Лешоядите на хонорар

Имам „колеги” – мародери, които при нечия смърт, като че ли инжектирани с адреналин, хукват да ръфат. Безжалостно. От опит ви казвам, че нито един от тях не вярва в Бог. Не ги гледайте как се кръстят или употребяват в дописките си от време на време Всевишния – в повечето случаи мислят за министър-председателя, който и да е той.

Всяка смърт е дописка.

Защото хонораропотока трябва да тече – това е максимата на „колегите” – мародери.

Някой се самоубил, някого убили, някой загинал при катастрофа, умрял в болница, паднал на пътя – „мародерите” тичат като обезумели и ръфат близките, съседите, и всички онези, които са сковани от мъката, и които НИКОГА нямат представа какво всъщност истински е случило.

Мародерите завират микрофоните си, камерите, магнитофоните в сгърчените лица на хората, които са внезапно ударени от ЛИПСАТА и съскат: Ама, не можете да не знаете нещо, ама кажете сега той гей ли беше, ама, той кого окраде или изчука…

После в редакциите дълго се хилят като изоглавени.

Мародерите.

И пишат дописката, която ще им подпомогне бюджета с три бири и една ракия.

Мародерите нямат никаква смелост да се заровят в дълбокото за да открият истинските причини на случващото се, те ръфат онези, които са най-безащитни.

Преди време една моя близка, ужасена, посреднощ в спешното отделение не се отделяше от майка си, получила тежък инсулт. Екип на „колегите” – мародери обаче правел „репортаж от мястото на събитието”. Какво да правя, плачеше жената в слушалката ми –направи нещо!

Какво да направя?

Напсувах „колегите” си каруцарски.

Смъртта е онази врата, която преминава през Вярата.

Всеки ден ходя на гробища и получам знаци.

Професията ни е мръсна и ожесточена, но само онези, които имат вътрешно зрение за нещата, които умеят да РАЗБИРАТ, освен да търгуват със смъртта, знаят, че всичко е заслужаване.

Можеш да напишеш всичко за преселилия се Отвъд и да обясниш истински разтърсващо какво е таяла самотната му душичка.

Можеш да го направиш обаче, само ако си изпълнен с любов и вяра.

Останалото е лешоядство.

Мерзко.

Отвратително.

Цинично.

Журналистика – made in Bulgaria.

Веселина Томова

П.П. Тази сутрин в една мислеща за себе си телевизия като „топ”, една истинска малоумна репортерка с ярко червено червило, като курва, въртяща се на кол, бе изпратена „да отразява” поклонението на Андрей Баташов. Тя дори не познаваше актьорите, които трябваше да интервюира и от студиото олигофренски и посочваха кой кой е – а сега мръдни наляво, не е тази, а онази…

Колко ли великодушно се смеят от Горе „мъртвите”?