си на велика сила може да бъде осъществена само чрез съюз със Западна Европа и Съединените щати. Русия не може да разчита на сериозни пробиви във взаимоотношенията си както с ислямските си съседи на юг, така и с Китай на изток – ще плати твърде скъпо за тях.

Геополитическото сътрудничество между Русия и Запада в новия свят е неизбежно. Но за Русия е фундаментално важно да се институционализира като специален, равнопоставен на Съединените щати член в бъдещия троен съюз между Европа, Русия и Съединените щати, който анализатори твърдят, че ще се оформи най-късно до средата на този век. А това може да стане само ако Кремъл преподчини Източна Европа.

След удържането на Украйна в руската орбита дойде ред на България – най-близкият съветски сателит с отлеждан от век и половина проруски политически елит. Преподчиняването е обидно лесно: достатъчно е да намериш няколко „изявени държавници”-социаллиберали, да ги купиш, да направиш няколко огромни енергийни удара, като по този начин обезсмислиш всички проекти за прокарване на енергийни алтернативни източници, и ето ти троянски кон в Европа. Понякога не е нужно наистина да построиш свои алтернативни централи, петролопроводи и газопроводи – достатъчно е да заплашиш, че ще го направиш, и да поддържаш убедително илюзията. В българския случай – чрез „големият шлем” на Първанов от 2006 г.

От него не остана нищо, след като петролопроводът Бургас-Александруполис бе на практика задраскан, Русия даде заден ход и от „Южен поток” под претекст, че не иска да пусне други доставчици по тръбата, а тази седмица се отказа и от АЕЦ „Белене”.

България би трябвало да се радва, особено за провала на проекта за Втора атомна. Според специалисти строителството на една АЕЦ изисква много по-високи начални разходи от другите централи. Те се влагат в течение на редица години, през които общата сума нараства с размера на лихвите. Възвръщането им се планира за период около 30 години чрез отчисления от продадената електроенергия. През това време могат да настъпят много промени в нормите и стандартите, да се развият други видове енергоизточници, и т.н. Инвестициите в строителство на АЕЦ са високорискови. Затова инвеститорите трябва да са убедени в необходимостта от проекта чрез надежни прогнози за нарастване на потреблението и развитие на другите енергоизточници.

НЕК не дава и никога не е давал такива прогнози. НЕК е държавно предприятие, което обслужва поредния популист на власт, чиято пък основна цел е да вземе парите и бяга, преди да свърши мандата му.Достатъчно е само да припомня прогнозата на НЕК от 2004 г., че България ще има необходимост от тока от първи блок на АЕЦ Белене към 2009 г. Що се отнася до себестойността на електроенергията от Белене, какво и цифра да чуете, умножете по две.

Радостта на българина от провала на руските енергийни проекти обаче е прибързана заради цената, която ще трябвада плати. Със или без газопровод, петролопровод или атомна централа, който трябва, ще си вземе своето. Естествено, от нашите джобове. При това бързо, защото нито Путин, нито Борисов разполагат с достатъчно време за глезотии.

Престоят на Борисов във властта все повече се скъсява: Не е изключено догодина да има предсрочни парламентарни избори по системата 3 в 1. И е напълно сигурно е , че следващият ноември Борисов ще се канидатира за президент. Което на практика е едно и също. През 2012 г.има президентски избори и и в Русия, а Медведев все повече се еманципира от патрона си. След паузата от един мандат Путин има право да се кандидатира отново, но никак няма да му е лесно в конкуренцияата на Медведев. И Путин трябва бързо да финализира своята част от сделката.

Това прави пазарлъците за инвестиции и неустойки от страна на Путин, и искането на комисионни от страна на Борисов, прекалено публични. Излага на показ и личната им култура и интелигентност : единият „се втърдява”, другият„зарязва” досущ като квартални мутри. Но това е друга тема. По правилата на политическия театър бързането се представя като втърдяване, за да може всеки да си каже цената без посредници

. Путин иска 1 милиард еврА неустойки. Борисов не е назовал процента си, но дори да е 1, това са 10 милона еврА. Вероятно иска повече. Цифрата на Борисов ще смекчава или втърдява Путин. Следващата пролет ще си стиснат ръцете, стъпили на гърбовете ни. Белене няма да се строи, но нашите джобове ще олекнат. За да компенсира премиерските мизи, правителството ще вдигне данъците.

Ако най-после и българските граждани не се втвърдят в защитата на своите интереси. Смяната на „елита”, продаващ се на Русия за паница леща, би било едно добро начало.

Калин Манолов
Враца нюз